I believe in every book I've ever read

Оставете малко настрана снимките и факта, че може би Зенитът ще тръгне този път (и също, че аз съм хроничен идиот). Оставете ранното събуждане и пързалянето в коридора; хората, които ни викаха някакви неща от колата и съмнителните типове в далечината, освен това забравете странното разминаване на роли/ големина на фотоапарати.

Пяхме GGP в центъра на Глазгоу. Да, онези GGP, онези кръгли идиоти, обаче цялата ситуация е толкова смешна, всеки път е смешна и всеки път ме кара да избухвам в смях (eg., онази зимна снежна вечер преди предаването на проекта ни, когато ни изгониха от Mac сградата), и всеки път ще си остава ин-джоук, а хората ще ме гледат странно на нарочно усиления бургаско-английски акцент. Не виждам никакъв проблем в това.

Освен това слушам прекрасната Ейми може би малко повече от допустимото, но пък тя ме кара да се чувствам добре, наистина. Най-вече да се усмихвам, защото това са били думите, които не са ми достигали в някакви определени моменти преди.

And this life I lead is a curious thing

But I can't deny the happiness it brings

Just to prove I still exist

Скъпи дядо Коледа,

Предполагам, че малко закъснях с това писмо, но имайки предвид, че така или иначе нямам елха, едва ли ще ти отнеме много време да прочетеш това. Две от свещите вече изгоряха и ги подмених с нови. Работя върху wishlist 2011 и 2011's resolutions. Казвам ти това, защото не държа толкова много на подарък под елхата.

Бях добро момиче цяла година. Ядох си зеленчуците и държах вратата отворена за всеки. Грижих се за любимото си куче до последно, помагах на приятели в беда, работих над проектите си. Чувствах, давах шансове - заслужено и не съвсем, защитавах хора, които са ме накарали да страдам.

Но не, не искам нищо материално от теб. Искам да ми дадеш повече причини да се усмихвам и да е хубаво. Едно дълго шотландско лято. Песни, които да имат смисъл и песни и хора, които да ме карат да танцувам до сутринта. Малко коледни чудеса няма да са излишни. И шумно новогодишно парти. Малките радости през зимата. Освен това, if you can't say it at Christmas, when can you, eh? (както казват в онзи филм), обещавам да съм честна относно всичко, което ме попитат. Приемете го като обществен експеримент. Щом Коледата ми ще е странна и непредвидима, защо и аз да не съм?

Твоя, Нели х

There's nothing better we could do than live forever

Do I have the courage of the books I've read?

Кракът ми трепери. Споменават песни, за които си спомням кога за първи път чух. Чета стари постове и ми е глупаво как е все едно и също. Направо досадно. Ръцете ми са отново студени. Не ми харесва така. Искам утре да е тихо и весело, да подреждам апартамента и да е хубаво. Да взема проклетото писмо и да спра да си тананикам лоши песни.

Като се замисля на колко хора съм давала шансове, без да го отразят и без да съм била гръмка за това. Не мога да се сетя при колко от пътите е имало смисъл. Нито тези хора станаха по-добри, нито аз се почувствах по-добре. Едно предколедно, майната ви, че сте се държали като тъпи копелета и не се заслужили и половината от добротата на сърцето ми, пълно с любов. Да, това беше пряк цитат на Editors.

Нямам какво повече да добавя, освен че вали сняг като обезумяло и че имам завеса за душ на гумени патета.

If you could, you would be someone else

Иво за пореден път казва нещо брилянтно и ме кара да се ухиля безобразно много, толкова е горд за спонтанните ми решения във вторник, че си представям как стои до мен и ме потупва по рамото. Освен това почти ме докарва до сълзи, щом си мисля как няма да го видя тази зима, сигурно чак до лятото. Never let me down again.

В други новини, Паулина е прекрасна, а Алфи е ужасно шумен и имитира мама по скайп часове по-късно. Пием някакви странни неща и се смеем на коледни предавания и скучни коледни песни, гледаме кратки филми и кроим празнични планове, също така обсъждаме руски фотоапарати и полското време. Всичко по реда си.

Знам, че няма да ме замервате с камъни за каквото направих, най-много задружно да се посмеем на тъпите ми случайни идеи, които никога не са се случвали преди и никога няма да се случат отново (освен ако около първи май не се окажа някъде в близост до И., той ще оцени жеста на кутията вино безрезервно, но това няма да се случи скоро). Това е. Пуф. Няма вече. А сега да се връщам на коледните картички.

Take me to your music, I'll come inside.

Dancing like there's no one there

Soundtrack of the past term (I somehow decided it will cheer me up if I make a list of all the songs I left on repeat the past months. Then I realised it's probably a stupid thing to do but I had started it already), not that anyone gives a fuck about it:

The Manics - Indian Summer

The Manics - The Descent (Pages 1&2)

Editors - In This Light and on This Evening

Joy Division - Transmission

Joy Division - No Love Lost

Dead Meadow - At Her Open Door

Dead Meadow - Sleepy Silver Door

The Cure - Friday, I'm in Love

The Cure - Never Enough

Battles - [мога ли да пиша цели албуми, моля?]

Muse - Bliss

Bonobo - Dinosaurs

The Big Pink - Dominos

The Big Pink - At War With the Sun

Beck - Sunday Sun

Devo - Peek-a-Boo

Prince - Kiss [no. fuck.]

Prince - 1999

Стенли - Обсебен

Aereogramme - Finding a Light

Amy Macdonald - Barrowland Ballroom

Amy Macdonald - Mr Rock'n'Roll

Depeche Mode - Policy of Truth

Massive Attack - Angel

Jamie T - Sticks'n'Stones

The White Stripes - Fell in Love With a Girl

The White Stripes - Seven Nation Army

Тангра - Нашият град

Тангра - До последен дъх

Nick Cave & The Bad Seeds - Midnight Man

Queens of the Stone Age - Little Sister

In this light and on this evening

Running at 3 a.m. on Partick Bridge, seeing shadows behind my back, and as I turn - they disappear. This sounds like a cheesy song but this is how my day has been. I crossed that bridge four times today, every time looking around and smiling at the next song on the playlist. This is how I want my 2011 to be: taking decisions before midnight and laughing at the small mistakes they lead to. Waking up people should never be an obstacle when it comes to celebrating an anniversary and reading meaningless jokes. Waking up people should never be an obstacle about anything, as that matters.

But now I think it's finally time to bed. Last night wasn't a good night to sleep and have another set of weird/funny dreams.

Also, I swear to God, Glasgow is amazingly peaceful that early in the morning.

Swimming with the fear where we slowly drown

Стоя отново свита пред радиатора и се опитвам да не мисля за нищо, само погледът ми се рее някъде по образите в огледалото отсреща. На Коледа трябва да се казва истината, за това си мисля. Чудя се какво бих отговорила, ако ме попитат. Сигурно за това как се чувствам в момента, или как не искам да се чувствам; за хората, които ми липсват и за тези, които мразя; за всичките мъже и жени, и момчета и момичета, за всички, които искам да виждам всеки ден, дори в дни, когато не искам да виждам никого. За нещата, които обичам; за нещата, които обичам да правя. За най-голямата и най-зле пазената тайна от последната седмица.

Ръцете ми са студени и ми се спи, когато всъщност не трябва да ми се спи. Знаеш какво означава това.

Гледам опаковката в края на бюрото и се усмихвам тихо на усилията си. Все още не съм решила дали е грешка или е най-доброто решение в живота ми, но знам, че ми беше забавно и че се смях на резултатите. Знам също, че умирам от страх от снимките, запечатала съм ги в някаква далечна мозъчна гънка; така както ме беше страх от много песни и трябваше да минат месеци преди да успея отново да ги пусна.

Обаче всичко трябва да е наред утре. Цветовете не трябва да се сблъскват, нито думите, нито жестовете.

If time gone is history

Then this is a victory

A victory worth losing for you

And all you need

Сега ще се върна на комедиите. This is how I roll.

And you believe in your prophet

me: otkyde znaesh?

momchil: zashtoto sym star i mydyr

momchil: i zashtoto imam 6to chuvstvo

В момента не мога да цитирам песни. Има прекалено много, които биха съставили времето вътре в мен. Нека го оставим мистерия, just this once. Всичко ще е наред. Всичко по местата си, а той ще се окаже прав.

We would have a fine time living in the night

I don't even know how I found myself in the middle of a conversation about tartan-patterned condoms, teen porn, and incest. But then, I've been in talks about harems, puppy sacrifices, this, and this (both being in the category of things that you - once having seen, can't unsee; also wrong on every possible level).

(After this paragraph I have the nasty feeling my blog will be flagged by the police.)

I was about to say something about my inability to concentrate after it 7 pm and watch a film instead of spend the night talking to people and eat carrots on the webcam. Also, now that I have free time on my hands, I should start working on the medical centre but this is yet another thing in a progress. All of my thoughts evaporated when I realised my mobile was ringing but it was too late to pick it up. Such stuff happen when you've put on your big headphones, trying not to disturb your studying flatmates with loud music. Oh well.

Back to my Wonderland

Well.

Събирам си мислите и се опитвам да не ги изгубя по пътя, или да ги оставя да измръзнат в някоя канавка. Пиша името си на прекалено много места, попълвам адреси и започвам да бъркам 3 с 4. Опитвам се да рисувам, седнала на земята пред радиатора, после се отказвам и се опитвам да чета нещо, след малко се отказвам и от това. Ядосвам се на съквартирантите за вратата на банята, като че ли те имат нещо общо с това, после им се ядосвам и за други малки неща, ядосвам се и на себе си, че не се обличам по-топло и отивам да си направя супа.

Много планове се разпадат тази седмица, с много хора не успявам да се видя, много неща не успявам да направя. Затова пък сменям идеи на момента, правя други неща; прибирам се по тъмно, спя малко и все свита под одеялото, казват ми, че не бива на човек като мен да му е студено (каквото и да значи това, дори не обмислям значенията на много реплики), заспивам с картини в главата си (и сънищата ми все така странни и забавни, всяка следваща сутрин се ровим какво означават нещата в тях и се смеем на резултатите), събуждам се с нова песен в главата, която не се маха, преди да съм я чула.

Имам нужда да се разхождам из някакви задни улици, за да стигам до места, за които няма да предполагам колко важни ще бъдат догодина. Или след три години, или още утре. Имам нужда и да нося поли, но е студено и се опитвам да не падна на стълбите пред входа. Всъщност имам нужда от много неща, но си правя wishlist 2011 (за който се оказа, че всъщност някой го гледа, one in a million, но се случва.)

Студено ми е. Съжалявам, ще го чувате доста често този сезон, особено ако двамата в съседните стаи не спрат randomly да изключват радиатора, когато решат, че им е топло. Halls all over again.

Also, би имало една-единствена причина, поради която бих си причинила токчета, по-високи от 8 см. Причината не е ходене по паветата на Ashton Lane. Сериозно, не е.

Won't you show me what begins at the edge of town?

The Cure after Prince and Editors after Black Rebel Motorcycle Club (life); so cold and so weird when walking into the mist infront. My hair is all damp, and I can't help but remember last time when I was walking fast and trying to remember names of streets.
It's alright today, watching shorts - some of them well-known, some of them not really, but they make us laugh and keep on drinking. Andy tries to hide under the seat when they play "Archie" and I fully understand him, later we down our pints and try and make Ian remember when he asked that impossible question "Do you have children?", and it seems like he's the only one not to remember it.
Earlier we discuss sci-fi films and Sarah laughs at funny questions; we also discuss possible Japanese Christmas dinner, and I promise to make sushi (примерно), this is how i plan on spending my holidays; unexpected and funny.
Now I feel cold, I've been feeling like that since when I came home, but I kept on writing: this post, random news and arguing about moon theories (the ones I can't really stand). So, come on, get on, get on, and let me listen to that Massive Attack song once more before I go to bed, because it reminds me of the summer that was, and also of the summer that wasn't.

We're flat broke but hey we do it in style

Revising the week in my head, and leaving the weekend behind. Snow and ice, falling down twice (ha, that rhymed), weird dreams that make me smile in the morning and too much talks about things I don't understand. Too many people ask me how have I been doing (too many times that I needed to go through the same explanations of how it's alright now - or at least much better); too many people who told me how lovely I look (also, my eyes and my hair; my legs (really?)), many many little words that made me smile.

The past three days I've kept on going back to that dream, and I don't know why. I remember it vividly - unhealthily good. I don't normally do this - dreams should stay hidden under the blankets, but i can't help but smile at the lovely blue everything, and our clothes, and all those little situations that will (probably) never happen but were like fresh air anyway.

Other small things that made me smile: making paper snowflakes that I will stick in my room; the news that I'll be all alone in this flat for several weeks; Carlota's talking about condoms (and in that sense: Tim Westwood/pretty much everyone with a bit of sense taking the piss out of JLS on Never Mind the Buzzcocks about their condoms); listening to long-forgotten songs; spending a good amount of time around books; picking up presents and making cards; this (it's funny, and it makes me imagine my room full of playpen balls).

BRMC is tomorrow. I spent about a month thinking it was Saturday.

All we do is entertainment

A month of Christmas, starting now.

I would enjoy a Christmas like this, counting all the times I changed direction cause i met people on the street and they made me go somewhere else; all the people I haven't seen in a long time; all the times I thought I'm not going to see someone today just to meet them half a minute later.

And then back home.

Edgar is not at all mad at me, and he tells me a wonderful story about an assassination of a friend of his; then we decide to take our relationship a step further - he stays in my bed and i (quite literally) fall asleep on him. And he, as lovely as he is - stays still and quiet, and keeps me safe from bad dreams. What we have here, this must be real, he even wrote me a poem long time ago, and I love every word from it, every word he had ever written.

This is me now, this has been me the whole day: smiling at words and stupid questions, deciding not to take a side in pointless arguments, drinking water and writing down ideas and plans for the weeks to come. You've come a long way, baby, and you're a long way from home.

(Also, BRMC tomorrow, and this is how we end this year's gig list.)

I want your extra time

Inventing new words to describe emotions before the presentations today. Making lists in my mind, things like [things i haven't done since saturday] or [all the reasons why I love snowflakes in my hair], or [things people loved in me today].

I also realised today how much time I've spent with Caroline in the studio the past week. As a matter of fact, there is rarely something cooler than being the last people in the Mac at 9 p.m. Maybe not that cool, but there's something creepy-ly funny and enjoyable about walking down the stairs and hearing the echo of your footsteps, and looking for ghosts around every corner.

What was cool, was us dancing (and partying) (like it's 1999); Lauren still not used to the way we roll those nights before a review, but she does make efforts and we appreciate them. And we make giant jumps from Prince to Prodigy, someone plays stupid r'n'b, then I invade the space with that Elbow song and sing at the top of my lungs. Then stand for minutes at the window revising those lyrics "from the rooftops I remember there was snow" in my mind.

We get locked in, and I burst into laughter as I notice the message I've received, while we wait for the janitor to show up and let us out.

And as much as I want to remember the three-people-review we had today, all I recall is the image of Patrick in my head as he reveals 'the mystery behind the black curtain'.

Coming up next: December journeys through time and space; there will be nothing better we could do than live forever and quote too many songs, too many films and too many dreams.