И този театрален сезон приключи, сякаш обаче ги нямаше емоциите от миналата година. Било по-добре даже, казват, а ние не вярваме, защото знаем целия процес, а не само крайния резултат. А как бих искала отново да съм част от всичко това и всички, които се смяхме на шегите за Бракмата и Рашко, защото сме ги преживели, да сме отделно.
In the deathcar we're alive.
Олеле, а наистина ли бяхме ние, там, и се снимахме, и викахме, и подскачахме по сцената "Не, дами и господа, това не е Савата!", или пък викахме през редовете. И пихме бира през почивките, и ядохме бухти непрекъснато, и се ядосвахме на досадни зайци, и тези три неща.
Това е положението, започнахме си заедно, а догодина не ме интересува.
No comments:
Post a Comment