Be a cartoon heart

Това изглежда, че ще е за последно тази година. Има толкова много неща, които се случиха и още повече, които не се случиха, но това няма никакво значение, защото 2012 in a nutshell беше ужасна, мерси, че си отиваш, айде, чао.
2013, имам големи очаквания за теб, don't let me down.

PS. Имаше забавни инциденти. И моменти, срещу които нямам нищо против.
Не знам дали ще имам resolutions списък тази година, някак си се обезмислиха последно време.
Но сега лека нощ, тъй като утре ще е дълъг ден на стигане от едно място до друго. А после Виена.
(Преди няколко дни си говорихме с дете за последните ми две тихи нови години, без големи партита и без много хора, и как се оказаха най-забавните досега. Ще видим какво ще стане сега.)

Be careful what you put them through

Понякога единственото, което можеш да направиш, е да си пуснеш музика, да си отвориш бира и да седнеш на земята.
Последната седмица... Не беше лоша. Просто беше малко тъжна, само защото трябваше да бъде малко тъжна. Защото и хубавите неща в крайна сметка ме караха да се намуся и да мисля повече, отколкото имам нужда в момента.
So here you stand, beloved freak, you're not alone.

Right? Right.

Апокалипсисът е отложен за някой друг ден. Сега нека се насладим на малко среднощни Editors и Бауи, и на вкуса на оранжевото газирано до мен, и на падащите листа на екрана, и на рандъм разговорите в туитър.
Утре трябва да купя подаръци на сестра ми и да се направя, че ще се интересувам от Коледа, и че не искам просто да си лежа в леглото цял уикенд и да слушам музика и да чета купчината от книги до леглото ми и да се уча да свиря на китарата. Всичко по реда си.
Всичко по реда си, а никога не съм си получавала повече съболезнования откакто споменах, че в събота ще съм в секцията с пуйките.

Keep me in a daydream

Губи ми се един ден. Губят ми се и последователността на събитията, съобщенията и разговорите. Песните, изреченията и пътите, в които не чувам какво ме питат.
Първо сме в студиото и ядем и пием, танцуваме на странни песни, всички са пияни и щастливи и никой не знае защо. Поздравяваме се за предаването на есетата, но не - аз имам още няколко месеца, но се радвам за всички. После танцуваме кейли и се въртим в кръг, пеем Bohemian Rhapsody и Superstition, нищо не е наред и нищо не е ОК.
Вървя разстоянието от студиото до the union на крак, а пръстите вече ме болят, нося тава с храна и предлагам на всички хора на света. После пием още малко и отиваме на други места, а после се загубваме и не се намираме до часове по-късно.
А днес е странен ден, помня всичко и всички, и отивам на места, за да намеря неща; мисля си за рожденици и за дядо, и за всичките гадни неща, и за всичките неща, които ме очакват близките седмици/месеци; мисля си за Коледа и за всичките неща, които няма да се случат вече.
Събота, behave.

Come around another time

Започвам декември с малко глупаво кабаре и рандъм музика, и спане до 2 следобяд, и гледане на нощния сняг, седнала на дивана. Среднощни разговори на синята светлина в клуба и общ смях на глупавите съобщения, които изпращаме. Пияни хора около нас, а навън е прекалено студено, за да вървим бавно по леда.
Експресно писане на стотици думи и четене на съобщение след съобщение. Елиза с хубави новини и майка, която ми се обажда по средата на вечерта. Всичко е наред. Работата няма да свърши скоро, коледните партита и вечери няма да започнат преди следващата седмица, но всичко е наред.
Enter polar bear mode.

Whatever stirs my mortal frame

Знам, че напоследък се оплаквам прекалено много от работата, която имам за вършене, и това е нормално. Много е. Само че аз съм инат и всичко е наред, работя много, после работя още малко и накрая намирам малко време за сън. Понякога. Това са страничните ефекти да си полу-Жечева и полу-Лостова.
А тази работа не я правя само аз. Разбира се. Само че всеки един от нас си има силните страни и например моята е да спя малко и да работя до ранните часове, и да работя бавно, но накрая да свършвам всичко в срок. Обичам да се оплаквам, но не да правя мелодрами. Оплакването е като заместител на несъществуващите ми изпити и ме кара да чувствам повече работата, която върша.
Други хора пък са силни в други неща. В бързото писане на есета, по-малкото губене на време. Има хора с над 7000 думи и с готови есета. Аз все още кръжа около 4000 с още горе-долу толкова за следващата седмица. Честно.
Евентуално всички ще направим всичко и за повечето от нас ще е успешно. Ако си на 21 и не си чувал за Хичкок, Фройд или Кубрик - не съм напълно убедена за теб, но все пак късмет.
Having said that, имам безумно много неща да правя, а след няколко часа да предам някакви неща в студиото (и да принтирам първо), после да не си изпусна автобуса и да стоя на крак още 4 и нещо часа.
С малко късмет утре ще е забавно и с колегите ще се смеем на поредния странен човек. С още малко късмет може и най-после да си взема китарата.
А сега легло.

I think it's time to take it back to where we started from

And quote of the week award goes to... Max from 2 Broke Girls [ep. 7/ And the Three Boys With Wood]:
There really is no point to anything, but sometimes you get to eat candy and have sex, and that's when it all feels right.

Създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради. Песните напоследък са едни и същи, а аз не знам откъде да започна всичките неща, които трябва да имам за презентацията другата седмица. И остатъка от двете книги за вторник. Преди няколко вечери Р каза нещо за това, че просто не може да спи вечер, а на мен не ми остана време да се съглася. Трябваше да съм в леглото преди час и да разгадавам кодирани съобщения на френски психоаналитици, вместо това създавам дървета и си мисля за мащаби и сгради.
Обичам луната тази вечер, обичам и лудото време днес - от слънце през дъжд, а сега отново ясно небе. Усещам луната по бузата си и улавям светлината й с периферното ми зрение. Бих искала да изгася всички светлини в стаята, да седна на дивана и да я наблюдавам, докато в един момент заобиколи и се скрие някъде зад сградите.  

All winter we got carried away

Modus operandi:
.проект1
.дисертация
.проект2
.работа
.филм1
.филм2
.книга
.when in doubt, measure off the screen with paper and a pen
.cabaret design is bitch
.fuck yeah, science
.that moment when you realise no one should ever attempt to translate French literature into any other language
.chocolate and irn bru are not a good midnight snacks choice
.all adobe programmes on the world (lasers and shit)
.burlesque show potentially on december 1st (which would be an awesome beginning of the christmas season, now that I think of it)
.after all's been said and done, we'll always have satan

Just one of those weeks when so many things happen and yet you don't know what to begin with. And then you give up.

And trouble is were I'm going to be

Неща, които научих тази седмица:
.понякога си заслужава да спиш два часа, ако ще гледаш наживо как се пише история
.питай и ще ти бъде отговорено. сериозно.
.презентации, докато се бориш със зверски махмурлук, може да са доста фън
.никой не знае значението на pin pipping
.няма нищо по-хубаво от добри колеги, които ще те скрият в офиса в момент на нужда
.crisis of faith sucks
.1,000 думи на ден - чудо. 1,400 думи на ден - магия.
.Скай всъщност е прекрасен, а аз много - ама много - бих искала да мога да се върна в онази част на Шотландия някога

Distant from other interests on your favorite weekend ending

А след всичките случки и хванати паяци последните два дни, мисля, че трябва да направя на Стюарт поне още една торта.

Иначе дисертация. И проект блабла за петък.
И някакви неща в четвъртък и събота.
Очаквайте включване скоро.

I am the light in the dark

And just like that it's November again. October behaved itself this year but November seems to be pain in the arse. It may get better. It could get worse, but for now it's just full of endless dull work and thoughts about everything next: next week, next holiday, next time out, next message, next summer, next step, next, next, next.
At least I have some beer in the fridge and a still unopened bottle of Jager, and still about 2000 words for Wednesday. I also have the lovely telecaster that makes me smile just by the thought of it. (Every day I move my fingers slightly faster and slightly more confident than the previous, and that is good.)

But now bed because there are books to be found tomorrow and words to written, and places to be discovered, and films to be developed.
(And somewhere midway writing this post, Design for Life started. Just on time. We don't talk about love, we just wanna get drunk. )

Over and over

Зелен чорапогащник и къса пола, немска бира, прекалено шумна, когато я отваряш; странно заведение, където се пуши; среднощни дюнери; хоръри в 5 сутринта; under- и overexposed снимки. Сестра ми се появява отвреме-навреме. Сакът ми е прекалено малък. Дисертацията е до никъде. Още бира. Забелязваме снега по прозореца. Книги в различни библиотеки и на много езици. Има интернет. Няма интернет. Пак има интернет, но нямам нужда от него вече. Латински for dummies. Garbage непрекъснато, цял ден. Сега пак.
So here you stand, beloved freak.
Планове за другата седмица. Искам да правя всичките неща на света. Разни филми по разни кина. Елиза изненадващо. Elise confidential. Още бира. Още работа. Още тиха музика от лаптопа в студиото на сестра ми. Изложбата, на която не отидох (но исках толкова много). Тъмният лак срещу бялата кожа. Всичко е наред. Всичко под контрол. А утре ще е дълъг ден.
There you stand, beloved freak, let it shine.

My forgotten thoughts drop down to the sea

Опитвам се да си ъпдейтна софтуера на телефона, което по някаква причина е много по-трудно, отколкото смятах. Тоест, не че е безкрайно трудно, ама изисква много стъпки и мултитаскинг.
Дните при сис са забавни и изморителни, и отнемат време и енергия, но завършваме деня с Уди Алън и се смеем на забавни ремарки. Преди това мислите ми летят през прозореца, забивам се в спомени и им се смея тихо. Чета книги на различни езици, а концентрацията ми за писането на дисертацията отиша по дяволите с всеки нов човек, влизащ в стаята. Сега с три нови книги на други езици, а мен ме е страх от нещата, които трябва да свърша утре.

Opening doors and pulling some strings

Днес беше изпълнен с Нели, бягаща нагоре-надолу и напред-назад, всъщност по всички оси и измерения на Глазгоу.
Работа, таксита, презентация със закъснение (което се оказа не чак толкова страшно, имало е и по-дивни it seems), разговори за Първата Световна и руските революции, разговори за чукове и дистанционни, за коне и азиатци, за акорди и пръсти, германски момчета и германска бира, червени палта и силни парфюми, несъществуващи костюми и студени пробни, реалити телевизия и Мерилин Менсън.
Сигурно и още 7000 неща, но в момента съм толкова изморена и толкова съсредоточена върху петък, че нищо друго няма значение.

Something's wrong 'cause my mind is fading

От последните 2 часа слушам editors, защото понякога няма нищо друго, което би прочистило душата ми, освен in this light and on this evening. Напълно противоположно на вчера, когато ми беше глупаво, но си пуснах battles веднага след работа и за части от секундата всичко беше отново наред.
Липсва ми Елиза, но пък тя днес ми обеща да ми изплете шал. Аз пък ще й правя серенади с ac/dc. Липсва ми гласът й и безумно къдравата й коса. Също и фактът, че бавно влизаме в сезона на греяното вино и глупавите филми, а тя не е наоколо да ги сподели.

Трябва най-после да изхвърля всичките кашони в стаята ми.

Throw all the songs we know into the sea

Китара!
Китара
Китара
Fucking tele.
От два дни подскачам на един крак и правя лупинги във въздуха, защото китарата е прекрасна, прекрасна ви казвам, а аз бавно се уча да правя звуци на нея, защото това също е прекрасно.

В други новини, днес мина добре и спокойно, правилните думи и правилните цитати; хора, които не съм виждала от месеци и месеци, говорим си тихо в библиотеката и осъзнаваме, че бързо приключваме откъм теми за разговор и си мисля как нищо не ми липсва.
In 5 years time I might not know you
In 5 years time we might not speak

А сега сън, за да стана утре за работа, да си мина смяната и да се върна при новата ми играчка, с която губя повече време, отколкото с който и да е филм.
Love love love.

*Bonus point за всички смешни/ абсурдни неща, които се случиха миналата седмица.

Too much choice

Пия много irn bru и ме болят краката. Всъщност ме болят всички съществуващи мускули, дори няколко, за които не предполагах, че съществуват. Всичко от брадичката надолу.
Сънят никога не е достатъчен, особено последните няколко седмици. Мисля, че ми трябва още малко време да вляза в крак с програмата си, но засега всичко изглежда, че е под контрол. Дори гледах изоставени сгради, с които да работя за personal project-a ми. Което ми напомни нещо:
Не мисля, че хората обръщат толкова внимание на стари сгради, а има толкова толкова прекрасни. Това се отнася за всеки един град по света. Дори Бургас. София със сигурност.
Сега наваксване на сън за десетилетие напред. Може би буквално. Може би не. (Това трябваше да се случи още вчера, но и най-добрите планове се провалят понякога.)

Do you think I'm special? Do you think I'm nice?

Не съм имала презентации от поне 5 месеца. Не че съм забравила как се правят и какво трябва да кажа, но има някаква тръпка в концепцията, че това е презентация номер 1 (от 4) за тази година и как това нещо трябва да е близо до перфектното, защото ще е част от официалното ми degree портфолио.

Иначе последните няколко дни си мисля само колко много завиждам на Рос и други хора, че нещата, които правят, общо взето изискват те да бъдат навън или да правят някакви неща, които в крайна сметка ще видят сътворени. От много време повтарям едно и също, колко досаден може да бъде моментът, когато осъзнаеш, че този проект - колкото и хубав да изглежда на 3D, никога няма да бъде построен наживо. Уни, yo.

А и още един deadline тази седмица, този път за дисертацията, и разговори и идеи за филми, разкази и рисунки. Личният ми проект, на който всички се смеят, но аз ще направя, защото така или иначе се дипломирам след 8 месеца, I prefer to graduate with a bang.

Tonight we sail to the edge of the world

Highlights от вчера: шумни разговори в студиото и още по-шумни в sleazies. Най-хубавата картичка на света ме кара да се усмихвам широко. Разговори за Хъбъл и шоколад, за хора, които не са наоколо, за лекции и дисертации, проекти, изложби, алкохол, родители, родители на родители, познати хора, познати градове, целия свят.

Top highlight от снощи: Sleepy Silver Door по средата на разговор, който не помня много добре, защото мислите ми прехвърчаха между песента и думите ни. Няма нищо по-прекрасно от случайни хубави неща, случващи се целия ден.

И предвид последните няколко рождени дни, този дойде като глъдка свеж въздух.
И така, вече съм на 22. Никаква друга промяна.

Here's a toast, a life as a ghost is better than most.

What I have and what I ache for

Слушам Massive Attack за първи път от много много време. Оглеждам хаоса в стаята ми, който скоро няма да бъде поправен. Имам безкрайно много работа, но във вторник може би ще ходим в sleazies заради белите руснаци и всичките онези детайли, които пропускаме всеки път.
Трябва да започна истинския модел в един момент, но засега единственото, което ми е в главата, са разни картинки от други времена, които нямат никакво значение, но все пак не мога да спра с тях. Massive Attack са донякъде виновни, но предимно песните им, които просто те карат да си затвориш очите и да забравиш, че трябва да ставаш утре рано, за да успееш да свършиш още малко неща преди работа.

If I say, shut your eyes

Tomorrow's gonna be a rather long day filled with 7000 things, one after the other. I've had many of those lately, and that should be fine, as long as I'm not totally exhausted by the time I get home and decide to do some work on my model/sketches. Also, one week to 22, but already chose my sister's (insert any holiday) present.
I also picked my own gift from myself, a wee bit fancier than Wim Wender's book from last year (I love you with all my heart but you, know what I mean, W), and too many people were nearly shocked when they heard about it. Is it really that unbelievably surprising?
Also (No.3), many many plans for that week in Germany, all of which make a happy little (neli)ghost. 

What would you do if you saw spaceships over Glasgow?

Fuck you all with your fucking meteor, беше НЛО, а вие сте скучни!

В други новини, в случаен разговор днес осъзнах колко много работа ме очаква следващите няколко месеца и как малко ми се доплака от това.

Well just when I thought I had it planned out

Няма момент, в който Editors да не са пречистващи за душата.
А в момента слушам и Dead Meadow, до които просто не бях стигала от известно време, защото все не оставаше време за тях, но някакси хладната вечер е идеалният момент да си ги пусна и да се усмихвам тихо в полумрака (историята с Dead Meadow и студа е спомен за онази студена зимна вечер, когато вървях пеша по заледения тротоар дълго след полунощ на Коледа, а те бяха саундтракът в ушите ми.)
И междувременно обмислям нещо радикално, което може би ще шокира една прекалено голяма част от хората около мен.
Всичко с времето си.

А сега - краят на лятото (краткото дълго шотландско лято с търсене на работа, нови коси и тюлени); утре започва година 4, и изобщо не ми се мисли за следващите осем месеца.

Every single one's got a story to tell

Песни, които пуснаха днес на работа и които ме накараха да се усмихна (в никаква последователност):
Rock The Casbah
Spark
Friday I'm In Love (на която може би съм танцувала в пробната с една от другите жени)
Sit Down
You Give Me Something
Slow It Down
Valerie
Strawberry Swing

Песни, които слушах днес директно преди/след работа и ми помогнаха да не заспя в автобуса:
Munich
When Anger Shows
Frodo
Mezzogiorno
You Spin Me Right Round
Fat Lip
SZ2 (която бях надула до толкова, че ми изкара акъла около 3тата минута)

Защото за всичките часове днес някакви дори глупави песни ме изкарваха от непрекъснатото повтаряне на едни и същи изречения.
Поне получих едно потупване по рамото (буквално).

А под него нищо ново

Студено ми е. И ми се спи. И съм много изморена, а дори не ми се мисли за утре.
Като цяло е неприятен ден, или неприятно досаден.
Боли ме всичко и като цяло ми се мрънка за неща (обаче няма на кого).
Сега ще си взема топъл душ, ще си оправя ноктите и ще си представя, че всичко е ок и под контрол.

To watch until the beauty fades

Работата е окей. През повечето време.
Мъжете са като цяло по-забавни от жените. Особено ако са без жените си. Особено ако ти кажат "Искам яке. Избери ми, което да ти хареса." или "Искам костюм. Избери ми нещо, което да ми става." И двете ми се случиха днес.
Понякога пускат хубава музика. Това е хубаво, когато няма много хора и когато си стоял на крак последните три часа и половина. Пускат The Cure по-често, отколкото бих очаквала в такъв магазин. Днес пуснаха и Garbage, което общо взето ме шокира.
Но все пак, всеки момент, когато изляза от сградата, си пускам нещо шумно и цветно, защото имам чувството, че до края на месеца ще имам големи проблеми с цветовата гама на проектите, които правя.
Освен това преди нямах нищо против navy blue (или каквото и да е било синьо, ако става въпрос). Питайте ме края на другата седмица пак.

Сега ще гледам Борат. Нужно ли е да обяснявам защо?

Isn't that enough

Последните два дни са малко странни, досадни хора и забавни хора; възрастни хора и млади такива; бежаво, бежаво, бежаво.
Спя малко, събуждам се сутрин и искам да продължа да се търкалям под затопления юрган. Вместо това чакам автобус и вали силен дъжд или пък е безкрайно слънчево и хубаво (а няма да видя слънцето пак чак до късния следобед).
Утре искам да нося пола и да правя снимки, и да не си говоря с никого. Искам да слушам силна музика или да слушам как съквартирантът ми свири прекрасни неща на новата си китара. Освен това явно трябва да си взема черни обувки (защото съм последният човек на света да няма такива) и часовник. Защото защо не.
Но предимно предишното.

Saturday wait

Ladies and gentlemen,
моля за вашето внимание - ако точно в този момент решите да натиснете върху частта с надпис Portfolio ви обещавам да се случат разни цветни чудеса.

Естествено, че има какво още да се желае. Има непълни обяснения и (най-вероятно) достатъчно граматически грешки. Има неща, които смятам да допълня в някакъв момент, има и един цял проект, който все още не съм оправила и качила тук. Но всичко с времето си.
Засега всичко е под контрол, а тази събота ме прави един много доволен малък призрак (който смята сега да се отправи към леглото, защото е програмирал до малките часове и е водил среднощни разговори за Сатаната и наденички. И това също се случва понякога.)

Please, proceed.

I know I'm getting boring now

Слушам full set на Editors в ютюб, докато чертая къщата на руснаците, пия оранжеви напитки и си говоря с пияни приятели в скайп по никое време (за религия и автобусите до Braehead).
Всъщност истината е, че няма лош момент, който да не може да бъде прочистен от един добър гиг на Editors, а днес не беше много хубав ден (когато си спал 3 часа, енергията ти стига само до един момент, след който и най-малкият отказ ти разваля настроението. Да кажем, че малко се надявах да се случи нещо, само че тъй като няма, смятам да правя други неща като например най-после да извървя онази пътека в Ларгс, което може би ще се случи утре, ако успея да стана преди обяд.)

Междувременно


Every conversation within you starts a celebration in me.

Some peace at last so don't be sad

Днес се случват някакви приятни неща, m&s etc. Ако не бях толкова изморена още от следобяд, щях да си взема една бутилка от онова хубаво ананасово розe и щях да си го изпия, гледайки Breaking Bad. (Вместо това ще си го взема утре и ще чета Юнг. А вечерта ще гледам странни филми в sleazies и ще се смеем на глупави актьори и странни прически.)
Иначе нищо ново под слънцето, само няколко тихи плана, които започват да се оформят в главата ми ca. края на седмицата.

ПС. Прозренията на Вестимир ме карат да се смея и да си мисля, че на някои хора просто им върви повече, отколкото на други.

Don't wanna let the night get ahead of myself

Днес ми направиха един от най-милите и най-рандъм комплименти на света.
Освен това ми остана само едно есе на Фройд (и примерно 10 на Юнг).
И Умберто Еко за малко баласт от психоанализата.
Последната седмица рисувах неща за първи път от доста време. Рисувах хора, рисувах сгъвките на дрехите покрай телата им. Рисувах спускащи се коси и непокорни кичури; очи и устни в различни големини.
Сайтът ми е на 90% готов, но ще трябва да мине една кратка ревизия преди да го представя пред хората.
Иска ми се следващите дни да намеря време да отида някъде и да правя снимки с камерата.

Maybe I'll hold my breath and jump right in

Неща, които се случиха днес (не в поредността на събитията):
On Beauty vs. On Ugliness (Eco)
"Have you accepted Jesus Christ in your life?"
шумни деца във влака
коприва! коприва навсякъде!
"the glory hole"
тюлени толкова прекрасни и толкова мързеливи
боса по студения пясък и във водата
сприятелявам се с хубаво куче, което мирно седи до мен на ръба на скалата и гледа към хоризонта
takeaway на тревата, преди да се превърне в пясък
три различни плажа и хубаво слънце
влакът закъснява и хващам друг (който ме води директно в Partick)
всъщност е петък, да
editors, докато съзерцавам мрака през прозореца
шумни съседи, които отиват някъде малко след полунощ
среднощно купуване на irn bru (и това се случва)
"Have you accepted GGP in your life?"
St Andrews, който не се случва днес всъщност, но може би

Well, that sucked.

For her soul gives me sigh for sigh

 Утре ще се случи нещо доста интересно, което просто няма как да планирам и да се подготвя за. Междувременно използвам няколко по-тихи банди за мантра, опитвам се да се усмихвам, докато говоря неща на себе си, и искам сладолед.
Плюс това днес си лягам малко по-рано от обичайното и ще се надявам косата ми да не е неуправляема утре сутрин.

*Цялата ми днешна любов отива към Роджър Корман и неговите толкова хубави и на моменти странни филми.

Hands above your head

Аз съм такъв идиот. Пропуснах 7-мия рожден ден на блога ми.
Хубаво, сега с малко закъснение - изпийте по едно малко в негова чест. 

In other news: back in Glasgow, bitches! Време е за остатъка от летните ми планове, алсо, снимане със стари камери; филми; сайт и проекти. Bring it on.

And go your own way

Тази вечер беше странна. Морето беше странно, водата беше странно студена и неприветлива. Хората не бяха добри, разговорите бяха почти тихи, а сега е три сутринта, тъкмо привърших с багажа и си мисля само колко много искам да изляза на терасата и да огледам нощтана улица. Това не го правих прекалено често последните седмици, сега обаче имам един последен шанс.
Утре в София и тримата най-важни човека на света, които по стечение на обстоятелствата виждам в последния момент.
После ще е странно на летището с новите мерки за безопасност, а аз само се надявам всичко да е ок и да съм си обратно в Глазгоу in no time at all.

Avec une chance de rester vivant

Последните дни в България ще са препълнени със събития и хора. Поморие утре, после испано-мексиканска вечер вкъщи и хората, с които ще се видя вечерта. Етърът в неделя; хора, които не съм виждала от две години и обещани бири на плажа. Понеделник с баба ще обърнем апартамента й, за да намерим Lubitel-я, който тя по стечение на обстоятелствата не е виждала от средата на 50те. А вторник ще са няколкото така важни хора, останали в София, които така или иначе виждам само веднъж на година.
Хубавото тази година е, че всичко мина толкова бързо, че наистина се чувствах като на ваканция - и почти нямаше време да ми омръзне. Имам хубав тен. Не спя много, събуждам се рано и излизам след малко - после обикалям из града и всичките места, които виждам в сънищата си понякога; прибирам се по тъмно и гледам звездите, които всъщност се виждат също лесно от другото вкъщи.
Обмислям да сваля няколко от филмите, които иначе ще намеря по-трудно, а ще трябва да прегледам за дисертацията ми.
Дори не искам да мисля за всичките книги, които имам да чета.
И времето в Глазгоу, където е с 20-ина градуса по-ниска температура, отколкото тук.

Впрочем, понякога си представям колко яко би било, ако ядосаните ми мисли бяха разказвани от ето този човек. This was unrelated.

Was there ever another place

Нощното ми прибиране към вкъщи минава през Тройката, а аз изведнъж си спомням едно лято преди две години, когато вървяхме по същия път и навсякъде имаше малки жаби.
Вечерни разговори в Морската с Мартина за песни, съобщения и цитати. После гледаме "Кецове" (който изобщо не е чак толкова зле), а аз си мисля колко хубаво е, когато си правиш планове на момента, а навън е достатъчно топло, за да носиш къси ръкави и изрязани блузи.
Или за да излезеш на терасата и да наблюдаваш как хората се изнизват под него един по един.

An attempt to thoughtfully affect your way of thinking

Чета истории, написани от приятели, и си припомням колко много обичах просто да седя и да създавам разни собствени истории, без да знам края им, но да не спирам по средата.
Освен това бях на Младежко за първи път от много години и ядох сливи. Беше хубаво.
Това е за днес.
Slow days in Burgas, а водата никога не е достатъчна.

I hope we live to tell the tale

Тази седмица е дива и шумна, Garbage, после многочасово чакане на терминал 5 (което е едно от най-ужасните неща на света), хора и места в София, опера в Бургас.
(Да, вкъщи съм си, онова - българското вкъщи с високите температури, вкусната храна на баба, гледането на телевизия до късно след полунощ.)
Иначе сега слушам Battles - какво друго, в това време единственото, което върви да се слуша, са шумни инструментали, които те карат да се усмихнеш и да ядеш още сладолед.
Утре е ден за първия плаж за годината. Днешното потапяне във водата не се смята.

Maim me, tame me, you can never change me

Garbage.
Това е всичко. Смятах да ви разкажа колко прекрасни са Garbage, но не би.
Освен това днес (вече е днес, да) пътувам за България, където ще имам едно кратко и горещо лято. Ще ходя на плаж и ще пием бира в планината.
Но сега сън.

Someone hit the light cause there's more here to be seen

Здравей юли, July morning и всякакъв друг такъв шит. Тук все още е 17 градуса на слънце (когато слънцето изобщо съществува), мандарините в Морисънс са все още намалени на 50p, само че този път картата ми реши да работи.
Снощи дива прожекция на The Room, всички крещим и хвърляме лъжици по предните редове/ хората около нас. Преди час и нещо Editors наживо от Rock Werchter (защото Editors дори като ги стриймваш онлайн пак са шибаните Editors и пак подскачаш и се радваш на светлините. Само защо новият им басист прилича на lumberjack не ми е много ясно). Съквартирантът се прибира по средата на биса, гледа ме по шорти, тениска и задъхана и пита къде е партито (примерно).
Сайтът ми върви смело напред и скоро ще е напълно онлайн.
За къщата не знам, ще я измисля в някакъв момент, предполагам.
А сега сън и тиха радост, че утре ще пропусна всичкото въртене на Uriah Heep по всичките радиа, телевизии, айподи и etc.

So If this melody should stop or fade away

В други новини:
Билет за България и официалните три седмици на лято тази година;
билет за The Room (за което все още не съм напълно сигурна, че е много добра идея, но със сигурност ще си заслужава да се преживее);
билет за Garbage.
Планове за всичките неща, които няма да правя в Бургас.
Планове за плаж и Младежко. 
Планове как някога може и да си намеря работа.
Сайтът ми донякъде върви - донякъде не. Всъщност е малко стряскащо.
Идеята за дисертацията ми изобщо не върви. Затова пък привършвам Carnivale, което всъщност е доста притегателно, cinematography+production design - защо пък не.
Съквартирантът ми изкара акъла снощи. А днес пак изчезна някъде. Дали ще го видя изобщо това лято?
12-годишната Нели няма да ми прости никога, задето ще пропусна Sum 41 на Spirit of Burgas. Обаче тази година преизпълних списъка си със задължения към старите ми версии. Мисля, че стига.

I am still right here

Изведнъж прекалено много неща стават безмислени.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.

А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.

I don't care about the lights

Единственото, което ще кажа, е, че от началото на седмицата се случват изключително странни неща. Но да кажем, че това може да се очаква предвид как започна седмицата.
Освен това - поемете дълбоко въздух - най-после се запознах с момче на име Себастиан (който в последствие се оказа, че познавам от поне ноември 2011), така че мога спокойно да отметна още едно resolution, което дължах на 16-годишната Нели. Това и Garbage след няколко седмици.
(Shut your mouth, try not to panic, нали така?)

Междувременно този ден беше почти превъзходен, а в момента ям много вкусни неща, които реших да импровизирам, след като отворих хладилника и осъзнах, че всъщност не знам как ми се яде и какво да сготвя.

You can sing every line of every song

Имам причини да съм в ужасно настроение, всичките причини на света. Но вместо да ви занимавам с тях, ще ви ъплоудна какво ми излезе, когато реших да си потърся името (с трите различни спелинга) в urban dictionary.

Което инцидентно е сред най-милите неща, които съм чувала за себе си. Без значение дали това се отнася за мен, или не.

Tales are often spun here

Това е една от онези вечери, когато се случват прекалено много неща. Прекалено много хора. Прекалено много снимки, картини, изображения. Някои глупави, някои прекрасни.
Прекрасни хора, с които не съм си говорила от две години. Макс с дългата си коса и охлюва, който му нарисувах. Шао и Кат, с които се смеем на глупави думи, вървейки към нечий апартамент. Алекс, която просто иска всичко да е наред. Сам, който дава най-прекрасното описание на цялото degree show, "things in a space", малко преди да ми даде част от изложбата си.
Всичките останали хора на покрива на гаража, безкрайно студено и с безкрайни опашки.
Някой казва, че догодина щяло да е наш ред, но в момента това е прекалени далеч, за да го вярвам. Затова просто ще си легна и ще се надявам на по-слънчево време утре.

No one ever died from wanting too much

If we can't have it all
Then nobody will 
....
Споменах ли билета си за Garbage?
А сайта, с който в момента се боря (но като свърша, ще съм много горда с)?
А всичките неща, които имам да свърша следващата седмица?
Всичките хора, с които искам да се видя?
Също: новата реклама на Aussie в метрото, която ме накара да се засмея сама в пълния карт; съобщението в (точно) 11:11 на Жельо; ето този момък, който беше много забавно начало на деня (също и край на днешния ден, в който гледам негови неща до 4 сутринта и ме докарва до сълзи от смях, когато виждам познати лица и места); стари снимки, които ми припомнят коледни истории за Ева Грийн и момчетата от последния етаж.

И Garbage. Разбира се, че Garbage, въпреки че са от дълбоките 90те, но както каза Дик - трябва да отида, за да задоволя желанието на малката Нели, която я беше страх от техните видеа, и на малко по-голямата Нели, която в крайна сметка реши, че the world might not be enough, but it is indeed the perfect place to start.

Nothing has changed

Recap от последната седмица.

Всъщност не съм напълно сигурна, че искате да чуете всичките тези истории, така че няма да ви занимавам с тях.
Но все пак искам да отбележа, че последната седмица беше във всичките оттенъци на ужасна. За някои съм си виновна само аз, естествено, но ги имаше и понеделнишките моменти с тюторите ми, които ме докарват до безкраен яд и безсилие и които в крайна сметка определиха и тона на цялата седмица.

Но го имаше и снощи, което не беше толкова зле и всъщност имаше доста смешни моменти. Като одисеята с колана на Иън. И хип-хопа. И глупавите разговори, докато седим на килима на долния етаж.
Но всъщност не, радвам се, че седмицата свършва. Въпреки че хората си заминават, а това се случва всяка година почти по едно и също време.

Сега поне правя някакви неща и всичко изглежда, че е наред. Ще видим. Междувременно тихи и спокойни песни и отспиване по никое време.

Daylight licked me into shape
I must have been asleep for days

Just like a reflection of a friend of mine

Следващото ще е с цитати от последната седмица, тъй като последната седмица беше с безкрайно много цитати. Така и не си избрах един, така че ето ви селекция от бисери за поколенията. Или както някой беше казал, my friends are better than your friends.

1. (reasonably drunk) Carlota: Neli, how do lesbians have sex?
me: (after spending a couple of minutes explaining to her they do pretty much the same as any heterosexual couple minus the real penis and the guy attached to it) Do you know what scissoring is?
C: Scissoring? Like, they insert scissors inside them to get off?
me: ....

2. Rick Blaine (Humphrey Bogart's character in Casablanca): Go back to Bulgaria.
D: This woman is clearly not Bulgarian! For once, you can understand what is she saying!
me: .... Fuck you.

3. Z: "You could be the star of the Boob wall!"

4. me: they're currently looking for staff at PC world
R: haha, nah, I wash to often to work there

5. R: the eternal dilemma... snacks or sleep?
me: SNACKS NIGGUH

6. me: fucking facebook
D: I'd LOVE to fuck facebook!

7. "I've had sex with corpses before."

Всъщност имаше още няколко, но те не стигнаха крайния лист. Oh well.

No one else could see this apparition

Все още едва събота вечер, а този уикенд е пълна лудница. Не казвам, че е зле, просто е лудница. Wake wood е пълен шит (което теоретично е проблем, защото беше препоръчан от супервайзъра ми), Casablanca е точно това, което бихте очаквали от черно-бял военен романтичен филм от 40те с Хъмфри Богард. Endlessly quotable.
Изобщо не се оплаквам от странните неща, които се случват. Понякога са нужни. Като новите песни всеки няколко месеца или припомнянето на стари и забравени.
Както и да е.
Сега сън, а утре дълги разходки покрай реката и прочее места, после (или преди) всичките постери и флайъри на света.

That was two years ago this May

Tази седмица е малко бавна, събуждам се (или ме събуждат) около 2 следобяд все, срещам се мързеливо с различни хора, закъснявам за уговорки и не си спазвам плана на действие, ям Милка и слушам песни, на които се разтягам в часове, които отдавна не мога да нарека обедни.
Странни открития за странни и интересни места, обаче за това по-късно.
Сега: две снимки от точно преди година, когато дори косата ми беше в боя (предимно защото съм малко некадърна.)

 

Сега изглежда малко по-чисто и културно. Май и аз.

And still on top of this I'm pretty sure it must have rained

Предадено портфолио и спане до много късно (или до безкрайно рано - зависи от гледната точка).
Следва:
Отчаяно търсене на работа
Отчаяна надежда, че може би ще се прибера за две седмици до България това лято (или поне Германия, някъде със слънце, моля!)
Идеята за покривния филм или всички глупости на света
Може би билети за Garbage в един момент. А може би не. Защото няма пари, нали.
Да отида някъде (просто някъде) за ден, два или за няколко часа. В този ред на мисли, ако все пак стигна до Манчестър, ще мога да посетя Hacienda, което много много отдавна вече не е Hacienda, но пак носи factory-номера си отпред и може да е безкрайно глупаво, но ще ме направи един малък щастлив призрак.
Само че шансовете са малки.

But I just can't stand it

Докато се прибирах пеша след филма днес имах време да наваксвам музиката, за която изглежда, че нямам много време напоследък.
Тъпото е, че паметта ми се разпростира дотам, че помня кога съм чула някаква песен за първи път или какъв е бил плейлистът на някакъв евент.
Това дори не е шега. Просто се случва.
В случая си спомних кога за първи път чух Patience на наскоро отново сформиралите се Take That. Мога да ви кажа датата. Мога да ви кажа и къде и с кого бях. Как реагирах, какви хора имаше наоколо. Впрочем, това е от причините да не мога да я слушам, въпреки че понякога се насилвам.
Говоря за музика, просто защото имам нуждата да кажа нещо и въпреки че по-логично би било да разкажа за преживяванията си, докато гледахме The Avengers, всъщност имам чувството, че трябва да го гледам пак, защото мисълта ми непрекъснато летеше по някакви несвързани теми. Включително моментите в апартамента на Тони Старк, които почти не помня, защото не можех да спра да гледам дизайна. Но това се случи на няколко пъти и докато гледах Iron Man, така че предполагам, че не е съвсем неочаквано.

Нищо му нямаше на филма, спокойно. Забавлявах се доста. Пък и актьорите са секси.
Все пак.

What makes you happy, what makes you sad

Има нещо ужасно и депресиращо в моментите, когато си търсиш работа, а всъщност никой дори не си прави труда да отговори (което е практика, но в момента не ми помага), дори местата, за които имам всички квалификации and then some. А дори не получавам интервю.


Има и по-депресиращи моменти, когато си намерила работа на някого другиго, за която и ти си кандидатствала, но си осъзнала, че не съществува вселена, в която би се преборила срещу него. И все пак си се надявала поне на някаква реакция. А междувременно си раздвоена между опитите си да си искрено радостна, че все пак си помогнала с нещо, и мечтата просто да седнеш на земята и да гледаш в една точка, защото в края не ти е останало желание за нищо друго.


Докато някой се опита да ми обясни, че много хора са така, и това е факт, друг факт е, че хора, напуснали училище на 16, в момента си намират работа непрекъснато, защото имат "опит" в дадена работа, а аз се чувствам все едно последните 15 години съм ги загубила напълно в учене и сега не мога да се класирам за разговор дори за места, които не изискват особени познания по нищо.


Някой веднъж беше казал колко е важно учението, че то щяло да ми отвори всички врати. Е сега може да си навре мисълта отзад, защото в края на деня все още ще съм момичето, което има пари, които й стигат общо да изкара месеца, ако не излиза повече от веднъж на месец и не яде навън, и ако се случи месец без много принтиране на проекти и гигантско портфолио (както, изненада, този месец), и тези пари дори не са нейни, и с всеки месец се чувства все по-ужасно от факта, до момента, в който изглежда почти смешно.

Все пак утре ще ходя на кино, за първи път от прекалено много време, за да гледам The Avengers, защото в един момент напрежението стига дотам, че ръцете ми се подуват, по клепачите ми избиват червени петна, а цялата кожа на лицето сърби.

Fingertips have memories

Peep show цяла нощ, също целия Adobe пакет.
Искам топли дни отново, моля.

Преди година по това време стаята ми приличаше на епицентър на бомбена атака; неща всякъде - неща, които после изхвърлихме, стените, покрити с мухъл; миризмата, пропита в мебелите; следобедното слънце и усещането за ново място, което получаваш винаги преди да се нанесеш.
Погледнато в перспектива беше забавно. Дори боядисването беше забавно, макар и безкрайно изморително и примесено с проекта за ресторанта (който в последствие също стана бял). Иронично таванът, който е с най-малко произшествия - и злополучните петна по стените и пода.
Един ден това място ще ми липсва, защото в него оставих малка част от душата ми, и голяма част от мен (буквално?). Няма значение, че апартаментът е малко съмнителен и понякога неприятно студен - и ако оставим настрана досадния хазяин (както каза Стюарт - все пак хазяите по традиция трябва да са поне малко досадни - иначе нямаше да е експириънс), една година по-късно и все още ми харесва да се събуждам на прозорците без пердета.

Може би е време да сложа винил по стените, както планирах в началото.
...
Been around the world and found
That only stupid people are breeding
The cretins cloning and feeding
And I don't even own a TV

Общо взето.

Here she comes like a brand new day

Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.

PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.

And give me a moment

Последен ден на април, whoop whoop.
Отвреме навреме има такива ужасни ужасни месеци, когато трябва да си задържиш дъха и да си тих, сега идва май - искам да стане топло и хубаво, искам да нямам причини да излизам навън, а вместо това да не се прибирам вкъщи - защото скоро ще имам цялото време на света да правя точно това. Освен това оставам още една година в Партик, тук е приятно, и Стюарт е примерно най-прекрасният съквартирант, с когото съм живяла досега.
Има и разни други новини, неочаквано хубаво, надявам се на още, като всеки път. Тази година няма концерти, за които да подскачам отсега. Поне не такива, за които да имам вече билет (да, това е тъпо). Нямам и летен билет за вкъщи, но всъщност нямам и никакви планове в момента.
Някъде има зелени поляни,
Там ще избягаме, там ще се скрием.
Нали така?

I'll do it in my own time

Наоколо парчета картон и листове хартия; лепило, затъпени резци, лешници. Вафли, Милка, горещ шоколад, вода; разхвърляни дрехи по дивана и в ъглите на леглото, където не спя. Обелки от банани и остатъци от ябълки; неотговорени и неизпратени съобщения.
Мисля си за всичките неща, които бих направила в момента или през уикенда например. Банята мирише на шампоана ми и е цялата в пара, това всъщност ми харесва. А през деня гледам мрачното небе през прозореца и се чудя дали скоро ще стане достатъчно топло, за да танцувам по тениска следобяд и да се чувствам добре.

PS. Дано да се случи дано дано дано.
PS2. Да, зелено е. Писна ми и го промених. И about страницата също промених. Enjoy.

If you're not careful you'll become another devil in disguise

Музиката ми никога не е достатъчна и не знам какво да правя. Мисля си за всички места, където искам да бъда в момента, по default. Следващата седмица ще е може би дори по-тежка, а аз просто имам нужда да свърши най-после и да мина нататък с портфолио и нещата, които наистина ми се правят.
Сънувам много различни вечери едновременно, още от времето, когато бях в общежитето и интернетът беше кабелен. Такива сънища ме правят тъжна понякога, защото тези неща ми липсват. Не съвсем както Джеймс го обясняваше преди няколко седмици, не искам пак да съм там, не искам да минавам през цялата агония на първата година, търсеща мястото си тук. Но това не значи и че няма малки традиции, които просто бих искала да се бяха запазили.
В някакъв момент около 4 сутринта захвърлям всичко и започвам да танцувам в пространството между бюрото и леглото ми, да пея тихо с музиката и да наблюдавам как става светло навън. Некоординирани движения с ръцете почти смачкват хартиената топка около крушката. Не че ще е за първи път.
После бърз душ, за да се освежа, виждам синините по тялото ми и се чудя как са се появили. Момчил говори глупости, както винаги.

Междувременно се случват много странни неща наоколо, а аз тихо си стискам палци, колко хубаво ще е, ако наистина стане, and nothing's gonna bring me down (което не е съвсем истина, но се надявам всичко да е наред. По местата си, скоро, моля.)

While I watch the morning light appear

Малко след един и половина, оставям следващия филм да се зарежда и си представям форми и последователности. Мебели в безмислен мащаб, полукръгове и прави линии, кабели и нишки.
След час ще съм толкова уморена, че ще ми е лошо. След още един ще съм хиперактивна и ще слушам глупава музика. След 5 ще започне да просветлява и ще е почти неестествено. После ранното утринно слънце ще се отрази в далечните високи сгради. Всяка сутрин е едно и също, а има един момент от около час, когато навън е почти истински ден, но хората все още ще спят или тъкмо ще се събуждат, ще си правят кафето, а аз ще си мисля за слънцето и за други сутрини, когато е било лято, не съм спала цяла нощ по никакви причини, но се подпирам на студения парапет на терасата и гледам птиците наоколо и малките хора, които са се събудили рано, за да хванат първите лъчи на слънцето с пищящите си деца с тъмните кожи и луничките.
Не ми липсва, но в момента искам да съм там.

Хаосът в мен

Единственото, което ще кажа днес, че ми писна и че се отказвам.
Това е.
Next.

You said you'd never compromise

Чета си отново новогодишния късмет, само че просто нещата не винаги се случват така. Този април sucks. Март поне се смяхме повече, имаше глупави случки и смешни случки и смешно-глупави случки, и повече разговори, и повече топло слънце, повече всичко, което си заслужаваше и което убиваше напрежението от проектите и тоновете работа.

Може ли да си легна днес, а като се събудя, да се окаже, че всичко е минало вече, че имам някаква сносна работа, че е топло и всичко е наред. Everything on its place, а аз да слушам хубава музика и да вървя по улицата, слънцето да се подава измежду сградите.
But if you try sometimes well you might find
You get what you need

Сега ще гледам малко Friends, защото от това имам нужда всъщност. So it goes.

They gave all their ghosts away

С малки изключения, тази седмица беше разочароваща и недодялана. И фактът, че е един след полунощ ме прави малко по-щастлива, защото новите седмици са хубаво нещо - каквото и да казва Вонегът понякога.
В този ред на мисли, сряда вечер беше дива и неочаквана, аха-аха да решим да си тръгнем, и пускат Prince, после още малко, после Мадона и всичките песни от 70те в няколко часа, Крис (когото не съм виждала от година) се смее на Джеймс и понякога идва да ме пита защо ме е оставил да танцувам сама след досадните пияни момчета на дансинга. "Защото и той е безкрайно пиян и сигурно се натиска с някого в тоалетните", което е пълни глупост, но продължаваме да се смеем и да танцуваме.
Това ще е акцентът за седмицата, а може би и за месеца - защото понякога не е зле да излезеш с необичайните заподозрени и да не си правиш планове, а само да се прибереш в 4 сутринта и да се надяваш да не си събудил съквартиранта ти.
Освен това, Garbage през юли, а аз имам голяма нужда да си намеря работа, за да мога да си ги позволя - преди да са разпродадени.

We'll be alright

Не съм много сигурна, че одобрявам тази седмица.
Поне снощи беше забавно и безкрайно random, но днес си припомням всичката работа на света, която трябва да свърша следващите седмици. Но ще е наред, it's a thing in a progress, а аз продължавам да си оставям CVто на различни места и да си повтарям, че все някога ще получа обаждане. Така се прави, нали?

You're moving in elliptical pattern

Търсейки една от любимите ми тениски на динозавър днес, случайно попаднах на една лилава пола, която купих преди две години за едно парти. Бях забравила, че още е някъде из гардероба ми, всъщност най-позитивно бях забравила за съществуването й изобщо.
И тъй като е почти гигантска, ще се опитам да направя от нея хубава лятна рокля. (Която мога да нося на плажа с римски сандали и голяма сламена шапка. Говоря пълни глупости, но ме разбрахте.)
И като се замисля, че с Танви я намерихме в последния последен момент и ако не беше онзи странен скрит магазин, нямаше изобщо да стигна до това парти. Или ако не беше Танви да ме накара почти насила са я купя (защото в този момент вече ми се беше отщяло да ходя на каквито и да било партита), щях да си остана вкъщи и да изпусна целия adventure. (Включително да си забравя ключовете в стаята на Карлота и да я хвана с Юън в леглото; после да ям полу-замразена пица в Бетани и да спя на дивана в апартамента на Сара и момчетата.)

Тъпото е, че помня почти всичко от партито, както и от всички други партита, на които съм била, въпреки количеството вино и бира (от новозеландците (които смятах, че са австралийци)).

Иначе намерих и тениската накрая. Беше в най-дълбокото дъно на гардероба ми, което дори не знаех, че съществува.

Lust for lust

В продължение от последния разговор за цици, цялата седмица прекарвам в обсъждане на порно, голи снимки и порно в 3D. По-точно, колко странно би било да се гледаш сам в 3D филм, ако си гол.
По някаква причина подобни разговори се получават добре със съквартиранта ми. Може би защото изобщо не се възприемаме насериозно през половината време (и това е ок), а през остатъка си говорим за изпити, проекти и животът на път.

Освен това трябва да намаля количеството сериали. Хронично е. Не че са лоши, напротив. Обаче просто трябва да ги намаля. И да започна работа по финалния ми проект.

Dinoattack!

Защото отвреме-навреме раждам такива идеи, които всъщност се получават добри, а аз съм щастлива накрая.

Je parle fort et je suis franche, excusez-moi

Накратко, това беше изключително странна вечер на изключително странен ден с изключително странни неща, които решиха да се случат. Събуждане в 6, а не помня как и кога съм си легнала, но компютърът е включен и има тиха музика. Печката също е включена, а аз съм заспала с дрехите. Събличам ги и се събуждам 5 часа по-късно с подпухнали очи. Чистя и ям ориз от снощи, чистя още малко и подскачам на забравени песни. Опитвам се да си свърша работата, но само зяпам в екрана на компютъра половин час. Може би и малко повече.
После всичко изведнъж - музика и филми, минута след минута. Борба с vimeo, борба с youtube. Изненадващи разговори във фейсбук (интервю за работа в полунощ?) и часът, който сам се сменя, което обяснява факта, защо сега е почти пет.
Не го чувствам съботно. Неделя. Неделя звучи ок.
Сега душ. Така се правеше, нали?

The words we've heard and the music we play

неща, които желая в момента:
шоколад
irn bru. може и кола. без пепси.
да е събота следобяд
масаж. първо раменете - после гърба
сън
слънце по стените, а аз да седя на пода и да чета

неща, които ще се случат ето в този момент:
душ (хубав хубав горещ душ)
легло

And her look turns me to stone

'some people come to Britain and they don't fully 'get' the system. don't understand the jokes, don't understand the little things that we get naturally but I've never met anyone in my life who understands britain more than Nelly Zhecheva.'
-T.L. 

Or we find a new reason

С Тина обсъждаме цици. Седим и си говорим за големина и форма; за досадни маниаци и мъже, които изобщо не могат да оценят едини хубави цици, дори когато им бъдат буквално наврени в лицето. И къде е златната среда между двете.

Иначе се опитвам да пиша есе, но не се получава - а също и да правя showreel за другата седмица, но и това много не се получава. Накрая знам, че ще седна с два литра газирано и един голям шоколад, и ще направя всичко за една вечер и ще изглежда просто чудесно, но преди това ще се помъча още малко да вкарам цялата си система в ред.

Иначе циците са хубава тема, да.

Make all the dust that you can

Малко след полунощ на неделя, всички неща на света наведнъж - в две седмици. Есе по задължение и проект за някакъв момент през април. Филм сега. Всъщност три филма сега и един showreel за интерншип върху неща, които просто не съществуват (все още).
С Е. се смеем шумно почти два часа над празните чаши от горещ шоколад, седмични разкази и партита, които сме пропуснали - или ще пропуснем. Чух, че имало някаква ваканция след две седмици - може би, но дотогава още работа и поне 4 места, на които ще се събираме, ще празнуваме (и ще пием), а ако до неделя след следващата съм жива, ще ви се обадя.
Още малко след полунощ, търся музика за динозаври и пия лимонада, унасям се за час над клавиатурата и се стряскам по средата на една песен на Oasis, и това сигурно се случва, но щеше да е много по-добре, ако не бях безкрайно изморена по причини на неудобни възглавници и глупава болка в дясното рамо, която би трябвало да изчезне в един момент.
И душ след малко. Целебно и за лека нощ.

Who needs patience anymore

Опитвам се да правя смислени неща, но не се получава. Не мога да се съсредоточа върху есето, върху проекта, върху филмите, върху разговорите, върху хората. Звуча по-раздразнена, отколкото съм. Звуча по-заета и по-скучна, отколкото съм.
Всъщност правя много неща, но все странични проекти, неща, от които не зависи оценката ми или всъщност бъдещето ми. Най-вероятно. Не ме карат да се радвам, но се усмихвам, щом мислите ми са далеч от ставащото. Или по-точно от станалото.
Това не ме прави игнорант, просто човек, който се опита да не потъва в мисли за смъртта и цената на живота; за какво трябва да е станало, че да искаш да се самоубиеш.
В момента не мога да си позволя да мисля и за това, просто не мога.

Иначе всичко е ок. Един понеделник, когато търся неща в интернет за филмова цензура и готвя неща с пиле. Когато музиката ми стига и когато съквартирантът ми убива всичките паяци в банята, които може да достигне. Има и още кокос. Има и класически Дракула, което би било хубав завършек на деня.
Утре е вторник, алсо много хора и отмятане на задачи. И това се случва понякога, да.

Every little thing you die to hide**

Първи март, аз съм без мартеница (here's for the irony) и мотивация за работа, сънувам странни сънища, когато случайно заспивам следобяд, четейки есета за филмова цензура; музиката ми не е скучна, но не е каквото искам. Поне не е студено и си купих рокля днес, утре може би ще си прекарам деня в библиотеката на университета, а ако е хубаво времето може да се разходя покрай реката. Покрай която и да е произволна река, минаваща през този град. Днес беше слънчево за някакъв момент, но не достатъчно дълго. Освен това дните са осезаемо по-дълги и в слънчевите следобеди светлината осветява всички стени в стаята ми, бяга по пръстите ми и по кожата ми, заслепява ме, а аз се усмихвам. (Това май го споменах вече преди.)
В събота има някакво парти, на което ще познавам точно двама човека, но може би ще е хубаво, може би ще ми е пролетно  и ще се забавлявам. Отдавна не съм била на парти, където няма да познавам практически никого. Сложете го две години. Това обаче е отделна история.

(Интроспективно се чувствам почти кофти без мартеница, сякаш не е вече март и сякаш нещо ми липсва. Fuck you, royal mail.)

*Това е пост номер 800. Обмислях пост с гиф с фойерверки и разни подобни, това обаче би било тъпо. Вместо това ето тук можете да прочетете един от най-любимите ми постове, датиращ от почти далечния 22 април 2007ма, а описаната седмица изненадващо си я спомням по-добре, отколкото очаквах. Беше добра седмица от добър месец, когато нещата просто си бяха на мястото. (Само че тогава бях още на 16 и в никакъв случай не искам да се връщам пак в онези години, мерси.)
**Този път заглавието съм го избрала, защото през годините се научих как да споделям неща, които е трябвало по една или друга причина да скрия, но съм искала да изкарам от мисълта си, така че почти никой да не разбере за какво става въпрос (освен хората, които са били част от цялото събитие - при това не винаги). И това си е способност, в крайна сметка.

She's not scared

Февруари, какъв ти е шибаният проблем, бе, копеле? Махни се, просто се разкарай, ок? Айде, със здраве и да те няма. Писна ми от глупости и какъв е този малоумен leap day, че всички толкова му се радват, така и не разбрах. Още един мизерен ден към този мизерен месец.
Ок, последни два часа, март - в теб ми е пролетната надежда. А тъй като и мартеници дори нямам сега, утре ще си купя рокля. Червена. Може би. Не знам.
Нищо не мога и нищо не знам.

Един човек е по-голям от целия свят

Глупаво, глупаво момиче. Мислиш си за лоши неща и за тъжни спомени, виждаш неща, които си мислиш, че си забравила. Избираш грешни филми и се надяваш да свършат бързо. Секундата, в която затваряш вратата зад себе си, сядаш на земята. Това е.
Утре няма да се случи нищо различно и интересно, което да си заслужи усилията да станеш, да се погледнеш в огледалото, да излезеш навън, да поискаш да усетиш студения вятър и дъжда, стичащ се по дрехите ти. Нищо.
Не искам магии, искам само веднъж да не се разпадам на съставни части, просто веднъж да спре да съществува, да спре да боли. Не искам неща, които да ми напомнят, че в някакъв момент съм била щастлива - само че преди много време, преди един цял живот време. Защото не са съществували други хора, всичко е било тихо и нищо не е зависело от никого.
Няма значение колко често си мисля за него или не си. Няма значение дали повече ме е страх да заспя, или да се събудя през нощта и да е тъмно, и да няма никого, и да си лежа сама с мислите и сълзите, знаейки че на сутринта трябва да забравя всичко и да се усмихвам пред хората и да се правя, че всичко е наред. Дори и когато всичко наистина е наред. Само след залез всичко да започне отначало.

т: taka e, no ne biva da mislish za jivota kato za edna prava

т: taka tazi prava

т: shte se okaje poredica ot godini v koioto vseki fevruari ti shte si kato parcal

т: nqkoi den sama shte poiskash da se izmyknesh ot neq

т: i povqrvai mi shte e strahotno

т: shte se pochuvstvash mn mn dobre

н: ima neshta, ot koito nqma kak da se izmyknesh

т: tova ne e edno ot tqh neli!

н: nemoje da ne si mislish za tozi i tozi den

т: razbira se

т: no nachina po koito mislish za nego i denq shte se promenqt

т: poneje az sym kato teb i kato povecheto emocionalni momicheta predpolagam

т: se zaobikalqm ot racionalisti

т: i pragmatici

т: te pritejavat neshto koeto nie nqmame

т: obichat ta optimizirat

т: neshto koeto ne gi kefi probvat da go promenqt i da go napravtq

т: taka che im e udobno

т: a nie sme sklonni kym malko mazohizym

т: samo deto ne sme osydeni na nego

т: samo sme sklonni

I wouldn't make much noise

Петък беше бърз и продуктивен; тричасов сън, а в 9 сутринта съм на върха на силите си, после презентация, а те харесват идеята - което се случва понякога; срещам случайни приятели из кампуса на Glasgow Uni, никакви уговорки, но и такива неща също се случват понякога. Вкъщи поправям малки неща, за които все не оставаше време през седмицата, и правя списък в главата си на нещата, които искам да направя утре. Успявам (най-после!) да си уговоря интервю за national insurance number (което първо съкратих на NIN, но бързо осъзнах, че повечето хора ще направят асоциация с другото). Всичко това преди 2 следобяд.
А беше и хубаво време, следобедното слънце в стаята ми и по стените, и по лицето ми, по пръстите ми, а аз тиха и спокойна за първи път от много време - спомням си миналата пролет и всичките слънчеви дни, прекарани на ливадите в парка - четейки, слушайки тиха музика и броейки часове.

Впрочем днес щях да бъда на парти, но реших да седна да чета (в леглото) някъде към 5, и следващото нещо, което си спомних е, че съм свита на топка, завита през глава под одеалото и е well past 9pm.

Искам утре да е слънчево пак. Имам нужда от слънце, дори когато си седя вкъщи и чистя. Както преди малко написах на Е. (защото изобщо не е задължително да си мъртво пиян, за да пращаш идиотски съобщения на приятели в 3 сутринта), един от онези уикенди, когато дори да не се случва нищо, в главата ми се случват толкова много неща едновременно, че глупави хора и тъпи постъпки са последната ми грижа.
И бира, ако може. Моля.

And we're well past bedtime now

Не мога да си намеря USB стика.*

И сега какво правим?

*Не ме притеснява толкова, че може да съм го изгубила. Притеснява ме, че за утре имам около 800мБ информация, които трябва да пренеса на компютъра в студиото ми, и нямам много опции как да направя това. Освен това пръстите на едната ми ръка се подуват, което се случва понякога, когато не съм спала достатъчно (и други), затова търся студени повърхности и броя часовете, до момента, когато трябва да съм в студиото на сутринта.
Засега са седем и половина, и продължават да намалят. Забавно.

A life as a ghost is better than most

Планът ми за следващата седмица включва скоростен проект на фотошоп (и други подобни); джънк фууд и шоколад за ума; Дракула в сряда; презентация в петък, тих уикенд и много хора междувременно; филмът, който трябва да едитирам и нещата, които трябва да поправя; снимките, които да направя (и за които няма да имам време); местата, където трябва и тези, на които искам да отида; местата, които не искам никога повече да видя през живота си.

Сега обаче се старая да забравя какво ме очаква, имам заредени филми до след полунощ, а сега топъл душ, защото по принцип е добра идея.

Хаосът в мен

Утре е големият ден на голямото снимане на филм, а днес беше голямото записване на voice over, писъци и шокирани хора, а съквартирантът ми ме пита дали сме пияни. Не сме, казвам му. Утре шумно и забързано, правим списък на нещата, които имаме и на тези, от които имаме нужда. На храната, която ще ни свърши работа, на всичко, което ще ни държи будни достатъчно дълго време.
Всичко под контрол, а този петък ще е безкраен.

Before my heart starts to burn

Единственото, което искам да кажа в момента, е, искам да спя ужасно много. Затова засега оставям хостела ми настрана, за да успея да се добера до банята и да си взема хубав среднощен горещ душ, след което да се покатеря в леглото ми и да се завия през глава, както често правя. (В интерес на истината, тези часове пред компютъра схващат всеки мускул в тялото ми и изобщо няма да откажа един масаж в момента, само че не би.)
All work and no play can make anyone a dull boy, затова утре смятам да обикалям безцелно различни части на града - особено ако прогнозата за времето се окаже вярна и е слънчево, а после да отида в библиотеката, където да бъда примерен студент.

Обаче засега - душ, моля.
ps. Battles в един епизод на My Name is Earl, and I nearly fucking came. Айде, лека нощ.

Make a landmark

Отново интернет вкъщи и това е добре. Прекарвам деня в говорене с хора и обсъждане на събития, малко работа, много сериали и недостатъчно irn bru. Получавам забавни съобщения и изпращам други такива, gossips, gossips, новини от различни градове и всичко е наред.
Или поне се опитва да е наред, а когато вечерта с Иво обсъждаме спомени отпреди много време, се опитваме да се убедим, че някои неща трябва да останат само като моменти в главата ти. Той ми се кара иначе - естествено, че ми се кара на глупостите, които правя, this is what friends are for мисля си.
Дълъг ден, а всъщност нищо свършено, reading week ahead, пълна с книги и статии, и нови неща (и стари такива), филмът, който ще снимаме в петък и всичките места, на които искам да бъда сега или просто някога. И хостелът със смешно име и винилени глави по стените, който с удоволствие бих искала да видя построен.

Don't disturb me as I sleep, treat me gently when I wake

Battles

Вече нямам сили и мотивация – казвам й, наистина.

Mick Jagger

Зяпам в онзи от втори курс близо пет минути. Не зяпам в него, само в негова посока, но той не знае това, а аз не се усещам преди да се е обърнал към мен. Решавам, че е редно да му се извиня, но всъщност не му знам името. Какво пък, нека си мисли, че съм го зяпала. Може би това ще го накара да си намали ужасната музика, която слуша в студиото.

Thin Lizzy

Имам нужда да отида някъде. Няма значение къде, просто някъде и да видя звездите над мен, а сутринта да се изкъпя в морето. Или езерото, което е наблизо. Гледам снимки от различни места цял ден и си мисля как сигурно никога няма да ги видя. Но затова поне ги виждам през правилните очи (да се разбира, през очите, които ми показват точно това, което аз самата бих искала да видя).

Mogwai

Моля.

Nick Cave

Има песни, които звучат все едно като отговор на въпроси, които съм си задавала. Има и цели албуми.

Don't disturb me as I sleep even though your body aches

Take That

Мисля си какво искам. Февруари е гаден, въпреки епичното начало, предвещаващо тихи звуци и скрити движения, и въпреки че Момчил ми казва да се стегна и че всичко било в главата ми. И той е прав. Само че не мога да се боря срещу идея, нали?

Oasis

Усмихвам се на случайни мисли, докато вървя обратно към вкъщи след дълъг ден из кампусите. Малко като гъделичкане на самочувствието. Освен това имам нужда от интернет, за да мога всъщност да правя някакви неща вкъщи, а не само да гледам глупаво в екрана на телефона си. Снощи Елиза отбеляза, че е странно колко сме зависими от интернет, за да бъдем комуникативни. Нещо такова, да.

Липсва ми. Не фейсбук, просто ми липсва цялото усещане всичко да ти е под ръка.

Nothing's gonna touch you in these golden years

Февруари започва шумно, почти с big bang, и това всъщност не е никак лошо. Алкохолът за първи път е прекалено много, а радиаторите не стигат. Саундтракът в главата ми е бърз и несвързан, сутрин се събуждам с невъзможни песни, а през уийкендите чистя на странни забравени мелодии. Така ми харесва. Харесват ми виковете и тихите гласове, почти шепоти. Няма нищо лошо в това.

Януари беше странен и почти непочтен, лъжеше и се опитваше да се измъкне откъм задната врата, само че не успяваше и си го изкарваше на хората наоколо. Не е ли всяка година така всъщност.

Сега с нов проект и без ново време за губене, но все пак ще го пропилея в мисли и идеи, и в нови песни, и в нови филми.

Да, почти забравих за филма ми, който засега се случва почти по план, но без диноавър и малко. И липсва боя (това май ми се случва да го казвам по-често от обичайното), но и това ще свърши. Синините са си на мястото, а те някога изчезвали ли са изобщо? Вървенето и презрамката на чантата ми не са ми по вкуса в момента, но им давам още ден-два. Момчил каза нещо идиотско по случая, но ще го игнорирам, защото така се прави понякога.

Още малко време без интернет, само седмица – да се надяваме – междувременно ще пия топли неща, ще се изненадвам от нови вкусове и ще се подсигурявам с джънк фууд от предишната вечер.

Dreams I can't make sense of

Преди няколко дни сънувах един от онези сънища, когато се чудиш точно какво си направил, че да заслужиш такова малко мъчение през времето, докато спиш. Може би ако си ги запиша, ще стане някаква  интересна/ страшна история, която ще се запази през вековете.

Но по-скоро не.

Отново без интернет, поне този път ще има някакъв краен момент след около две седмици. Последният път, когато се случи това и когато нямах интернет почти два месеца, се научих колко сме зависими от компютрите. Разбира се, съквартирантът ми лесно би ме оборил, но той е от онова почти забравено племе, което все още не е усетило нуждата от лесен достъп до пощата ти или до гугъл. Понякога му завиждам, но през повечето време предпочитам да не съм на негово място.

Въпреки че не е толкова зле. За ден. Два, три. Не за седмици и седмици подред. Спомням си, когато ходихме на север, преди да заминем проверих какъв е мобилният обхват на района. Което всъщност беше интересно занимание, защото дори не знаех къде точно ще отидем. В крайна сметка просто си спрях телефона за четири дни, преди да тръгнем обратно от Форт Уилям, а когато го включих обратно, почти веднага получих две обаждания и още няколко съобщения. Не мога да съм напълно сигурна, но в главата ми се върти спомен, че след това отново го изключих. С пълно удоволствие. Само че тогава бяха други времена и различни ситуации. Сега това значи стоене в студиото ми до късно вечерта, болка във всяка част от тялото и тиха надежда чудотворно да стане по-топло и някой да донесе храна.

Освен това ми се гледа филм. Или просто ми се гледа нещо, което го нямам на DVD или не съм се сетила да си сваля на харда. Винаги се случва така, винаги, винаги. Винаги ще поискам да чуя песен, която нямам, или ще си спомня имейл, който е трябвало да пратя.

This is bigger than us, както се пее в една песен, която се усещам, че си тананикам по-често, отколкото ми се ще да си призная напоследък.

Moi aussi un jour je serai beau comme un Dieu

Обаче беше неприятно усещането, когато се събудих сутринта, навън грееше слънце от три страни, а мен ме удари челно в главата какво пропусках последните няколко дни.
Както и да е, де, вече няма значение.

В други новини, вчера с Каролина си купих Earth Division EP, което е хубаво и тихо, нещо като малкото по-спокойно братче на Hardcore will never die, което те кара да затвориш очи и да се принесеш в своя mind palace, примерно. Аз лично прослушах песните няколко пъти подред, докато готвих в кухнята, после седнах и изгледах още няколко епизода и дори помогнах на сестра ми с някакво pdf, с надеждата да ме направи малко по-щастлива. Поне не сънувах кошмари. Всъщност, не помня какво сънувах изобщо, но в главата ми се въртеше разговора ми от петък с Елиза, а тя е толкова лесно разчетяема, че направо не знам как не се усетих по-рано.

И откъде идва тази миризма на ванилия в стаята ми?

Nothing has changed

Да де, ок, ясно.
Хубаво.
Next.

Why the fixtures turn to serpants snakes?

Следващият пост може да ви е малко скучен, но е важно да си напомня тези неща, за да няма глупави среднощни изпълнения, както обикновено се случва.
Имам няколко неща, които трябва да направя утре. Лекция/курс рано сутринта (рано - колко да е рано, при условие, че 12 години от живота си съм прекарала в ставане 6 сутринта, за да стигна навреме за часове, часове, започващи в 7.30), места, които да посетя в центъра - преди да съм забравила - и студио пак до безкрайно късно. Това с безкрайния стрес е
а/ тъпо
б/ вредно
б/ досадно
г/ всичко изброено

Опитвам се да не се стресирам и дори се получава, въпреки че има шансове утре по това време да съм се свила на дивана и да слушам тиха музика през големите големи слушалки и да си мисля за хубави неща.
Като казах хубави неща - ако може да започнат да се случват, изобщо няма да е зле. Не че се оплаквам, обаче имам нужда от малко хубави неща отвреме-навреме. Вчера беше ок, но не достатъчно, задето си тръгнах рано и отново се затворих в стаята си, за да си измислям детайли. Да кажем, от петък сутринта.
Сега, студени печени картофи, irn bru, един епизод преди сън и още малко от никога несвършващата книга до мен на пода.

It's in your frequency

И като по някаква магия е отново след полунощ. Дните в студиото минават прекалено бавно, но веднъж като си вкъщи след осем - и всичко е прекалено бързо. Имах планове да гледам детайли и магазини, но вместо това импровизирах в кухнята (да се разбира - отворих хладилника и сготвих каквото намерих там) и гледах сериали, после рисувах скици на невъзможната ми идея за стена от карфици и четох Mr.Vertigo.
А днес, след всичките разговори за Blue Monday ми се причете Кърт Вонегът. Всъщност ми се четат прекалено много неща по едно и също време, но вече се ограничавам до една fiction наведнъж, за да мога да смилам информацията от всичките останали книги на света.
Сега не следва нищо. Сега следва сън и малко книги преди, утре ранно ставане отново и часове пред компютъра; вечерта пък ще пия бира с добри хора и ще си говорим за греяно вино и планове до безкрайността.

Distant from other interests

Не знам за петък 13, но понеделник 9ти, вторник 10ти, сряда 11ти и четвъртък 12ти определено не бяха от любимите ми дни. Не че стана нещо особено - дори напротив, всъщност нищо не стана, а аз останах да си блъскам главата с проекта ни, да си лягам рано, да ставам още по-рано и да не спазвам последователността на събитията.
Следващата седмица ще е шумна и заета, работата никога не свършва, а денонощието не стига. Дори сега би трябвало да съм в леглото и да се готвя за утре сутрин, но не би, защото е петък вечер и защото искам поне в един ден от седмицата да не завися от разписания и външни уговорки. Освен това имам нужда от масаж, моля, защото гърбът започва да ме боли от седене в едно положение.

And make counter accusations

Странни сънища снощи, прескачаме от едно място на друго и се смеем на глупости, нощният вятър отвява пясъка в косата ми, но пръстите на краката ми са студени. Казвам, че съм там, но всъщност не съм - няма как да съм, щом се намирам в собствения си сън и всичко ми е познато.
Опитвам се да не се ядосвам за глупости - нещо като неофициален новогодишен план, който по чудо успявам да следвам, и това ме кара да се чувствам по-добре от всякога. Или поне по-добре от последните няколко месеца, и това всъщност ми стига.
Нали знаете какво се пее в онази песен, представа нямаш какво е времето вътре в мен, но и аз също нямам, така че всичко е в реда на нещата. А това малко ми напомня на това на Надка, което също май е в реда на нещата.
А сега, разговори за шизофренични тютори, поетични отклонения и шум за лека нощ.
(Впрочем, около мен има irn bru, половин пица и лешников милка, но - както казах - лека нощ. I ♡milka, нали така?)

I know that that sounds foolish but it's true

С Елиза се смеем на случайните ни истории, не споменаваме нищо от миналото, но се разбираме с погледи. А уни започва с тъжни коледни разкази и студена тоалетна.
Чете ми се Остър, книгата е долу на пода, "hold on and wait, have a little faith" като новогодишен късмет от баницата, утре - може би - шумна разходка из ИКЕА.
Иначе е ок, тих петък в по-голямата част от времето с космически документални филми и търсене на магазини за перуки (и това също се случва понякога). А, и ужасната й блуза с ужасната леопардова яка, която ми напомня на вчерашната снимка с леопарда на ски и почти два часа сдържам смеха си.
Май и аз съм доста ужасна понякога.
Всъщност няма значение.

Here we go again

Тази година започва бързо, много бързо, по средата на улицата и не виждаме несъществуващите фойерверки зад гърбовете ни, после вървя бавно към вкъщи, прибирам се с дъжда и съм цялата мокра. Отварям втората бутилка вино и си говоря глупости с М в скайп, шегуваме се за песни и хора, за повтарящи се разговори всяка нова година, за пиратките и пиротехниката, изсипваща ти се на главата.
Шумно и тихо се сменят тази вечер, първо инцидентни филми след полунощ, после каскадни изпълнения по стълбите, за които се радвам, че нямаше никой в блока тази вечер.
Имам чувството, че след шоуто, което си спретнах сама миналата година, нищо няма да може да ме впечатли така, което сигурно е глупост и сигурно ще ми се докаже още след година, но засега все още предпочитам моментите след фойерверките, съществуващи или не.
Предполагам, че е в реда на нещата да бъда сантиментална за миналата година, да започна да изброявам нещата, които ми липсват, обаче има да чакате. Всичко, което е трябвало, съм го казала вече, а сега единственото, което остава, е да си легна в нормален час днес, светлината от луната и от уличните лампи да влиза през прозореца (еха, колко поетично!), а от утре да започна пак да си мисля за всички неща, които имам да върша и места, където искам да бъда.
И отново, 2012, бъди хубава, ок?