Едно последно неделно преброяване на хората.
Кога е било това, в четвъртък да правим пиеси? Нечовешко и немислимо. Не че няма да прекараме последвалата вечер и съответния петък някъде между кръчмите и леглото вкъщи. Както винаги.
Неделя на Варвара. The sun always shines on on TV, обаче сега грееше и наживо. Лицевите резултати са (леко) болезнени. Но пък пеше забавно. И Жу беше прекрасна, енергична и респектираща.
И, за бога, стига с тези сънища! Като ще сънувам нещо, то поне да са еднорози и пеещи дървета. Не това, което сънувах снощи. `Щото така или иначе не може да стане. Поне да не се ядосвам сутрин.
Тематична песен от вчера: "КОпай, Лазаре, кОпай!"
No comments:
Post a Comment