Showing posts with label andreas johnson. Show all posts
Showing posts with label andreas johnson. Show all posts

02 May 2012

Here she comes like a brand new day

Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.

PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.

31 October 2011

Here she comes with a masterplan

Имам план за следващата седмица.
Всъщност имам план до Коледа. До 16ти декември. После едно празно петно до 28ми, запълнено с коледни филми и смешни песни покрай елхата; досадни семейни разпри; прекрасни шумни хора, евтин алкохол и най-малкото легло на света.
А това дори не е чак толкова далеч, колкото си мислите. До петък имам да правя разпределения и странни съчетания на цвят и материя, никакво бежаво. Повтарям, никакво. После седмица за есе, което трябва да е предадено на 24ти ноември (а преди това поправено от тъпи граматични грешки с любезното съдействие на господин Фини); три седмици на безмислени групови проекти и още две за довършване на този.
В интерес на истината имам толкова много работа, че не знам защо в момента не чертая планове, а гледам епизоди на Robot Chicken.

It's a thing in a progress. Please, respect the thing, както обичам да повтарям всеки път в такъв момент.