Последен ден на април, whoop whoop.
Отвреме навреме има такива ужасни ужасни месеци, когато трябва да си задържиш дъха и да си тих, сега идва май - искам да стане топло и хубаво, искам да нямам причини да излизам навън, а вместо това да не се прибирам вкъщи - защото скоро ще имам цялото време на света да правя точно това. Освен това оставам още една година в Партик, тук е приятно, и Стюарт е примерно най-прекрасният съквартирант, с когото съм живяла досега.
Има и разни други новини, неочаквано хубаво, надявам се на още, като всеки път. Тази година няма концерти, за които да подскачам отсега. Поне не такива, за които да имам вече билет (да, това е тъпо). Нямам и летен билет за вкъщи, но всъщност нямам и никакви планове в момента.
Някъде има зелени поляни,
Там ще избягаме, там ще се скрием.
Нали така?
No comments:
Post a Comment