Ноември е за всички онези моменти, които чаках дълго време, за да се случат. В шумове и светлини, аромати, вкусове. Викове, викове, викове.
Мисля, че надух главата на всички с Editors, затова няма повече. Поне не днес.
Декември, бъди мил. Бъди, както започна: с добри хора и весели разговори, и хубави филми, и ние втренчени един в друг, аз опитваща се да не се засмея, а К ми казва, че най-вероятно съм малко откачена. Случва се.
Декември, не бъди тежък и не ме прави тъжна. Не прави нещата по-трудни, отколото са. Помогни ми да не изпадам в коледна апатия. И не ми припомняй онзи сън отново.
No comments:
Post a Comment