緋色の空 2

А сега сериозно.
Чак преди малко си дадох сметка, че тази вечер говоря с много хора за последен път за годината. Тъжно ми е, да, обаче все пак, това е положението, аз заминавам нанякъде си с някой си, а добрите ми приятели (колкото и малко да са те), заедно с хората, които ме крепят, си остават тук, изживявайки своя собствен новогодишен купон.
В един филм бяха казали, че когато на Нова Година си направиш равносметка за станалото през изминалата година и ако се разплачеш поне веднъж, било то от радост или от тъга, то значи годината ти не е минала напразно.
Ето такава равносметка си направих, макар и малко по-рано, наред с другото, и ме изненада резултата.
2005 година беше дефакто най-тежката ми досега, обаче странно защо се разплакох само заради хубавите неща, т.е. почти всичко от август насам. Последните 4 - 5 месеца диктуваха решенията ми, възприятията ми, дори вкуса ми. Напълно непознати могат да станат най-добри приятели за дори по-малко време. Добри приятели се съюзяват, добри приятели се запознават наново. Добри приятели се събират, добри приятели се разделят.
А след тях остава само споменът, запазен от някоя наша собствена Shana.

Весели празници на всички!

緋色の空

そして この空 赤く染めて また来る時 この一身(み)で 進むだけ
すれ違っていく'人'も 紛れ失くした'モノ'も
いつかは 消えゆく記憶(とき)
熱く揺るがす'強さ' 儚く揺れる'弱さ'
所詮 同じ結末(みらい)
そんな日常 紅霞(こうか)を溶かし 現れる陽 紅(くれ)る世界
風になびかせ 線を引いて 流れるような髪先 敵を刺す
振り斬った想い 漲る夢
すべては今 この手で 使命 果たしてゆくだけ
また灯が一つ 落とされ そっとどこかで 消えた
現実 変わらぬ日々
だけど確かに感じる 君の温もり 鼓動
これも 真実だと
そして紅 紅塵(こうじん)を撒き 夕日を背に 今始まる さあ
なぜ 高鳴る心に 迷い戸惑い 感じるの
早く いたずらに暴れだす 痛み 壊して
空に滲んだ 焼けた雲は 内に秘めた願いが 焦がしてる
躊躇(ためら)った瞳 浮かぶ涙 でも明日の 力に変えて
すべて捧げて 舞い降りた地 冴える刃一つで 闇を斬る
いつだって胸の 奥の光 瞬かせて
この一身(み)で 使命 果たしてゆくまで

Не му го мислете толкова, не съм нормална, да :)
Апропо, Иво ще ми счупи главата, ако види това.

Време за губене

Странна седмица.
Странна събота.
1) Замалко да се скарам с един наистина много добър приятел, оправихме се накрая.
2) Малко спомени със същия приятел, малко откровения и разговор за светлината и мрака.
3) Глупави уговорки по никое време.
4) Преобърнати чувства на 360.
5) Нищо ново, нищо старо, нищо синьо, нищо заето.
6) Нищо мое. Освен лъжичката от Емил.
7) Feeling A Moment / Ever The Same
8) Чакам да влезе някой, с който да си поговоря човешки.
9) Shakugan no Shana

Ever The Same

by Rob Thomas

We were drawn from the weeds
We were brave like soldiers
Falling down under the pale moonlight
You were holding to me
Like a someone broken
And I couldn't tell you but I'm telling you now

Just let me hold you while you're falling apart
Just let me hold you so we both fall down

Fall on me
Tell me everything you want me to be
Forever with you forever in me
Ever the same

We would stand in the wind
We were free like water
Flowing down
Under the warmth of the sun
Now it's cold and we're scared
And we've both been shaken
Look at us
Man, this doesn't need to be the end

Just let me hold you while you're falling apart
Just let me hold you so we both fall down

Fall on me tell me everything you want me to be
Forever with you
Forever in me
Ever the same
Call on me
I'll be there for you and you'll be there for me
Forever it's you
Forever in me
Ever the same

You may need me there
To carry all your weight
But you're no burden I assure
You tide me over
With a warmth I'll not forget
But I can only give you love

2 седмици от края на света

Прибирам се вкъщи. Отново воня на цигари цялата - за 4 път тази седмица. Вони якето ми, дрехите, косата, чантата ми, въобще цялата. То не че пуша де, няма и да пропуша, обаче хората около мен, кой ги спира.
Вече втора седмица се прераждам и след всяко прераждане съм на някое ново chemical party.
Here at the party
Everyone`s happy
Everyone`s high
Само дето от плажа почнахме и на плажа ще завършим. С бутилките, с хауса, с целта и стимула. Следваща спирка - понеделник, у нас, във ваната, пред телевизора или на балкона. Може и пред входа. Или загубени по трасето из Борисовата градинка.
А лятото сме пак на плажа, обаче кой точно - не сме уточнили (поне имаме голям избор) -
Варна, Слънчев бряг, Бургас, Созопол, Китен, Ахтопол - България е наша и ние сме България.
Бодиартът ще избледнее, спомените - също, затова да правим снимки, докато и когато можем.
Коктейлите са от бармана, музиката - също. =)
(Ето нещо ново)
We were drawn from the weedsWe were brave like soldiersFalling down under the pale moonlightYou were holding to meLike a someone brokenAnd I couldn't tell you but I'm telling you nowJust let me hold you while you're falling apartJust let me hold you so we both fall downFall on meTell me everything you want me to beForever with you forever in meEver the sameWe would stand in the windWe were free like waterFlowing downUnder the warmth of the sunNow it's cold and we're scaredAnd we've both been shakenLook at usMan, this doesn't need to be the endJust let me hold you while you're falling apartJust let me hold you so we both fall downFall on me tell me everything you want me to beForever with youForever in meEver the sameCall on meI'll be there for you and you'll be there for meForever it's youForever in meEver the sameYou may need me thereTo carry all your weightBut you're no burden I assureYou tide me overWith a warmth I'll not forgetBut I can only give you love

А ключът е в нас, нали?

Give me your strength

Спомени от един по-стар пост.
Спомени от паметното ходене до София, някакви стари снимки и някакви нови такива. Обещание за кремация в случай на смърт по (не)изяснени обстоятелства, а няколко часа по-рано намествахме скелета на Клавдий (не говорихме ли за Хамлет, бре?). Получи се забавно, обаче очаквах нещо друго, както и да е. Една неочаквано странна среща и неочакван обрат и идиотски край, плюс капучиното.
И You Make Me Feel на Jimmy Somerville, песента от моето лято.
Give me your strenght
Пея си и Гавин, ама никой не взима насериозно текста, идиоти. Какво ми се правите, че сте били на кемикъл партита??
I`m tired of lookin` around, talkin` what I`ve gotta do and who I`m supposted to be.
(за правопис не гарантирам)
И така.
Утре ще е същото.
Вдруги ден сигурно пак.
В четвъртък със сигурност.
За рисуването не остана време.
А и бутилки няма да се въртят, май :)
Това обезмисля писането на блог до ново 20.

3 в 1

Пием, пеем, пушим - 3 в 1.
Всъщност аз само пея(Ъпсурт) и пия(капучино), обаче се причислявам към общата групичка, да не се цепя от колектива.
А иначе един весел, луд ден студен. Дори леко странен. Един добър жест и едно радостно запознанство с добър стар приятел. Стари спомени за фотосесии с хилки и стени в училище, спомени за учители и една отдавна забравена усмивка.
Не, радостен беше този ден студен. Студът беше игнориран почти успешно. Димната завеса също, хаха +++ предложение за купон, на което любезно отказах + два диска за малко анимемания ++ едно интересно откритие, под въпрос е крайното му разгадаване.
--- Като че ли нямам да пиша есе по психология, фък!

Уинтър ин дъ сити

Тихо се сииипе първият сняг,
Галено щипе бузките пак...
И всякакви такива весели песнички ни обсипват в момента, в който виждаме първите наченки на сняг в Бургас (при температура над 10 градуса(по Целзий)). Тук няма логика, ама къде ли има. Няма логика да си забравя любимия несесер. Няма логика да водя весели разговори с хора, които преди половин час съм нареждала. Няма логика да съм сама на място, където по принцип се събират много хора.
Обаче не се оплаквам, хубаво е да стават неща, които не очакваш, особено когато тези неща за хубави. Ето например не очаквах, че ще се сетя, обаче ми влезе някаква муха в главата и ми зазвуча Feeling A Moment на Feeder, една наистина страхотна песен. И вече от около седмица си я въртя почти непрекъснато.
Иначе нищо ново около мен, освен че правя луди опити и експерименти. И че отново се връщам на снимките с весели хора и това, че трябва да ги нарисувам + комикса си + още няколко броя уговорки отсега за декември 2005 и още няколко за периода януари - юни 2006.
Ееех, мечти...

Не, мерси

Хаххахахаххахахаххахахаххахахахахахаххахаха
ххахаххахахаххахаххахаххаххаххахахахаххахах
ахаххахахахаххахахаххахахаххахахаххахаахаха
хаххааххаах
Ненененене, това вече не мога да го преживея.
Ама сериозно, какво им става на всички последните дни????
Хаххахахааххахахааххахаххахааххаха, нееее, лудницата е пълна.
Вчера, като казах `ново начало`, нямах точно това предвид, ебати.
Както и да е, имам супер силното чувство, че всичко ще си завърши в Созопол в събота, ама да видим. Апропо, това обяснява съня ми снощи, в който се събуждам внезапно и се оказва, че доста неща са се променили, докато съм спала.(Включително и един пич, на който мястото му не е съвсем там, ама няма да се оплаквам).
Таа, днешната приключенска сага завършва с много кюфтеч, взимане на една парола ии, евентулано, още малко бой.
Ha-ha, you`re dead!

хмммм

Добре. Добре добре добре добре.
Ти сега с мен гавриш ли се, или какво? Не, не, аз виждам, че се гавриш с мен. Просто се усеща и да ти кажа, не ми харесва това усещане. Мнеее, никак, ама никак не ми харесва.
Всъщност, дори в момента правя планове как да го променя. Май ще му тегля една българска на всичко. И...абе май наистина не се усетих. И май наистина е време за ново начало.
Всъщност....дали?

It`s a beautiful day (съмуеър край отсечката Бургас - Китен)

Леле леле.
Леле леле.
Леле леле леле.
Леле леле леле мале :)

Harder to breathe

Ден за равносметки.
Извод : Пет молива, пет химикала, три гумички, едно макетно ножче и една огъната като хармоника лъжичка. Неочаквано добри новини в автобуса. Остава - Понеделник. Дъ Тоустърс - Донт лет дъ бастърдс грайнд ю даун. Джендема - Снощи в нощта.
Видях си снимките най-после, и нямам думи просто. Смех, смех, смех и малко `О, бре, Нидялко`. И Truly, Madly, Deeply, ама това е друг въпрос. После среща с малко медии (леле-леле) и последни решения и обновления по блога ми.

*Реклама-time*

След малко повече (раз)съждения, реших да сложа малко по-комерсиални сайтове, като този на МДЕИ, на Гавин и на One Tree Hillл ама все пак, защо не?

зрънца от нар

Така значи, веселата уговорка се отменя, отменят се и радостните хора, и идиотите край тях. Отменя се кафето, бирите се отменят, лудата музика също. Завръщането на блога ми си е отменено откакто той съществува.
Днес (почти) всички ми се цупят, а не разбирам защо. Изглежда си мислят, че са единствени и никой друг няма проблеми. (Почти) никой не ми отговаря, освен Киро и Мимз.(Принципно те са и единствените хора, с които искам да говоря сега, но това не извинява останалите(ама никак)). Днес дори даскалите гледат на кръв(нещо обичайно принципно, обаче днес е с необичайна сеизмична активност).Цупи ми се Ивелина, цупи ми се Момчил, цупи ми се онова лапе, Никола ми се прави на интересен заради една тъпа снимка, въобще какво да ви кажа - рози и вода.
Не, не, хорър маратон наистина няма да има, обаче все нещо ще стане.
А Киро наистина е пич, при това един от малкот оостанали. И Мимз е много мацка, ама май се изтърках по тази тема и просто търся как да си повдигна настроението.
Точка, а?

New kids on the blog

Ходене до София, среща с весели пияни хора и спане в една стая с тъпи трезвеници, да гледаш света от високо и да се смееш на малките смешни хора.
Реплика на броя #1 :
"Съхрани българското, бъди Плевен!"

Действие на броя #1 :
Снимка с г-н и г-жа Първанови и Стефан Данаилов.
Действие на броя #2 :
Снимка с Нидялко(даа, този Нидялко)

Следва продължение в Бояна, малко след моста, вляво после.
Почти час по-рано - хоро с Президента.
Няколко часа по-рано - life from Зала 1 на НДК.

Резултат на броя #1 (И извод също, май)
Първанов е пич, Първанова е пич, дори онези костюмирани маймуни със слушалките са пичове. Стефан е пич (ама мноо), оня пич до мен на снимката е пич (високия, не изрусения, да си имаме уважението). Мацето без име е пич. Момчил е пич. Юлика е много пич. Дори може би и аз ( без скромност и увъртания) съм пич, щом без страх заговорих Зорка(което принципно беше по-лесно от да се накефя на едно лице(да живее мангата!(и анимето, естествено))).
А всъщност пичове под път и над път, под дърво и камък, до снимка и над снимка. (И, моля ви, не ме занимавайте с руси, пардон, изрусени на кичури мъже! Вие за пичове ли ги намирате???)
Всъщност какво остана? Ааа-да! Портрет + може би някое друго ходене наляво-надясно + мейл до някой друг пич + готина уговорка с двама идиоти, едно маце и бирибирибирибири. И една радостна целувка, към кой - тайна. Иии, да видя секси боксерките на единия най-после. (няхняхнях) (ще ми счупи главата, ако прочете това)
Край, най-после.

my chemical party

Що за човек ще нарече сайт за 28-годишен изпълнител More Than a Memory?
Що за изпълнител ще пее в песните си Your favorite fruit is chocolate covered cherries?
И въобще кой ще се престраши да пее за джойнт и весели напушени хора?
Три пъти `Ура!` за гениалните млади изпълнители, на които им писна да гледат сапунени сериалчета, затова седнаха и написаха саундтраците на сериали като One Tree Hill.

Staring at a maple leafLeaning on the mother treeI said to myself we all lost touchYour favorite fruit is chocolate covered cherriesAnd seedless watermelonNothing from the ground is good enoughBody RiseLook what's over me
[Chorus:]Oh chariot Your golden wavesAre walking down Upon this faceOh chariot I'm singing out loudTo guide meGive me your strength
Remember seeing moon's rebirthRains made mirrors of the earthThe sun was just yellow energyThere is a living promise landEven over fields of sandSeasons fill my mindAnd cover meBringing it backMore than a memory
[Chorus]
You'll be my vacation away from this placeYou know what I wantHolding that cup that's pouring over the sidesYou make me want to spread my arms and fly
[Chorus]

Още?

бирибирибирибири

И още малко бири даже, не биха навредили никому.
А в понеделник ни очаква лудо пътуване с луди хора. Музиката е от нас. Бирата ни чака в София. Аз съм някъде по средата и се надявам до края на пътуването майка да не осъзнае с какво се е заела. ( Именно, че не знае точно кои са тези, които ще кара до столицата ни.)
Отделно трябваше да чета едни доклади, едни харти, едно чудо, обаче ме домързя, както винаги (Юлика ще ме убие) и много се унасям и заспивам заради тях.
Още по-отделно и несвързано с темата, от една седмица чакам Киро да си вземе писмото, което с толкова мерак бях направила.
бирибирибирибирибири
и малко аспирин, не в тях, разбира се. Поне ще пишат за мен във вестниците като човекът, който разболя президента.(Якооо=)))
И без новини от последната договореност и уговорки в събота от най-високо ниво.
И, отгоре на всичко, замръзваааааамммммм.

Обачееее, последното изречение в предишния блог беше шега.
Така де, Киро си знае достатъчн одобре, че е пич. Да не му помпаме самочувствието ;))))

A new hope

Преди известно време някой ми беше казал, че IRC е супер загубено нещо, как всички лъжели за себе си и т.н. Всъщност и аз самата смятах така до един определен момент.
Но
Случи се така, че случайно се запознах с едно момче, един Стоян, после с едно момиче Маргаритка и после малко по малко открих истинските лица на чата. Тези, с които се разбираме дори без да пишем букви и без да се питаме за годините. Всъщност годините са само отмерват времето от раждането ни и нищо повече, нито мъдростта ни, нито силата ни, нито смелостта или каквото и да е било.
И всичко това го разбрах благодарение на всички хора, които още преди да ме видят наистина, казваха, истини, до които човек стига след години познание с някой. Звучи преувеличено, може би е така, може би дори е перкалено нескромно, но нали все пак скромност притежава човекът, който не притежава други качества?
Та имам и нова надежда за чата. Нова, особено след последния, най-паметен за лятото месец, който всъщност няма нищо общо с лятото и все пак звучи добре да се надявам на хубаво време.(Или на ледникова епоха, зависи от гледната точка и с кого говоря:))
А сега продължавам да се надявам някой да ме спаси от тази луда, луда песен.
Киро, къде си? :)

домашно, представете си

Любовта е абстрактно изживяване. Любовта е песен, любовта е сила, любовта е жажда за живот.
Любовта е онова, към което винаги се е стремял човек и онова, от което се страхува най-много.
Животът ни протича бързо. Тича, бяга, изминава някакъв сезон, после друг, отвреме-навреме се спира, за да можем да разгледаме изминалите картини, после продължава напред.
Но понякога, да, може би само понякога, всичко спира. За минута, за ден, да месец, за цял живот. Някои го наричат `любов`, други - `страст`, трети - `ослепяване`. За мен това е тласък напред, спънка назад, падане в бездната дори. Любов е да изпееш песен за забравените спомени и старите снимки. Любов е дори понякога само да стоплиш ръцете на този до теб.
Любовта, това сме ние.

Радост

Днес четох един блог, блогът на Кирил.
И...оф, маамустараа, що каква е тайната? И е такъв пич, и му се кефя толкова много, и е такъв пич, и му се кефя толкова много....И не знам защо, и той сигурно не знае, и въобще май никой не знае.
И пак ми е до хубави песнички, от онези по-странновеселите. И до снимки също, снимките от последния учебен ден.
Защото не ни пука дали ще бъдем разбрани.
Защото не ни пука дали ще си загубим времето.
Защото сме сигурни, че всичко ще бъде наред.
Защото никога не се чудим дали чашата е полупразна, за нас тя винаги е полупълна.
И защото сме оптмисти.

Щастие

Насладата от живота често е по-близо до нас, отколкото предполагаме.
Щях да бия кой ли не, отказах се, а се оказа, че едно пожелание ми било достатъчно. Особено от искрените, с веселата усмивка и поглед, гледащ към бонбоните. Точно такива неща обичам да рисувам - луди хора и добри очи.
Дори днес бях с особената нагласа, че точно такива хора ще рисувам днес, и си припявах цял ден весели песнички за добри пирятели.
Maybe you`ll remember when we met on the beach.................
В остатъка не разбирам за какво се пее, това не пречи да ми е весело и с болки в корема.
Show me now..........Feel it now..........
И въобще всичките нощни мърди сме весели и щастливи, ама толкова щастливи, че чак мирише на прегоряло пилешко от фурната.
You`ll remember me for the rest of your life.
I will, I will, don`t worry.
I just want you to know` that I`ve been fightin` to let you go...
И ако тия идиоти не ги видя в събота, ще издивея, най-вероятно наистина да набия някой.
Най-вероятно.

Животът - начин на употреба

Малко нерви, малко повече ядове и май преживях и този ден.
Не успях да набия Никола, както се канех, обаче като се замисля, много неща не направих, както се каних лятото.
Утре ще има още една съборена къща, все пак новите нощни мърди празнуват нечие поредно рождение. А останалите, които са решили да не пият и да не пеят хубави и весели песнички, ме гонят, за да ме запалят на огнено-синя клада, за да си отива с очите ми. Нима те не разбраха, че всичко това го правя заради тях, за да стане Текстът наистина добър?
И да, наистина се кефя на Ъпсурт. Доволни ли сте? Аз съм. И дори смятам, че Ицо Хазарта е най-добрият текстописец сред останалите в милото ни изгаврено българско реалити.
А сега ме оставете, оставете ме, за да мога да ви спомена и вас, и вие да се смеете заедно с останалите, да усетите истинския дух на песента. Това съм Аз.

Over the Rainbow

Снощи видях една тъмна сянка в картината над леглото ми. Помислих си, че съм аз. Всъщност бях точно аз, но не бях сигурна тогава. И точно докато се чудих, се замислих за светлините и сенките в живота (си).
По религия съм православна християнка. По убеждение съм оптимистка. Ако питате приятелите ми, съм рошавата мисъл.
Обаче в онази зловеща нощта сянка не видях нищо християнско, нищо рошаво, още по-малко оптимистично.
Още ми се губи смисъла на сянката, обаче съм сигурна, че ще да е нещо тайно, някаква тайна, скрита зад дивана. Или някаква изненада(Както казва поетът Съни - `Eine grosse Überaschuuuuung!!`). Но не беше страшна, не и зловеща наистина. Напомни ми за онези купони, на които гостите се крият и изненадват празнуващия.
Всъщност ми напомни и толкова много недовършени или незапочнати проекти. Напомняше
ми мен самата, може би защото виждах точно себе си.
И ако това обясняваше донякъде неочакваните въпроси за сенките, изскочили изведнъж, въобще не ми помогна да разбера Пълнолунието. Както не разбирам и Изгрева и Залеза.
Всъщност, като те замисля, не разбирам нищо по-сложно от моето собствено Аз.
Време е да помоля някой да ми помогне. Наистина.

Казано на диктофона

``Баси красотата обаче, напра`о не е истина....Зверски мно`о ме кефи времето между деня и нощта..Кърти мифки, просто...И тия светкавици, които осветяват цялата ми стая, направо ти идва да заревеш.
Да, вярно, утре сме на училище, ама ще се преживее. Само тъпият Никола дето не ми звънна, ама и него ще го преживея. И утре е ден. Или утре, или вдруги ден ще го чуя, може би, ако не - на рождения ми ден. Все пак той ми обеща, нали? И той, и Иво...Жалко само, че Киро няма да може да дойде.
Киро е пич. Ще си го запиша някъде да знам. Да него забравя.``

добрите хора идват бавно (но заедно)

Добре, признавам си, имам склонност към готини хора с неземно чувство за хумор.
Примерно Никола, за който винаги имам някаква история или изцепка подръка (Кой не го знае него Никола, кой не е чувал за него(точно за него смятах да му лепна прякора `Никола Дупката`, ама се отказах, щото щеше да ми се обиди)).
Та тоя Никола ме е събарял на земята от смях, ама това е едно наръка.
Мисълта ми е, че преди известно време Х се запознах с един негов съученик, който....абе изглежда нормален, да го кажем така, щото то да си `нормален` в Немската е мааалко по-различно от да си `нормален` където и да е било другаде. И тови съученик Х се пада някакъв уж на акъла на Никола, ама да видим:)
От другата страна на България обаче, на около 100-и-нещо-си-там километра от Бургас, в Добрич, се запознах с друг пич, който също ме кара да съм редовно леш от смях (освен когато сме сериозни, изключително рядко) и този пич също има съученик, също пределно добър приятел негов и определенно са на еднакъв акъл. Че дори имам покана да ходим да се снимаме заедно.
Колкото до мен и систъра....Е, който знае мен, знае и нея, няма как иначе:))
Всъщност, като се замисля(даа, определено мога да мисля за такива неща), септември се пада нещо като последното време за изчезващи купони. И началото на октомври също.
Ето сега например, Никола и лицето Х се напиват някъде из дебрите на българското тъмно и кой ли знае кога въобще ще свърши пиенето.(В момента съжалявам милите германци, които ще трябва да гледат полу-разложено-напитата физиономия на Кольо утре).
И искрено(и лично) се надявам и моят собствен купон да стане една достатъчно голяма малка лудница. Не че се хваля, ама дори го сънувах, ама не ми се говори къде завърши нощта, с кого и как. И защо:)))
И така, днес е 14-ти септември, а утре се почва ходенето по големите мъки:)
/Да си запиша : Разговор с Никола относно плановете му за четвъртък следобяд, обсъждане на заминалото напиване и евентуално дразнене на тъпото лапе, което е влюбено в него (даа беее)/

no Fear, we disappear

Какво стана?
Всичко, всичко се обърка.
Старите връзи рухнаха, както и старите приятели.
Не оставаме вечно млади, а младостта си я пропиляхме в безброй кавги и глупости.
Никой няма. Никой славен войн не остана да пази големите порти. И най-добрите дружби се разпадат рано или късно. Думите не са обещания. Действията не са обещания. Само бъдещето е обещание. И всички добри хора с буквата П се изнесоха нанякъде, губейки се в мъглата.
Ето, на, добри приятели в минало свършено време не се сещат за култови разговори, водени от изгрева. Разговори за стаи, легла и добра кухня.За мобилни телефони и Созопол.
Последната врата вече е отключена, лятото свири отбой, а `добрите` приятели се крият по мазетата при зимнината.
Но не искам и аз да загина като избелял кон. И бомбата не искам да хвърля. И не искам да живея вечно.
А да ме помнят вечно.

Nice to meet you anyway

Лелее, човечее, егати свещениците в тая държава, егати чудото!
Ама то не беше свещеник с три реда пръстени, ланец - 28-каратов, че и брачна халка.
Не беше и свещеник, дефилиращ с нова попска мода - расо и черно бомбе.
Леле, човеееекккк, не е истина направо!!
И ако още не си се засмял на всичките му там простотии, чествания с цел да се взимат парите на хората, има винаги време за всичко.
Дори да научиш най-после, че Gavin Degraw не е марка перилни препарати. Не, сериозно, не е.

и така

Oh, this is the start of something goodDon't you agree?I haven't felt like this in so many moonsYou know what I mena?And we can build through this destructionAs we are standing on our feetSo, since you want to be with meYou'll have to follow throughWith every word you sayAnd I, all I really want is youYou to stick aroundI'll see you everydayBut you have to follow throughYou have to follow throughThese reeling emotions they just keep me aliveThey keep me in tuneOh, look what I'm holding here in my fireThis is for youAm I too obvious to preach it?You're so hypnotic on my heartSo, since you want to be with meYou'll have to follow through With every word you sayAnd I, all I really want is youYou to stick around I'll see you everydayBut you have to follow throughYou have to follow throughThe words you say to me are unlike anythingThat's ever been saidAnd what you do to me is unlike anything That's ever beenAm I too obvious to preach it?You're so hypnotic on my heartSo, since you want to be with meYou'll have to follow throughWith every word you sayAnd I, all I really want is you(For) you to stick aroundI'll see you everydayBut you'll have to follow throughWith every word you sayAn I, all I really want is you (For) you to stick aroundI'll see everydayBut you have to follow throughYou have to follow throughYou're gonna have to followOh, this is the start of something goodDon't you agree?


И има хора, които още се кефят на Hollaback girl????
Без коментар.

дупки и захарно петле

Ям яко чипс, от онези, лютивите и си мисля за утре(всъщност е вече днес, ама такива подробности са никому нужни:)).Мисля...Продължавам да мисля...То мисленето взема, че ми харесва, ама се сещам, че не ми се отдава толкова добре и решавам да не се мъча повече.
Връщам се назад към изминалия ден и се сещам за новите си уши и за онова така сладко и вкусно захарно петле от Етъра, което най-после изядох.
И изведнъж ми развалят идилията с филмите, ставащи в култувата Мирка.Масово дропнати канали и никове, връщане на настройки отпреди месеци....Абсолутна лудница и абсолютна бъркотия.И(разбира сее) моят ник е също дропен.Наново регистриране, наново настройки и радост, че никой не е успял да си присвои ника ми, с който съм повече от година.
Съксес:))))))

Със задна дата

Всъщност този блог се опитвам да го създам още от около 2 месеца, ама все се случваше или да подготвям музика, или имах изпити....въобще лудница.И много, ама страшно много ми се искаше да кажа на света за един пич, който замалко да ме научи да играя белот и който ми подари една роза, скъсана от него.И за самия белот, който за има-няма 3 месеца сплоти випуска или поне една голяма част от него.Жалко само, че за това време не станах 'дърта комарджийка', просто защото месец не е достатъчен да усвоя играта.Е, имаме още четири години заедно, нали?:)

Каквото и да казва майка, ремонтите вкъщи са супер гадна история.Особено съответното чистене.2 часа non-stop търкане, ядове и Ъпсурт.Жалка гледка.И нищо, че след два часа имах уговорка, намерих време да си взема вана, да звънна няколко телефона, да гледам едно предаване по Дискавъри, дори да измисля плакат за систера.
Иначе беше един нормален ден, нормално горещ, нормално безделничен, нормално шумен.
А сега...Все още чакам систера да се появи в кю-то, докато един приятел ме разбива за пореден път на билярд.Време е да я науча като хората тази игра.И отново няколко часа смях, спомени от срещи в автобуса и ретро песнички.
Е, систер влезе накрая, дори ми се искаше да й попея I feel good, so good, I got you, но излезе прекалено бързо. Следващия път.