Последните дни в България ще са препълнени със събития и хора. Поморие утре, после испано-мексиканска вечер вкъщи и хората, с които ще се видя вечерта. Етърът в неделя; хора, които не съм виждала от две години и обещани бири на плажа. Понеделник с баба ще обърнем апартамента й, за да намерим Lubitel-я, който тя по стечение на обстоятелствата не е виждала от средата на 50те. А вторник ще са няколкото така важни хора, останали в София, които така или иначе виждам само веднъж на година.
Хубавото тази година е, че всичко мина толкова бързо, че наистина се чувствах като на ваканция - и почти нямаше време да ми омръзне. Имам хубав тен. Не спя много, събуждам се рано и излизам след малко - после обикалям из града и всичките места, които виждам в сънищата си понякога; прибирам се по тъмно и гледам звездите, които всъщност се виждат също лесно от другото вкъщи.
Обмислям да сваля няколко от филмите, които иначе ще намеря по-трудно, а ще трябва да прегледам за дисертацията ми.
Дори не искам да мисля за всичките книги, които имам да чета.
И времето в Глазгоу, където е с 20-ина градуса по-ниска температура, отколкото тук.
Впрочем, понякога си представям колко яко би било, ако ядосаните ми мисли бяха разказвани от ето този човек. This was unrelated.
No comments:
Post a Comment