And go your own way

Тази вечер беше странна. Морето беше странно, водата беше странно студена и неприветлива. Хората не бяха добри, разговорите бяха почти тихи, а сега е три сутринта, тъкмо привърших с багажа и си мисля само колко много искам да изляза на терасата и да огледам нощтана улица. Това не го правих прекалено често последните седмици, сега обаче имам един последен шанс.
Утре в София и тримата най-важни човека на света, които по стечение на обстоятелствата виждам в последния момент.
После ще е странно на летището с новите мерки за безопасност, а аз само се надявам всичко да е ок и да съм си обратно в Глазгоу in no time at all.

If you're not careful you'll become another devil in disguise

Музиката ми никога не е достатъчна и не знам какво да правя. Мисля си за всички места, където искам да бъда в момента, по default. Следващата седмица ще е може би дори по-тежка, а аз просто имам нужда да свърши най-после и да мина нататък с портфолио и нещата, които наистина ми се правят.
Сънувам много различни вечери едновременно, още от времето, когато бях в общежитето и интернетът беше кабелен. Такива сънища ме правят тъжна понякога, защото тези неща ми липсват. Не съвсем както Джеймс го обясняваше преди няколко седмици, не искам пак да съм там, не искам да минавам през цялата агония на първата година, търсеща мястото си тук. Но това не значи и че няма малки традиции, които просто бих искала да се бяха запазили.
В някакъв момент около 4 сутринта захвърлям всичко и започвам да танцувам в пространството между бюрото и леглото ми, да пея тихо с музиката и да наблюдавам как става светло навън. Некоординирани движения с ръцете почти смачкват хартиената топка около крушката. Не че ще е за първи път.
После бърз душ, за да се освежа, виждам синините по тялото ми и се чудя как са се появили. Момчил говори глупости, както винаги.

Междувременно се случват много странни неща наоколо, а аз тихо си стискам палци, колко хубаво ще е, ако наистина стане, and nothing's gonna bring me down (което не е съвсем истина, но се надявам всичко да е наред. По местата си, скоро, моля.)