Искам да забранят всички стълбища, изобщо и изцяло, да ги изгорят, да ги унищожат, да ги затрият от лицето на всички Земи. И повече да не се налага да се занимавам с тях, никога, никога, и да ми изпиват силите, да ми прекършват желанието и да ми скъсяват идеите наполовина.
Оставям ги на една страна и списанието го няма в пощата ми, отново.
Оставям и него, а единственото хубаво нещо напоследък е прекрасната музика по мой избор и някакви хора наоколо, спасяващи последните минути след историята и първите по немски. "Weil sie sehr dumm lachen." Другите хубави неща са резултат от нарочните случайности, за които с В. сме имали дълги зелени разговори на шъфъл от компютъра й. Просто все така се случва, не че го предизвиквам нарочно. (Поне не умишлено и не в повечето пъти. Просто така се случва.) Нито пък нарочно пея странни варианти на популярни песни.
За това излъгах, нарочно го направих.
No comments:
Post a Comment