Editors
Видях ги за първи път преди почти четири години. Още помня онази нощ, завита в дебелото одеало и премигваща на Bricks and Mortar. Днес отново плаках на нея, защото ми напомня на прекалено много неща. Слушах я непрекъснато онзи фатален октомври, когато нищо не се случваше правилно.
Но преди това подскачах и крещях, и си губех гласа - и го намирах пак, и продължавах да крещя и да гледам Том Смит в очите, и да си мисля колко много неща се промениха от последния път, когато се видяхме, но как продължавам да го следя на сцената всеки път.
Editors
Имам история с тях, история предшестваща всички истории на света. Как един следобед, когато бях болна и все още в България, превключвах каналите, а майка седеше до мен и работеше на лаптопа си, когато пуснаха Munich, а аз й казах, че сестра ми ги е видяла наживо в Лондон, а тя ме попита дали искам да съм някъде, където няма да ми се наложи да пътувам, за да ги видя наживо.
Editors са истинската причина, заради която днес съм, където съм. Искам да им кажа това. Искам да им напиша писмо, в което да им обясня как в един случаен облачен следобед те промениха живота на едно момиче от Бургас - много години преди да отидат да свирят там - и как то никога няма да може да спре да им е благодарно за всичко, което те са направили за нея.
No comments:
Post a Comment