Онзи ден фейсбук ми напомни, че тази година завършвам. Мамка му. Дори фейсбук е по-отговорен от мен за факта, че имам да пиша 3000 думи за вторник и да поработа върху два проекта през уикенда. Да, уикендът, започващ утре.
My NY's resolutions за 2013 са почти незначителни. Искам да върша повече работа (въпреки, че вече е доста) - и по-качествена. Искам да съм безкрайно доволна от всичките си проекти. Искам да си намеря място в някое кътче в света след няколко месеца. Искам да намеря идеалната магистратура на идеалното място. Искам да мога да си я позволя. Искам да слушам повече Battles и да водя по-малко битки с разума си. Искам да пия повече с приятели. Искам да не забравям рожденни дни. Искам да отида на север пак и да си заслужава (пак). Искам да отида на Аран най-после. Искам да снимам повече филми и да имам време да рисувам. Искам да се науча да свиря една цяла песен на китарата. Искам да си избирам само хубави книги. Искам да си намирам причини да се усмихвам повече.
Искам веднъж най-после да се наспя като хората.
Нещо такова.
А сега Batman (1989), защото в един момент осъзнах, че ми е почти безкрайно трудно да пиша научно за филм, който не съм гледала от почти десетилетие.
No comments:
Post a Comment