Come around another time

Започвам декември с малко глупаво кабаре и рандъм музика, и спане до 2 следобяд, и гледане на нощния сняг, седнала на дивана. Среднощни разговори на синята светлина в клуба и общ смях на глупавите съобщения, които изпращаме. Пияни хора около нас, а навън е прекалено студено, за да вървим бавно по леда.
Експресно писане на стотици думи и четене на съобщение след съобщение. Елиза с хубави новини и майка, която ми се обажда по средата на вечерта. Всичко е наред. Работата няма да свърши скоро, коледните партита и вечери няма да започнат преди следващата седмица, но всичко е наред.
Enter polar bear mode.

Come around to another time when you don’t have to run

Прекалено бърза беше последната седмица, прекалено много неща се случиха едно през друго; прекалено много нови хора, прекалено много нова информация. Прекалено много нови идеи и прекалено много рециклирани стари.

Епичен филм за един уийкенд.

Днес гледам Вендерс и чета Пол Остър, пия доматена супа и се опитвам да игнорирам факти от живота като следващия ни проект или утрешните гости, тихо и спокойно, Остър ми стига.

За тази седмица не знам, не съм решила още, не знам дали ще ми хареса, или ще завърши като някоя известна трагедия. Не ми се водят глупави спорове вече, за нищо и с никого, май дори започвам да се научавам да мълча.

А може и да отида някъде. Ayr. Reading week. Или последния петък на февруари, да си хвана нещата и да избягам за една единствена вечер. Само че няма да ми достигне смелост. Никога не е достатъчна, за да го направя сама.