Не е нужно да бъде планирано. Понякога просто се случват хубави неща, които те карат да се усмихнеш или да си припомниш някакви събития отпреди много години.
Тази вечер се появих импромпту на един гиг на биг бенда на GU и единствената причина за това беше, защото един приятел свири на саксофон (и на 15000 други неща) и защото прекалено често имаме разговора "Ти защо не си била на никой от гиговете ни? -А ти защо никога не си ме канил." И въпреки че му казах, че ще дойда днес, той пак беше изненадан да ме види. Приятно изненадан, но все пак изненадан. В интерес на истината, и аз бях изненадана, но си заслужаваше, защото той е страшно добър и е един от онези хора, които хващат нещата от въздуха и стават перфекти в изпълнението им (и въпреки че възможността той да прочете това клони от изцяло минимална до нулева, му пожелавам да намери мястото си в света, когато завърши след няколко месеца, и да получи онзи интерншип с Пиксар, защото го заслужава повече от много други хора, въпреки това да означава, че няма да го видя с години. Ако някога пак.)
А в почивката между двете части пихме бира и си говорихме за филми, презентации и сетлисти, докато пуската James Brown, Booker T и Stevie Wonder.
И докато се прибирах към вкъщи се засякох на улицата с your friendly neighbourhood Рос, с когото си говорихме за всички онези неща, за които си говорим така или иначе, но сякаш всеки път е за първи път, и всеки път е хубав. А, и неделя може би ще ходим на Arran (най-после). Което означава, че утре ще трябва да си търся waterproof everything, защото иначе ще умра от всички онези кофти неща, които ти се случват, ако не си облечен подходящо.
No comments:
Post a Comment