Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.
PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.
Showing posts with label andreas johnson. Show all posts
Showing posts with label andreas johnson. Show all posts
02 May 2012
31 October 2011
Here she comes with a masterplan
Имам план за следващата седмица.
Всъщност имам план до Коледа. До 16ти декември. После едно празно петно до 28ми, запълнено с коледни филми и смешни песни покрай елхата; досадни семейни разпри; прекрасни шумни хора, евтин алкохол и най-малкото легло на света.
А това дори не е чак толкова далеч, колкото си мислите. До петък имам да правя разпределения и странни съчетания на цвят и материя, никакво бежаво. Повтарям, никакво. После седмица за есе, което трябва да е предадено на 24ти ноември (а преди това поправено от тъпи граматични грешки с любезното съдействие на господин Фини); три седмици на безмислени групови проекти и още две за довършване на този.
В интерес на истината имам толкова много работа, че не знам защо в момента не чертая планове, а гледам епизоди на Robot Chicken.
It's a thing in a progress. Please, respect the thing, както обичам да повтарям всеки път в такъв момент.
Всъщност имам план до Коледа. До 16ти декември. После едно празно петно до 28ми, запълнено с коледни филми и смешни песни покрай елхата; досадни семейни разпри; прекрасни шумни хора, евтин алкохол и най-малкото легло на света.
А това дори не е чак толкова далеч, колкото си мислите. До петък имам да правя разпределения и странни съчетания на цвят и материя, никакво бежаво. Повтарям, никакво. После седмица за есе, което трябва да е предадено на 24ти ноември (а преди това поправено от тъпи граматични грешки с любезното съдействие на господин Фини); три седмици на безмислени групови проекти и още две за довършване на този.
В интерес на истината имам толкова много работа, че не знам защо в момента не чертая планове, а гледам епизоди на Robot Chicken.
It's a thing in a progress. Please, respect the thing, както обичам да повтарям всеки път в такъв момент.
Subscribe to:
Posts (Atom)