Събуждам се с музикалните асоциации на един приятел, "noisy love" казва той, а аз го приемам като лятно пожелание. Не знам защо, но реших, че този пост трябва да го посветя на този човек, който познавам, но иначе въобще не познавам (и с това те май стават двама, или нещо такова, само че с този съм се запознавала лично. И прави прекрасни снимки.)
Та този, да речем Н., е един от най-странните хора, които познавам. Човек, на когото се възхищавам, без да знам защо и без да имам обяснение на какво. Без дори да имам някакви ясни спомени от преди две години, нищо друго, освен ръката с гривните, която посяга да отвори прозореца в онази зала, гривните, които ме карат да вдигна погледа (ама точно по филмите) и да срещна някаква усмивка в отговор. Това вече започва да прилича на сценарий за романтичен филм или на обяснение в любов, но няма такова нещо, честно ви казвам.
Не, наистина не знам защо точно сега реших да ви разкажа за тази странна среща с този Н., с когото си пишем вече две години, без да сме се виждали и за минута оттогава с гривните. И прави страхотни снимки. И слуша страхотна музика, и дори учи във Франция.
Толкова е странно, когато най-точният съдник за творбите ти не си го виждал от години. И преди това само два пъти.
Но прави невероятни снимки. И това не е любовно обяснение. Просто история.
1 comment:
life is funny.
Post a Comment