Dreams I can't make sense of

Преди няколко дни сънувах един от онези сънища, когато се чудиш точно какво си направил, че да заслужиш такова малко мъчение през времето, докато спиш. Може би ако си ги запиша, ще стане някаква  интересна/ страшна история, която ще се запази през вековете.

Но по-скоро не.

Отново без интернет, поне този път ще има някакъв краен момент след около две седмици. Последният път, когато се случи това и когато нямах интернет почти два месеца, се научих колко сме зависими от компютрите. Разбира се, съквартирантът ми лесно би ме оборил, но той е от онова почти забравено племе, което все още не е усетило нуждата от лесен достъп до пощата ти или до гугъл. Понякога му завиждам, но през повечето време предпочитам да не съм на негово място.

Въпреки че не е толкова зле. За ден. Два, три. Не за седмици и седмици подред. Спомням си, когато ходихме на север, преди да заминем проверих какъв е мобилният обхват на района. Което всъщност беше интересно занимание, защото дори не знаех къде точно ще отидем. В крайна сметка просто си спрях телефона за четири дни, преди да тръгнем обратно от Форт Уилям, а когато го включих обратно, почти веднага получих две обаждания и още няколко съобщения. Не мога да съм напълно сигурна, но в главата ми се върти спомен, че след това отново го изключих. С пълно удоволствие. Само че тогава бяха други времена и различни ситуации. Сега това значи стоене в студиото ми до късно вечерта, болка във всяка част от тялото и тиха надежда чудотворно да стане по-топло и някой да донесе храна.

Освен това ми се гледа филм. Или просто ми се гледа нещо, което го нямам на DVD или не съм се сетила да си сваля на харда. Винаги се случва така, винаги, винаги. Винаги ще поискам да чуя песен, която нямам, или ще си спомня имейл, който е трябвало да пратя.

This is bigger than us, както се пее в една песен, която се усещам, че си тананикам по-често, отколкото ми се ще да си призная напоследък.