Isn't that enough

Последните два дни са малко странни, досадни хора и забавни хора; възрастни хора и млади такива; бежаво, бежаво, бежаво.
Спя малко, събуждам се сутрин и искам да продължа да се търкалям под затопления юрган. Вместо това чакам автобус и вали силен дъжд или пък е безкрайно слънчево и хубаво (а няма да видя слънцето пак чак до късния следобед).
Утре искам да нося пола и да правя снимки, и да не си говоря с никого. Искам да слушам силна музика или да слушам как съквартирантът ми свири прекрасни неща на новата си китара. Освен това явно трябва да си взема черни обувки (защото съм последният човек на света да няма такива) и часовник. Защото защо не.
Но предимно предишното.