Friday never hesitates

Не знам откъде да започна.
Много бих искала да знам, но не знам.
Последните две седмици с абсолютно всичко, което се случи или не се случи. Прекалено многото автобуси и пътешествията, които не се случиха. Приключенията и плановете, които се променяха в последния момент. Хората, които бяха тук. Хората, които не дойдоха. Снимки, снимки, снимки. Музика отвсякъде. Правилни отговори и грешни движения. Бягане към входа и виждане на Рос и Сара в последния момент. С кого, ако не с тях? Още червило.
"Майната ти."
Красива рокля с и без повод, искам да ме видиш в цялото ми величие. Искам всичко. Таймингът винаги е лош.
Дипломиране, degree show, бири на обяд след обявяване на оценките.
"Ще съм там скоро."
В крайна сметка явно, че няма никакво значение какво пише на листа хартия.
"Изглеждаш прекрасно."
"Съжалявам, че няма."
Първо такси, първи автобус, втори и трети автобус, метро. Второ такси, Лили и Мъри. Джон, Пол и Една Одисея в Sleazy's 2013.
"Представям си, че не се е случило и че не сме сме си купували самбука шотове. Защо си купихме самбука шотове?"
Първа, втора бира, третата е разлята върху роклята. Четвъртата е след шампанското. Петата е с бургерите.
Friday never hesitates.

Не знам откъде да започна, но което е по-страшно, нямам нищо, към което да гледам в бъдещето. Няма край на образованието, няма начало на лятото. Няма ваканции и тютори, и 20hr work maximum. Няма досадни хора, а добрите хора започват работя някъде другаде.