Music is a world within itself

Не е нужно да бъде планирано. Понякога просто се случват хубави неща, които те карат да се усмихнеш или да си припомниш някакви събития отпреди много години.
Тази вечер се появих импромпту на един гиг на биг бенда на GU и единствената причина за това беше, защото един приятел свири на саксофон (и на 15000 други неща) и защото прекалено често имаме разговора "Ти защо не си била на никой от гиговете ни? -А ти защо никога не си ме канил." И въпреки че му казах, че ще дойда днес, той пак беше изненадан да ме види. Приятно изненадан, но все пак изненадан. В интерес на истината, и аз бях изненадана, но си заслужаваше, защото той е страшно добър и е един от онези хора, които хващат нещата от въздуха и стават перфекти в изпълнението им (и въпреки че възможността той да прочете това клони от изцяло минимална до нулева, му пожелавам да намери мястото си в света, когато завърши след няколко месеца, и да получи онзи интерншип с Пиксар, защото го заслужава повече от много други хора, въпреки това да означава, че няма да го видя с години. Ако някога пак.)
А в почивката между двете части пихме бира и си говорихме за филми, презентации и сетлисти, докато пуската James Brown, Booker T и Stevie Wonder.

И докато се прибирах към вкъщи се засякох на улицата с your friendly neighbourhood Рос, с когото си говорихме за всички онези неща, за които си говорим така или иначе, но сякаш всеки път е за първи път, и всеки път е хубав. А, и неделя може би ще ходим на Arran (най-после). Което означава, че утре ще трябва да си търся waterproof everything, защото иначе ще умра от всички онези кофти неща, които ти се случват, ако не си облечен подходящо.

Keep me in a daydream

Губи ми се един ден. Губят ми се и последователността на събитията, съобщенията и разговорите. Песните, изреченията и пътите, в които не чувам какво ме питат.
Първо сме в студиото и ядем и пием, танцуваме на странни песни, всички са пияни и щастливи и никой не знае защо. Поздравяваме се за предаването на есетата, но не - аз имам още няколко месеца, но се радвам за всички. После танцуваме кейли и се въртим в кръг, пеем Bohemian Rhapsody и Superstition, нищо не е наред и нищо не е ОК.
Вървя разстоянието от студиото до the union на крак, а пръстите вече ме болят, нося тава с храна и предлагам на всички хора на света. После пием още малко и отиваме на други места, а после се загубваме и не се намираме до часове по-късно.
А днес е странен ден, помня всичко и всички, и отивам на места, за да намеря неща; мисля си за рожденици и за дядо, и за всичките гадни неща, и за всичките неща, които ме очакват близките седмици/месеци; мисля си за Коледа и за всичките неща, които няма да се случат вече.
Събота, behave.