Март започва с голямо сгромолясване на спането ми.
Прах по масите и щандовете, колеги ме гледат съжалително, невъзможността ми да говоря (изобщо) в 8 сутринта, ядосани съобщения и добри хора, топла бира и хубави снимки. Понякога слънчево и може да гледаш изгрева през ъгловия прозорец на върха на стъпалата. Онази вечер, когато беше останало гадно вино, малко бира и прекалено много пластмасови чаши - беше студено в стаята и затворихме вратата след себе си, за да се стопли по-бързо. Във вторник няма откъде да си намериш храна след 12.30 вечерта.
Момчетата на работа са клоуни (а това понякога е хубаво). Не разбирам акценти и се усмихвам мило, или пък подминавам бързо. Няма значение. Не спя достатъчно. Снимката пада на земята. Плача (по-малко от очакваното). "Ach, you're grand." Символизъм и други подобни.
No comments:
Post a Comment