Let her dance with me just for the hell of it

Чувствам се толкова странно. Радост с малко тъга, и ярост от глупостта на някакви си сервитьорки, и имам В на ъдванст (което е просто прекрасно), и срещам разни хора, обаче нямам проблем с това. Честно казано, чувствам се добре и спокойна, защото решавам да се опитам да забравя за всичко.
But don't look back in anger I heard you say. Така или иначе след година няма да съм тук.
Чудя се вече какво да правя, не не не, не искам да се стига до това, често ми писва от такива разговори и защо трябва Бургас да е такъв малък град? И въобще в някакви моменти се чувствам като в сцена от That 70s Show, ама от по-неприятните, когато зрителите казват "Ооооу". Защото ми липсват много моменти, защото знам какво е било и какво ме очаква до края на годината, защото си позволявам да повишавам глас и да се ядосвам, освен това и да се радвам шумно и да знам какво искам. Да искам да съм далеч оттук, с други хора и в друга вселена.
But don't look back in anger I heard you say.
(Но не винаги е честно. Т`ва е положението.)