Знам, че напоследък се оплаквам прекалено много от работата, която имам за вършене, и това е нормално. Много е. Само че аз съм инат и всичко е наред, работя много, после работя още малко и накрая намирам малко време за сън. Понякога. Това са страничните ефекти да си полу-Жечева и полу-Лостова.
А тази работа не я правя само аз. Разбира се. Само че всеки един от нас си има силните страни и например моята е да спя малко и да работя до ранните часове, и да работя бавно, но накрая да свършвам всичко в срок. Обичам да се оплаквам, но не да правя мелодрами. Оплакването е като заместител на несъществуващите ми изпити и ме кара да чувствам повече работата, която върша.
Други хора пък са силни в други неща. В бързото писане на есета, по-малкото губене на време. Има хора с над 7000 думи и с готови есета. Аз все още кръжа около 4000 с още горе-долу толкова за следващата седмица. Честно.
Евентуално всички ще направим всичко и за повечето от нас ще е успешно. Ако си на 21 и не си чувал за Хичкок, Фройд или Кубрик - не съм напълно убедена за теб, но все пак късмет.
Having said that, имам безумно много неща да правя, а след няколко часа да предам някакви неща в студиото (и да принтирам първо), после да не си изпусна автобуса и да стоя на крак още 4 и нещо часа.
С малко късмет утре ще е забавно и с колегите ще се смеем на поредния странен човек. С още малко късмет може и най-после да си взема китарата.
А сега легло.
No comments:
Post a Comment