Young but not that bold

Тази Коледа беше тиха и спокойна, гледах филми - прекалено много и прекалено начесто, рисувах, пих хубаво вино и си представях живота от другата страна. Не знам каква е тази страна, не знам и къде се намира, но понякога си мисля за нея.

На края на годината и искам да ви призная колко много съм щастлива, че 2013та си отива. Мразя тази година, мразя я от дъното на душата си. Естествено, имаше хубави моменти - дипломирането ми, онези странен уикенд началото на юли, Editors наживо след толкова време, всичките добри хора, с които се запознах. Но лошите моменти бяха толкова повече от добрите, че тежестта падна назидателно.

2014та трябва да е по-добра, просто трябва - заради моето собствено чувство за сигурност и заради себе си. Всички онези нови неща, които трябва да приема с открити ръце и отворени очи, всички хора, които трябва да пожелая. Всички проекти, които ще започна; всички възможности, които ще открадна и всички сърца, които ще завзема.

Bring it on.

Talking about life since then

И понякога - само понякога, прекарваш цялата вечер в бутилка вино и приятел, и си спомняте доброто старо време, когато нищо от това не съществуваше и не беше от значение, както и всички останали неща, които трябва да останат в миналото веднъж завинаги.

But different than the day before

Lesson of the week is, surprisingly enough, is to "fucking get over it". There is a back story to it, of course there is, but I don't intend to tackle this stuff tonight. Instead I'm just surprised that the person who told me to fucking get over it actually remembered it - which is both somehow (kinda almost perversely) calming and  really scary.

I also need to fucking get over a whole list of stuff - beginning with my obvious hate of Camera, an Editors' song that I used to not mind at all, and Russell T. Davies' A Writer's Tale - a book that has been on my shelf for years and has quietly been calling me. I really need to fucking get over the fact that my work schedule is defying any logic and I can't do anything about it.

The other things I need to fucking get over are waiting patiently. Every now and then people around me give more and more suggestions and that makes me more anxious than before because apparently I never realised how anxious over things I am. Also, god dammit, my fucking memory. All I want for this Christmas is enough wine to last for several days and not make me think about things that were or have not been.

On all other fronts is quiet. All calm and on its place, and I am content. I spent the better part of this week looking at guides to Stockholm, all of them weird and wonderful. I went to an exhibition opening and revealed my TARDIS project. I packed gifts and signed cards, or just signed my name under blocks of text. I don't love anyone, not even Christmas, and that is ok, as long as I don't have to pretend that I care about you lot.

I'm joking. You are all great and DFTBA, or whatever John Green likes to say.

Every paper that you read

Ноември е за всички онези моменти, които чаках дълго време, за да се случат. В шумове и светлини, аромати, вкусове. Викове, викове, викове.
Мисля, че надух главата на всички с Editors, затова няма повече. Поне не днес.

Декември, бъди мил. Бъди, както започна: с добри хора и весели разговори, и хубави филми, и ние втренчени един в друг, аз опитваща се да не се засмея, а К ми казва, че най-вероятно съм малко откачена. Случва се.
Декември, не бъди тежък и не ме прави тъжна. Не прави нещата по-трудни, отколото са. Помогни ми да не изпадам в коледна апатия. И не ми припомняй онзи сън отново.

I swear to God, in this light and on this evening, Glasgow's become the most beautiful thing I've seen

Editors

Видях ги за първи път преди почти четири години. Още помня онази нощ, завита в дебелото одеало и премигваща на Bricks and Mortar. Днес отново плаках на нея, защото ми напомня на прекалено много неща. Слушах я непрекъснато онзи фатален октомври, когато нищо не се случваше правилно.
Но преди това подскачах и крещях, и си губех гласа - и го намирах пак, и продължавах да крещя и да гледам Том Смит в очите, и да си мисля колко много неща се промениха от последния път, когато се видяхме, но как продължавам да го следя на сцената всеки път.
Editors
Имам история с тях, история предшестваща всички истории на света. Как един следобед, когато бях болна и все още в България, превключвах каналите, а майка седеше до мен и работеше на лаптопа си, когато пуснаха Munich, а аз й казах, че сестра ми ги е видяла наживо в Лондон, а тя ме попита дали искам да съм някъде, където няма да ми се наложи да пътувам, за да ги видя наживо.

Editors са истинската причина, заради която днес съм, където съм. Искам да им кажа това. Искам да им напиша писмо, в което да им обясня как в един случаен облачен следобед те промениха живота на едно момиче от Бургас - много години преди да отидат да свирят там - и как то никога няма да може да спре да им е благодарно за всичко, което те са направили за нея.

What weights more down on your plate

Няма много неща, които искам да се случат. Искам да си получа билета за Editors най-после, ако може. Това би било добро начало.

Through the dark we tiptoe

Ноември започва шумно. Три почивни дни подред, които са пълно чудо и напълно чудесни. Сестра ми се обажда от Editors (Editors, Editors!), а аз подскачам тихо на Formaldehyde в кухнята.

Следващите няколко седмици ще са чудесни и чудесно шумни и диви, и бързи, и важни. Ще прескачаме от едно събитие на друго, от една вечер на друга, от един концерт на друг. Хората винаги ще са правилни.

Ноември започва странно. Приятелите на съквартирантите ми не са винаги желани, но всичко е наред, щом има още вино. Има ли още вино?

Ноември ще е хубав, поне се надявам да е. Трябва да е. Всички тези неща в списъка, и трябва да е наред. Просто трябва.

Сега Prince и униформата за утре да е готова.

I lost myself in a familiar song

Последните седмици малко занемарих това място, но не е от липса на истории.
В момента е тази част от годината, когато просто не можеш да се скриеш от хора и събития, и безплатен алкохол, и замерване с хартия, и разкази от предишни партита, и планиране на бъдещи такива. Работата никога не свършва, но всичко е ОК и е смешно, когато си говорим глупости на обяд или когато вечерта завършва с импромпту спор за моя произход (а това напоследък се случва по-често, отколкото бих искала да си призная).
Нямам търпение да стане петък, за да изпълня поредната неизпълнима мечта на 16-годишната Нели и да чуя Рамоунс наживо. Почти. И да си купя най-после апарата. И да отида на поредното парти и да си представям, че не съм на работа на следващия ден.
Let's party like it's 1999 and we're all tweens, baby.

I know I'm getting boring now

Вече на 23 (!), а последните дни се случват много странни неща, запълнени със стълби и змии, безсрамно много бира и кулинарни опити, среднощни разговори в затворен пъб, танци на саундтрака на Breaking Bad, планове, които се случват и такива, които трябва да се заместят. Марсела се смее от сърце на предложенията ми и обещава да помогне, а Рос Б. дава най-гениалните идеи на света (след 10 вечерта). Тим обича ментов чай, Вестимир и Момчил дават неразумни предложения.

Сега трябва да спя, защото утре е пореден ранен ден за Нели и надеждите й, а и трябва да започна да правя тортата за събота.

Well, that's quite enough for me, dear

This one will be in English.
There is a point to it, folks, so bear with me here.

I've been starting a new post for some time now. There have been things I've wanted to tell you about. About my friend Dick who got a job offer in fucking Stockholm, so he's leaving quite soon (and I'm gonna miss him, but hey - holiday in Sweden sounds like a very good plan).
I also want to talk about my overtime for Comm In (which has been mostly great fun, overcoming my fear of heights, building stuff and laughing at stupid things, and getting massive bruises on my legs) but I'm running out of time tonight.
So instead here's a link to my former flatmate's blog where he's sharing his experience in Canada (and I really hate him for being there and doing all those things - and by "hate" I mean I'm happy for him, and it also kinda reminds me of the stories that my dad has told me bout his experiences there, and why it was his favourite country).

I mean, seriously, who's ever that excited about having encountered bears?

Also, Mr Markov is arriving on Friday, so get ready for some fun fun fun fun, I guess.

Every conversation within you

Последните няколко дни всичко е Where on the world is Carmen Sandiego, като с нейното име заместете имената на всичките хора, които изчезват точно в момента, в който много ама много ти трябват. Също и математика 101, която някакси върши работа накрая, а с К решаваме, че математиката е полезно умение.
Утре е последователен ден 9 на работа, а единственото, от което имам нужда, е един дълъг сън, малко бира и добри хора, които казват правилните неща.
Освен това утре ще стават някакви интересни неща, малки приключения и всичко по реда си.

Loss of concentration, loss of obvious

Последните месеци нещата, за които искам да пиша, не са особено за пред хора или са по някакви теми, които изискват безкрайно обмисляне и планиране преди самото писане, но някога и това ще стане.
Искам само да ви кажа, че в Глазгоу всичко е наред и е на мястото си; на работа се случват интересни неща - всичко останало не съществува, но понякога има причини да изляза за по бира с някой познат (което е хубаво). Освен това има забавни песни от различни епохи, има suggestions в youtube; Fugazi, Battles и Beastie Boys, Garbage, Editors и всички онези мелодии, които ме правят поне малко щастлива и спокойна след часовете на крак.

All those stars that shine upon you

The only reason why I'd want to spare myself the warm August weather here is because I feel like I didn't do anything here. Which is good. Having no plans is nice, doing nothing specific, nothing at all is nice as well. But I had two weeks all for myself, and I could've spent them having short wee one-day trips here and there, and seeing places, or just exploring the city - the way I used to not so long ago.
Sleeping did me good though. I needed that, like I needed someone to cook for me and take care for me, even if it was just for a couple of days.

But now I'm heading home - that northern chilly home, and I'll arrive late, and I'll have no food at home, and I'll be working on the next day. Before that - just one last day of summer with several people I treasure the most here, and one more night of drinking beers in the park with those dear people while worlds could collapse around us.

Tonight we sail to the edge of the world

Има една песен, където се пее за циганското лято. Всъщност сигурно има повече от една, но няма значение в момента.
Вече е септември, а август беше eventfully uneventful (което е пълна лъжа, защото се случиха толкова много неща, толкова хубави и толкова неприятни неща, и толкова забавни неща, а тази сутрин беше един от онези моменти, които ме карат да се усмихвам широко и да си признавам, че всичко всичко е наред. Освен това има плаж и топло море, и отпечатъци от банския, и коса, пълна с пясък.)
Има още няколко дни в Бургас, а после още няколко в София, където ще се видя с всичките хора на света и ще пия безсрамно много за безсрамно малко. Take back the city tonight. Може би.


Editors в ноември!

Then we shall begin

"Love what you do and do what you love. Don’t listen to anyone else who tells you not to do it. You do what you want, what you love. Imagination should be the centre of your life."
Ray Bradbury

Тематично от снощи.

My greatest fear

Today in news:

.най-ужасният човек на света, който се държи като пълен задник и единственото, което искам, е да го ударя с всичката сила на света и после да му се изсмея на страданието

.най-прекрасните думи, които получаваш, точно когато имаш нужда от тях, и от единствения човек, който знае как да ги каже

21st century's yesterday

There are the things that make me happy and there are the things that don't. And then here is the middle ground with its blurred lines and issues that jump from one side to the other.

I often refer to July as my happiest 2013 month so far, and there are many reasons for that. I'd really want to name August a close second, and there are plenty of reasons for that as well. Of course, there are no new Editors - at least no newer Editors, but there is The Weight that is a very very good album and I love almost every second of it, and there are also the old Editors that are as good as always. There is my new room, the new flat, and the new people in it and outside. There are the midnight conversations that make my eyes shine, and the bus chats when we all laugh at ourselves for being stupid after 8 hours on our feet at work. Also INXS after Stevie and other wonderful people whose music I sometimes get to recognise between all the kids' crying and the people I try to avoid and not bump into.

Need You Tonight makes me a very happy girl. I don't think you need to explain yourself if Need You Tonight makes you happy.

Je me rappelle de ton sommeil

Утре е официален бургер-и-боулинг ден с колегите, което би трябвало да е забавно, така че ще видим.
В този ред на мисли, повечето хора, които ме познават, са наясно с непреодолимата ми омраза към боулинг, датираща от далечната 2005та (декември), така че перспективата за утре ме ужасява тотално. Но пък има Едитърс, защото не мога да спра да слушам The Weight. Има и среднощно търсене на табове към различни песни от албума (а съквартирантите май все още не знаят за телекастъра). Междувременно знам, че са ми разглеждали сайта и дори са стигнали до блога ми, но не знам какво би трябвало да означава това. Тези статистики ми убиват attention span-а.
Освен това имам нужда от back rub.

Trade all your heroes in for ghosts

Август е тук, тук е новият ми апартамент и пиянските разкази на съквартиранта ми от снощи, и всичкият стрес за утре. Акули и торнадота след полунощ, тъмносив лак за нокти и странни неща, които ме правят горда. Тежки неща, които носим наоколо и сглобяваме последователно, малката ми стая, която скоро ще изглежда хубава, хубава. Уикендът е безкраен, децата се губят постоянно навсякъде из департамента и плачат шумно, а след като почти се сблъсквам в нея, осъзнавам, че искам да удрям стени и да пия бързо, но успявам само да се скрия зад информационната кула и да забравя за света. Мъжът с очилата, който чака жена си, ме гледа съжалително и ми предлага дъвка. Знам, че майка ме е учила да не приемам дъвки от непознати, но му казвам благодаря и после му обяснявам как да сглоби леглото си.
Такива дни следващите две седмици, а после още две в България - за която трябва да обяснявам, че вече не е вкъщи, а е мястото със семейството и родната къща. Ако вкъщи е там, където е сърцето, България отдавна загуби.

Greatest story ever told

Пред-последната ми вечер в апартамента на Rosevale Street ме кара да се чувствам малко изгубена. Да, имам всичките причини на света да съм безумно щастлива, че най-после се махам оттук - и наистина съм. Обаче имам и безкрайно много спомени, които правят сърцето и краката ми тежки.
В момента седя в тъмната спалня и слушам тиха музика, а оранжевата светлина нахлува през прозореца. Имам спомени, които се простират през години и през вселени, толкова много хора, толкова шум и толкова тишина. Толкова любов и омраза, толкова отчаяние. Толкова аромати. Толкова среднощни съобщения. Толкова неочаквани моменти, които са запазени единствено в главата ми. Толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но не мога.
Не, всъщност толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но предпочитам да запазя за себе си.

Как да събереш последните си две години в един пост?

I feel my blood boil

Юли е хубав летен месец с хубави хора и хубави уговорки в последния момент. Editors безкрайно за саундтрак, чета Снупи до побъркване, безумно много разговори на работа и пращане на съобщения, когато е тихо. Елиза в цялата тази лудница, а колко много ми липсваше!

Monday morning's hung over red eyes hide it all away

Юли е странен и шумен. Юли е прекрасен и нов, най-хубавият месец от много месеци насам. Едитърс за саундтрак, примесени с объркване и смях, и странни разговори до 7 сутринта за всичко на света, и последни прегръдки с добри приятели, които си отиват нанякъде и може би ще се върнат, но някога - а може би няма изобщо.

Юли е първичен, кара ме да изскоча от кожата си, да посрещна нови идеи и да се радвам на новини. Посрещам юлския изгрев, но не е слънчево все още, но ще бъде. Юли ме кара да обмислям историите си и да пренаписвам сценария.

Всичко по местата си, за първи път от прекалено много време. А всъщност не е, но няма абсолютно никакво значение, защото има достатъчно шоколад и музика.

Освен това, може би Andrew WK през октомври.

Does every heartbeat burn a white heat in your blood?

Здравей, Юли!

Започваш с прекрасна музика и забавни филми, и добри хора с добри идеи.
Editors. Това е всичко.
Сутринта отидох да си взема пакета от пощата, нарязах се на картона по средата на улицата, заподскачах от радост, когато видях обложката.
Пуснах си го в момента, в който се прибрах от работа. Прекрасен, прекрасен, прекрасен. Песните перфектни и ме правят щастлива - и ми напомнят грешните неща, но всичко е хубаво. Чаках този албум години, и си заслужаваше всяка секунда.

Editors, you did it again.

I feel the stillness of the sun

Do you know the feeling when you see something breathtaking with your eyes for the first time? That moment when you just need a minute, or two, or thirty, to digest the view in front of you, even when you just pass through it by car?
I need that feeling again. I need to know that the world out there still has things to offer to me, and that I am still relevant to it. Trust me on this, there really isn't a worse feeling than the one that you get in your guts when you realise you are not relevant anymore to someone or to a particular situation.

Nothing under control but somehow I just don't seem to care enough right now.

Friday never hesitates

Не знам откъде да започна.
Много бих искала да знам, но не знам.
Последните две седмици с абсолютно всичко, което се случи или не се случи. Прекалено многото автобуси и пътешествията, които не се случиха. Приключенията и плановете, които се променяха в последния момент. Хората, които бяха тук. Хората, които не дойдоха. Снимки, снимки, снимки. Музика отвсякъде. Правилни отговори и грешни движения. Бягане към входа и виждане на Рос и Сара в последния момент. С кого, ако не с тях? Още червило.
"Майната ти."
Красива рокля с и без повод, искам да ме видиш в цялото ми величие. Искам всичко. Таймингът винаги е лош.
Дипломиране, degree show, бири на обяд след обявяване на оценките.
"Ще съм там скоро."
В крайна сметка явно, че няма никакво значение какво пише на листа хартия.
"Изглеждаш прекрасно."
"Съжалявам, че няма."
Първо такси, първи автобус, втори и трети автобус, метро. Второ такси, Лили и Мъри. Джон, Пол и Една Одисея в Sleazy's 2013.
"Представям си, че не се е случило и че не сме сме си купували самбука шотове. Защо си купихме самбука шотове?"
Първа, втора бира, третата е разлята върху роклята. Четвъртата е след шампанското. Петата е с бургерите.
Friday never hesitates.

Не знам откъде да започна, но което е по-страшно, нямам нищо, към което да гледам в бъдещето. Няма край на образованието, няма начало на лятото. Няма ваканции и тютори, и 20hr work maximum. Няма досадни хора, а добрите хора започват работя някъде другаде.

So let's raise the bar and our cups to the stars

Еми това е.
Не, сериозно, това е.

Дипломирам се в петък, а последните два дни пихме безсрамно много и по всяко време на денонощието. Правихме глупости, губихме думи, хора и дрехи, после се намирахме и отивахме на следващото място. Срещахме други хора по пътя, събирахме се и се разделяхме; бяхме ядосани и щастливи, тихи и шумни, груби и добри, игнориращи всички съобщения и знаци на съдбата. Няма значение кой колко помни и какво ще отнесе като последствия, важното е, че за тази една седмица всичко е за нас - и всички говорят за нас. И ние говорим на всички, докато се усмихваме на опашките пред портфолиата ни.

Всичко по реда си, а утре ще е ден за четене на книги в парка и ядене на моркови с Танви, докато времето все още съществува.

Came off the road and I forgot what I was looking for

Вече е официално юни, а аз официално мога да попитам: "Какъв, да еба, беше проблемът на последния месец?" Сериозно. Всичките крайни срокове и всичкият стрес на света, всичките неща, които се случиха в най-лошия възможен тайминг.
Майната му на всичко.
Майната ти, май. Go suck a cock.

Междувременно аз си купих рокля за дипломирането ми и други неща, освен това започвам нова работа след точно 14 дни (уау), и планирам еднодневно пътешествие до някъде. Няма значение докъде, просто до някъде (щом Аран вече няма да се случи, има още 1000 други места, които не съм видяла още или не съм видяла достатъчно от).

И всъщност е много приятно чувство, когато момчетата започнат да ти мрънкат как така ще напуснеш и как повече няма да отидеш да ги видиш.

And every moment was so precious

My life is a piece of Renaissance art. It's cracked and scarred, it has survived years in damp, dirty basements - hidden away and protected from wars, guns and bombs. It's unrecognisable and beyond repair, but it's precious and priceless, and it's mine. Beyond all the layers of dust you get to find the vibrant colours of the old masters, and if you are among the lucky few - I will allow you to read the hidden messages on my surface.
But for now I'm still yet to be discovered on the attic of a long-dead art dealer, forgotten and untraceable (and that sounded way more grim than I intended, but this too happens sometimes).

Also, I was doing a charity cycling event at work three days in a row which is currently resulting in a sore bum and bruises on the most unpleasant places.

Are you gonna drop the bomb or not?

Just decided I need to freshen up this place a bit.

Don't get me wrong, I liked the orange/green scheme pretty much but I need something new now. Might be the wine talking. It probably is. Or it might be also the fact I haven't slept well (at all?) in many many days, and that I had too many anxiety attacks lately. Everybody has weeks like this one when things go terribly wrong and people go ballistic for all the wrong reasons.

What actually matters is that my portfolio is in. Yes, my last 9 months and 4 years worth of work are in for assessment - next is the Degree show (and you are all invited), then graduation and then all real life - I think. Maybe Berlin, maybe France, and bits of summery Bulgaria. All I need is a bit of a holiday but instead I get 9 hours of pretending I enjoy it when customers tell me how many Polish people are there in UK, and how "we" are stealing their jobs. Holiday can't come soon enough.

On a side note, I've had this blog for many many years. It has witnessed my ups and downs, deadlines, allnighters, parties, hangovers, loves and hates, music, films, trials and errors. Everything for the past 8 years, and I plan on keeping it that way.

My mysterious ways are finished now. Queue in all stories of ghosts and arctic animals. And I have plenty of those.

Понякога попадаш в отчайваща ситуация, когато не си спал достатъчно от прекалено много време и когато вече не броиш оставащото до deadline в дни, а в часове. А понякога - и само понякога - се появява човек с лаптоп, който те спасява, а ти си мислиш колко безкрайно благодарна си понякога, че имаш такива приятели.

41hrs remaining.

But I remember everything

Не мога да слушам Heroes поради всичките глупави причини на света. Вече понеделник вечер, а аз имам 3 1/2 дни да спра времето и да затворя всички неща, които ме разсейват и обладават мислите ми, в бутилка - да ги хвърля в морето и да си призная, че всичко вече е наред.
I am still right here

Тематично

Всичко е наред. Всичко е под контрол.

Well, what weights more down on your plate

В такива седмици се случват и неща, които ме карат да сияя и ухилена до уши да се влюбвам отново в песни и гласове. Editors с нов сингъл - и нов албум съвсем скоро - а аз си го поръчвам месеци предварително, защото това са Editors,  a Том Смит може да ме накара да се усмихна във всеки един момент, когато положението стане напечено.
Това бие рекорда на Gloss Drop, който купих в първия ден след издаването му (няколко часа онази импровизирана вечеря у карлота и няколко часа преди да ги слушам наживо (казвам слушам, защото не можех да видя нищо), след което слушахме албума вкъщи и беше безумно забавна ситуация, и имах и синини на крака, без да помня по каква специална причина. You're incident prone, както каза един от секюрити веднъж.)

MAYDAY MAYDAY
*running round in circles and screaming silently*

4 weeks.

"Head down, headphones in, music on, world out."

But I think your pulse would start to rush

В момента в главата ми:
Месарница, която представлява всичко това, от което ме е било страх като малка/ не исках да си спомням с особено голямо желание;
дизайнерският офис, в който с удоволствие бих прекарвала дните си;
магазинът за колела, който никога няма да просъществува, но е голям и светъл, и никак стъклен (защото, защо изобщо ще има стъкло в магазин за колела?);
кабарето, което не е кабаре и дизайнът, който не е изкуство; сцената, която не е сцена и тардис конзолата, която е пийп шоу.

Когато едното не върви, винаги ги има другите три, от които да си избереш.
Не знам колко седмици остават, но както каза майка - винаги един ден няма да ти достигне.
Feel free to panic.

Heaven can wait, we're only watching the skies

And on Saturday there was this moment of perfect serenity, of quietness and calm happiness, just as they played One Day Like This on the stereo. We all hummed along with the melody and smiled, and didn't dare say a word, just in case the moment disappears.

Saturdays like these are the only days when you can get to appreciate working in retail, and for all the wrong reasons.

But now it's Monday - no, it's Tuesday already, and I have just over 6 weeks left for my portfolio and all the work in the world - which is scarily much, but everything will be OK in a blink. Everything will pass, the weather will get better, and we'll go to Edinburgh, or finally Arran, or Southern France, or all those places that have always been on the back of my mind.

Haven't we heard enough

Всички онези неща, които искаш да направиш.

Днес е рожденият ден на Дик. Казвам това не като някакво особено важно твърдение, по-скоро като въведение към следващата история.
На обяд отидохме в един малък пъб на Byres Rd, в който - по някаква причина - никога не съм влизала преди. Говорихме си за всичките неща, за които си говорят хора, които са два месеца преди дипломиране. За хора, за работа, за места по света, където да живеем. За неща, които обичаме и неща, които трябва да изоставим. Отново през местата, на които той е кандидатствал за работа и всичко, което би искал да прави. Той със сигурност има повече перспективи от мен, и повече идеи какво иска да прави с живота си, което е супер - поне за него. Мен ме кара да се депресирам допълнително пред възможността да не направя нищо по-велико от това да работя в магазин* и да намразвам хората дори повече от обикновено.
Всъщност в момента не мога да осъзная концепцията, че след лятото ще има есен. Нищо останало. Лятото не е ваканция вече, а просто следващия сезон.
Но Дик ми каза едно от най-мъдрите и хубави неща, които някой ми е казвал напоследък. Защо, в тази gap year, докато работя нещо, някъде, и преди кандидатстването за магистратура (ако изобщо се стигне дотам), не правя всичко останало, което поискам. И покрай всеки разговор, който провеждам с майка си, в който чувам разочарованието в гласа й, просто защото тя наистина не може да възприеме, че нейното образование преди 30+ години няма нищо общо със ситуацията в момента. Нищо. Общо. Неговата идея беше просто хубава. Накара ме да се усмихна, а това не се случва много често напоследък.

*Disclaimer: Нямам нищо против хората, които работят в магазин. Забавно ми е, когато с колегите се правим на клоуни и когато клиентите не са сърдити на света (или поне не си го изкарват на мен), но това е temp job, а аз имам всичките амбиции на света да направя нещо прекрасно от живота си.

But she never lost her head

Малко преди да си легна, за да посрещна утрешния ден почти с усмивка и настроение за 4 часа на крак в магазина, искам само да кажа как март беше предимно скучен и неприятен месец, queue in април, за който тайно се надявам всичко да е наред.
В този ред на мисли, някакви планове отпаднаха, други ще се случат, но в края на деня ще съм същото момиче, на което изобщо не му пука от глупави хора, които се опитват да й развалят настроението.
Освен това вторник ще е епичен.
Освен това дори не знам дали все още съм на работа, но ще отида утре малко по-рано сутринта и ще проуча въпроса. Защото беше много трудно някой да ми каже в събота, предполагам.
Лека ви нощ на всички, и remember kids, sometimes it snows in April, too. Но пък се надявам този месец да стигнем до всички места на света.

Живеем в моно свят

Обсъждаме пътешествия и един възможен eurotrip. Говорим си за екзотични държави, скриптове и непознати езици. Смеем се на хората и се надяваме никой да не ни е чуе, никога не знаем последователността на събитията и кого да питаме за отговор. Поне разпознаваме костюмите от постерите, по случайност и пред правилните хора.
Никакъв Аран скоро.
Освен това, два месеца до предаване на портфолиото. Queue in personal project.

Music is a world within itself

Не е нужно да бъде планирано. Понякога просто се случват хубави неща, които те карат да се усмихнеш или да си припомниш някакви събития отпреди много години.
Тази вечер се появих импромпту на един гиг на биг бенда на GU и единствената причина за това беше, защото един приятел свири на саксофон (и на 15000 други неща) и защото прекалено често имаме разговора "Ти защо не си била на никой от гиговете ни? -А ти защо никога не си ме канил." И въпреки че му казах, че ще дойда днес, той пак беше изненадан да ме види. Приятно изненадан, но все пак изненадан. В интерес на истината, и аз бях изненадана, но си заслужаваше, защото той е страшно добър и е един от онези хора, които хващат нещата от въздуха и стават перфекти в изпълнението им (и въпреки че възможността той да прочете това клони от изцяло минимална до нулева, му пожелавам да намери мястото си в света, когато завърши след няколко месеца, и да получи онзи интерншип с Пиксар, защото го заслужава повече от много други хора, въпреки това да означава, че няма да го видя с години. Ако някога пак.)
А в почивката между двете части пихме бира и си говорихме за филми, презентации и сетлисти, докато пуската James Brown, Booker T и Stevie Wonder.

И докато се прибирах към вкъщи се засякох на улицата с your friendly neighbourhood Рос, с когото си говорихме за всички онези неща, за които си говорим така или иначе, но сякаш всеки път е за първи път, и всеки път е хубав. А, и неделя може би ще ходим на Arran (най-после). Което означава, че утре ще трябва да си търся waterproof everything, защото иначе ще умра от всички онези кофти неща, които ти се случват, ако не си облечен подходящо.

It's as it's always been

Исках да напиша нещо дълго и ядосано, заради неща, които станаха тази вечер, но вместо това ще напиша единствено следното:
Няма настроение, което Dead Meadow да не могат да възстановят. Сега всичко е наред и има достатъчно бира и irn bru. Освен това има безумно много работа, но в момента нямам сили да мисля за това.

Something in the way she knows

Нали всички сте чували за the best laid plans?
Ето нещо такова.
Март е странен. Не казвам, че е лош, въпреки че най-вероятно трябва да го кажа. Много неща не се случват. Или пък прекалено много неща се случват. Никога не може да си прекалено зает.
Другата седмица ще е само малко луда, но винаги е така. Филмът на Лили, а и моят собствен. Понеделник и сряда crits, работата помежду им, логото за Лили (нейното име напоследък се появява в разговорите ми по-често от обичайното). Имах малко Arran-rage, но бързо ми мина. Сега всичко е тихо и спокойно.
За утре имам планове, но дали ще стане или не - ще видим.

You'll forget all the fears in your old life

Март започва с голямо сгромолясване на спането ми.
Прах по масите и щандовете, колеги ме гледат съжалително, невъзможността ми да говоря (изобщо) в 8 сутринта, ядосани съобщения и добри хора, топла бира и хубави снимки. Понякога слънчево и може да гледаш изгрева през ъгловия прозорец на върха на стъпалата. Онази вечер, когато беше останало гадно вино, малко бира и прекалено много пластмасови чаши - беше студено в стаята и затворихме вратата след себе си, за да се стопли по-бързо. Във вторник няма откъде да си намериш храна след 12.30 вечерта.
Момчетата на работа са клоуни (а това понякога е хубаво). Не разбирам акценти и се усмихвам мило, или пък подминавам бързо. Няма значение. Не спя достатъчно. Снимката пада на земята. Плача (по-малко от очакваното). "Ach, you're grand." Символизъм и други подобни.

What made me behave this way

Съвет на седмицата:
"Nowadays it's more intimate to hold someone's hand that to fuck them."
Което е по повод на прекалено много събития от последните месеци, включително обсъждането на факта, че моето семейство очевидно живее в Дисни приказка (и това е малко досадно понякога).
Днес с Джон си говорим за инциденти и скъпи хора, най-тъжният разговор, който съм имала на работа. Или може би през живота си. Рядко виждам мъката в очите на някого толкова много, че просто искам да го прегърна и да му кажа, че всичко ще бъде ок (въпреки че никога нищо няма да е).

Освен това, предадох дисертацията (и не искам да я споменавам НИКОГА повече, моля. Мерси.) Затова пък сега имам куп други неща да правя, проекти и идеи; филми; сценарии и картини; снимки и песни. Всичко по реда си.
Уикендът се очертава да е супер.

Всичко, което искам, е да предам дисертацията си след 10 дни, да правя кукис, докато взимам шотове и домашни коктейли, и да се наспя за цял един живот време.
После да изпия няколко бири.

Noctuary

"You are going to be fine."
Точно 6 думи и като че ли всичко се нареди.
You are going to be fine.
Надявам се да си прав и всичко да мине както каза, но засега - снощи беше странно и неочаквано, непланирано и остават само две семици до предаването на дисертацията.

Never look back, walk tall, act fine

Нали знаете колко обичам февруари? И февруари много ме обича, очевидно.
Nothing's gonna touch you in these golden years, казва Боуи и аз съм склонна да му повярвам, ако не си гледах дневника с програмата за следващите няколко седмици.
Though nothing will drive them away
We can be heroes just for one day
We can be us just for one day

Иначе съм един файнъл драфт и половин портфолио напред, два филма през март и всичките неща, за които никога не ми остава време.

It's getting close to sundown

Един пакет twix, супа от домати и босилек, някаква книга за Рабле. Днес К. (мениджър) ми обясняваше колко съм била забавна в неделя и всичките шотове, които сме били обърнали заедно на бара. Предполагам, че трябва да й вярвам.
После тя продължи патиланската си история с обяснението как е била толкова пияна, че се спънала в коридора, паднала, ударила си главата и загубила съзнание.
Е поне не съм била единствената.

В други новини, имам спомен как в някакъв момент й казах, че има "awesome boobs" (директен цитат). Партитата покрай degree show-то ни трябва да са много епични, за да надхвърлят епичността на онази вечер. Не е като да е зле.

And drown us with the burdens of our sins

Случаи, които са в същата категория embarrassing като случката в неделя вечер (като доказателство, че до края на седмицата никой няма да има никакъв спомен за тогава):

.18тия ми рожден ден
.19тия ми рожден ден
.онова парти за рождения ден на Крис, когато се събрахме у Виктория (aka, инцидентът с лютивата храна)
.Трифон зарезан 2009
.Дисни партито (когато момчетата от Нова Зеландия ми постоянно ми доливаха бира, или как нямам никакъв спомен как всъщност се запознах с Рос и за какво всъщност си говорихме)
.животинското парти в Морано и българите, които опитаха да откраднат храна от фризера
.jungle book партито, enough said
.инцидентът със съквартиранта ми, който невинно си ядеше закуската в кухнята
.сутринта в Glenfinnan
.абсолютно всички гала вечери на Cut
.wrap-up партито след като снимахме The Phone Box
.19тия рожден ден на Карлота

Can we now drop the subject, please?

And everything in between

Малко ъпдейт на проектите.
За кратко се връщам за ревизия на малкия офис на бюджет (онзи с гигантската стена от лего и безумната тоалетна). Междувременно сънувам кабарето и един филм, който искам да снимам в някакъв момент. Трябва да преработя всичко, което съм написала досега + да довърша последната глава и заключението за 28ми (защото защо не?)
Всъщност всичко това е ок, само че изведнъж ми се рисува повече и ми се гледат странни филми, в които няма клоуни, карнавали или реалити телевизия. Имам и идея за филм, която почти няма почти нищо общо с оригиналната, стоп моушън с войници и супергерои в студиото ни, които се борят под масите и се преплитат в кабелите. Нещо такова. Ще видим.
Засега обаче - сън и още малко работа по дисертацията, още реалити шоута и филми на Линч, и гротескна сатира, Лакан и други.

After the storm had passed

Неща, които научих тази седмица:
.party hard
.в крайна сметка, щастието ти май наистина не зависи от никакви хора
.whenever you feel down, turn up the music and crack open another beer
."спри да правиш планове. сериозно." - и.
.mayans were kinda dicks
.може би в някаква паралелна вселена датата ти на раждане има нещо общо с какъв ще ти бъде живота. освен ако си роден на 19ти септември. тогава си много преебан отвсякъде.
.в този ред на мисли, на 2ри октомври е публикуването на първия брой на Peanuts и първият епизод на Twilight Zone. take the hint.
.то се е видяло, че няма да стане да събера пари за камера в скоро време

What if I say I'm not like the others?

Един от онези дни, в които уж не правя нищо, а се прибирам дълго, след като се е стъмнило.
Купих си Snoopy moleskine, защото няма нищо, което може да замести един Snoopy-themed moleskine. Ядох грозде, много от него, защото не ям грозде толкова често, колкото трябва.
Най-после гледах The Hobbit и си имам собствено мнение, което няма да споделя точно в момента. Говорим си за дисертации и оценки, и за метафизични въпроси без точен отговор, а всички останали хора в залата мълчат и гледат рекламите. Почти ми става гузно, но после си говорим и за реклами. Mini имат добри реклами. Irn Bru също. Повечето от рекламите, които дават преди филмите, не са добри.
След това се прибирам вкъщи. Вървя бързо и дълго, слушам силна музика и си мисля за проекти и изречения. Заобикалям клони на дървета и игнорирам анонимни обаждания.

А преди малко открих, че postgrad курсът, който исках да пробвам, е бил изтеглен от програмата. Ето това са всичките ми планове, отлитат много бързо, а аз смятам следващите месеци да работя много и да не мисля за това, защото винаги има някакъв план Б. Поне в моята история има.

I'm gonna turn this thing around

Онзи ден фейсбук ми напомни, че тази година завършвам. Мамка му. Дори фейсбук е по-отговорен от мен за факта, че имам да пиша 3000 думи за вторник и да поработа върху два проекта през уикенда. Да, уикендът, започващ утре.
My NY's resolutions за 2013 са почти незначителни. Искам да върша повече работа (въпреки, че вече е доста) - и по-качествена. Искам да съм безкрайно доволна от всичките си проекти. Искам да си намеря място в някое кътче в света след няколко месеца. Искам да намеря идеалната магистратура на идеалното място. Искам да мога да си я позволя. Искам да слушам повече Battles и да водя по-малко битки с разума си. Искам да пия повече с приятели. Искам да не забравям рожденни дни. Искам да отида на север пак и да си заслужава (пак). Искам да отида на Аран най-после. Искам да снимам повече филми и да имам време да рисувам. Искам да се науча да свиря една цяла песен на китарата. Искам да си избирам само хубави книги. Искам да си намирам причини да се усмихвам повече.
Искам веднъж най-после да се наспя като хората.

Нещо такова.
А сега Batman (1989), защото в един момент осъзнах, че ми е почти безкрайно трудно да пиша научно за филм, който не съм гледала от почти десетилетие.