I am still right here

Изведнъж прекалено много неща стават безмислени.
Искам да си намеря работа, наистина искам - а не мога. Искам да си взема билети за вкъщи - а и не искам, защото не искам да си тръгвам преди Елиза (а това май ще стане). Всъщност не искам тя да си тръгва и да не знам кога ще я видя пак (година, може би две? може би повече?).
Искам и да си свърша сайта и да е хубав (засега е почти, но не съвсем), искам да снимам филм. Или два. Искам да напиша сценарий, да довърша дизайна на къщата, да започна да рисувам отново. Това не е летен resolutions list, това са нещата, които си мисля непрекъснато и са част от списъка в главата ми, от който се опитвам да зачертвам точки - една по една.
Joyride.
Освен това искам отново да видя тюлени. Последният път преди цяла година, пак 10 градуса и валящо, мокрите камъни, шегите за запотените стъкла на колата и аз, вървяща през центъра към вкъщи в полунощ, премръзнала и тъжна, че не ме очакват никакви други приключения скоро.

А сега - Carnivale, което е логичният завършек на деня, и с тихи очаквания утрешният да е по-добър, по-сух и да раздам повече CV-та. Ако изобщо е останало място в Глазгоу, където не съм оставила едно.