Highlights от вчера: шумни разговори в студиото и още по-шумни в
sleazies. Най-хубавата картичка на света ме кара да се усмихвам широко.
Разговори за Хъбъл и шоколад, за хора, които не са наоколо, за лекции и
дисертации, проекти, изложби, алкохол, родители, родители на родители, познати хора, познати градове, целия свят.
Top highlight от снощи: Sleepy Silver Door по средата на разговор, който не помня много добре, защото мислите ми прехвърчаха между песента и думите ни. Няма нищо по-прекрасно от случайни хубави неща, случващи се целия ден.
И предвид последните няколко рождени дни, този дойде като глъдка свеж въздух.
И така, вече съм на 22. Никаква друга промяна.
Here's a toast, a life as a ghost is better than most.
No comments:
Post a Comment