Малко след един и половина, оставям следващия филм да се зарежда и си представям форми и последователности. Мебели в безмислен мащаб, полукръгове и прави линии, кабели и нишки.
След час ще съм толкова уморена, че ще ми е лошо. След още един ще съм хиперактивна и ще слушам глупава музика. След 5 ще започне да просветлява и ще е почти неестествено. После ранното утринно слънце ще се отрази в далечните високи сгради. Всяка сутрин е едно и също, а има един момент от около час, когато навън е почти истински ден, но хората все още ще спят или тъкмо ще се събуждат, ще си правят кафето, а аз ще си мисля за слънцето и за други сутрини, когато е било лято, не съм спала цяла нощ по никакви причини, но се подпирам на студения парапет на терасата и гледам птиците наоколо и малките хора, които са се събудили рано, за да хванат първите лъчи на слънцето с пищящите си деца с тъмните кожи и луничките.
Не ми липсва, но в момента искам да съм там.
No comments:
Post a Comment