Странни сънища снощи, прескачаме от едно място на друго и се смеем на глупости, нощният вятър отвява пясъка в косата ми, но пръстите на краката ми са студени. Казвам, че съм там, но всъщност не съм - няма как да съм, щом се намирам в собствения си сън и всичко ми е познато.
Опитвам се да не се ядосвам за глупости - нещо като неофициален новогодишен план, който по чудо успявам да следвам, и това ме кара да се чувствам по-добре от всякога. Или поне по-добре от последните няколко месеца, и това всъщност ми стига.
Нали знаете какво се пее в онази песен, представа нямаш какво е времето вътре в мен, но и аз също нямам, така че всичко е в реда на нещата. А това малко ми напомня на това на Надка, което също май е в реда на нещата.
А сега, разговори за шизофренични тютори, поетични отклонения и шум за лека нощ.
(Впрочем, около мен има irn bru, половин пица и лешников милка, но - както казах - лека нощ. I ♡milka, нали така?)
No comments:
Post a Comment