Тази вечер беше странна. Морето беше странно, водата беше странно студена и неприветлива. Хората не бяха добри, разговорите бяха почти тихи, а сега е три сутринта, тъкмо привърших с багажа и си мисля само колко много искам да изляза на терасата и да огледам нощтана улица. Това не го правих прекалено често последните седмици, сега обаче имам един последен шанс.
Утре в София и тримата най-важни човека на света, които по стечение на обстоятелствата виждам в последния момент.
После ще е странно на летището с новите мерки за безопасност, а аз само се надявам всичко да е ок и да съм си обратно в Глазгоу in no time at all.
No comments:
Post a Comment