Позволявам си днес да правя глупости вместо плакати от стиропор, бира на обяд и черен чай с вкус на ягоди вечерта. "Днес" е вече "вчера", но не съм спала. И какво, говориха ни за този момент години наред, и какво? Денят продължава с варена тиква с орехи и още чай, и гледам от онези "смешни сериали с идиотски случки", от един ми остава един сезон, три от друг и така, и така. После пък сигурно се опитвам да намеря правилната мелодия и завършвам с нежелание и невъзможност да заспя до 3 сутринта.
По-нататък в измерението "днес" хора (които, за радост, не четат този блог, но пък в някакъв процент са адаши на съквартиранта на Мартин) се появяват и ми унищожават емоциите, всички емоции на света, но мен това въобще не ме интересува, не, не, ни най-малко, щом Шелдън и Леонард са отново на път да спасят света от лаптопите си, а Тед все още не се е запознал с подходящата. (Приличаме на баби с тези сериали, казва сис, а аз клатя глава в знак на съгласие и се надявам следващият епизод да е по-.)
No comments:
Post a Comment