Чета истории, написани от приятели, и си припомням колко много обичах просто да седя и да създавам разни собствени истории, без да знам края им, но да не спирам по средата.
Освен това бях на Младежко за първи път от много години и ядох сливи. Беше хубаво.
Това е за днес.
Slow days in Burgas, а водата никога не е достатъчна.
No comments:
Post a Comment