Two in the morning, and I'm walking fast down the street, not looking left or right and trying to ignore the bitter cold entering through the sleeves of my coat. Two in the morning, Byres Road is full of people and noises, the City That Never Sleeps on its own merits. I've been doing this for years now, passing by the same places and feeling the same smells, ignoring the drunk people smoking on the streets outside the bars.
Понякога се случват неща, за които нямам обяснение. Понякога използвам два различни езика, за да обясня какво имам предвид. Понякога искам песните никога да не свършват или да мога да се върна в някой произволен момент от някоя снимка.
Имам безумно много работа - истинска работа - и това ме прави един малък щастлив призрак, който е безкрайно изморен и има нужда от повече вдъхновение и irn bru. Синините по тялото ми нямат разумно обяснение. Everything in its right place, както казва новогодишният ми късмет.
А сега, леглото.
Showing posts with label indochine. Show all posts
Showing posts with label indochine. Show all posts
28 January 2014
15 August 2013
Je me rappelle de ton sommeil
Утре е официален бургер-и-боулинг ден с колегите, което би трябвало да е забавно, така че ще видим.
В този ред на мисли, повечето хора, които ме познават, са наясно с непреодолимата ми омраза към боулинг, датираща от далечната 2005та (декември), така че перспективата за утре ме ужасява тотално. Но пък има Едитърс, защото не мога да спра да слушам The Weight. Има и среднощно търсене на табове към различни песни от албума (а съквартирантите май все още не знаят за телекастъра). Междувременно знам, че са ми разглеждали сайта и дори са стигнали до блога ми, но не знам какво би трябвало да означава това. Тези статистики ми убиват attention span-а.
Освен това имам нужда от back rub.
В този ред на мисли, повечето хора, които ме познават, са наясно с непреодолимата ми омраза към боулинг, датираща от далечната 2005та (декември), така че перспективата за утре ме ужасява тотално. Но пък има Едитърс, защото не мога да спра да слушам The Weight. Има и среднощно търсене на табове към различни песни от албума (а съквартирантите май все още не знаят за телекастъра). Междувременно знам, че са ми разглеждали сайта и дори са стигнали до блога ми, но не знам какво би трябвало да означава това. Тези статистики ми убиват attention span-а.
Освен това имам нужда от back rub.
21 July 2012
Avec une chance de rester vivant
Последните дни в България ще са препълнени със събития и хора. Поморие утре, после испано-мексиканска вечер вкъщи и хората, с които ще се видя вечерта. Етърът в неделя; хора, които не съм виждала от две години и обещани бири на плажа. Понеделник с баба ще обърнем апартамента й, за да намерим Lubitel-я, който тя по стечение на обстоятелствата не е виждала от средата на 50те. А вторник ще са няколкото така важни хора, останали в София, които така или иначе виждам само веднъж на година.
Хубавото тази година е, че всичко мина толкова бързо, че наистина се чувствах като на ваканция - и почти нямаше време да ми омръзне. Имам хубав тен. Не спя много, събуждам се рано и излизам след малко - после обикалям из града и всичките места, които виждам в сънищата си понякога; прибирам се по тъмно и гледам звездите, които всъщност се виждат също лесно от другото вкъщи.
Обмислям да сваля няколко от филмите, които иначе ще намеря по-трудно, а ще трябва да прегледам за дисертацията ми.
Дори не искам да мисля за всичките книги, които имам да чета.
И времето в Глазгоу, където е с 20-ина градуса по-ниска температура, отколкото тук.
Впрочем, понякога си представям колко яко би било, ако ядосаните ми мисли бяха разказвани от ето този човек. This was unrelated.
Хубавото тази година е, че всичко мина толкова бързо, че наистина се чувствах като на ваканция - и почти нямаше време да ми омръзне. Имам хубав тен. Не спя много, събуждам се рано и излизам след малко - после обикалям из града и всичките места, които виждам в сънищата си понякога; прибирам се по тъмно и гледам звездите, които всъщност се виждат също лесно от другото вкъщи.
Обмислям да сваля няколко от филмите, които иначе ще намеря по-трудно, а ще трябва да прегледам за дисертацията ми.
Дори не искам да мисля за всичките книги, които имам да чета.
И времето в Глазгоу, където е с 20-ина градуса по-ниска температура, отколкото тук.
Впрочем, понякога си представям колко яко би било, ако ядосаните ми мисли бяха разказвани от ето този човек. This was unrelated.
11 January 2011
J'attends mon âge аvec toi
"Отлично знаеш, че това са някакви глупости. Възрастта ти няма нищо общо с държанието или акъла ти. Ти като си на 20, да не би да си същата кифла като колежките ти? Ти знаеш през какво си минала и какво си преживяла, а те могат само да се надяват някога да притежават наполовина познанията ти в момента. Тук не става въпрос дали имаш ниско самочувствие или дали си мислиш за баща ти по-често, отколкото би ти се искало, а фактът, че каквото и да стане - ти пак ще оцелееш, защото го можеш и защото знаеш как."
Nos erreurs appartiennent au passé
Elles sont rayées, annulées, oubliées
07 June 2009
We are the young, we are the one
Защото днес цял ден чета и се ровя из спомени от едно друго, старо превъплъщение, смея се на глупави въпроси и забравени съобщения сред листите, после премислям подходящата музика и чакам вечерта да дойде, но е все така горещо, студеният чай не помага (и на гърлото ми също), но пък ще има Саймън Пег малко след полунощ.
И не знам как майка успя за пореден път да нахлуе на единствената песен, която исках да чуя.
ПС. А днес за пореден път се отчаях от българските преводачи, дубльори, асоциации и гласоподаватели. Да, Докторът е много замесен - мерси, че попитахте.
И не знам как майка успя за пореден път да нахлуе на единствената песен, която исках да чуя.
ПС. А днес за пореден път се отчаях от българските преводачи, дубльори, асоциации и гласоподаватели. Да, Докторът е много замесен - мерси, че попитахте.
Subscribe to:
Posts (Atom)