Това съм аз, момичето в чужбина, което стои цяла нощ, за да напише темата си по немски, нищо, че май ще е част от готовото малцинство. И каквито и да ги говоря в момент на полу-приспаност, искам, искам в Глазгоу и ще се боря със зъби, нокти и коса за мястото си там.
Сис утре ще бъде с ботуши, толкова студено е вече тук, аз пък - с нейно зимно яко (дълго и червено, хаха). Спим на едно легло - един персон, както като бяхме малки и на нея й се привиждаха паяци. Може и наистина да е имало, не знам. Съквартирантите й вече ги няма. Липсва ми радиото в банята. Първото ми ходене в Икеа го запомням с болка в мускулите.
Сега пък - Фрателис. Имам нужда то тях. Правилните хора пък са си на мястото.
No comments:
Post a Comment