A new hope

Преди известно време някой ми беше казал, че IRC е супер загубено нещо, как всички лъжели за себе си и т.н. Всъщност и аз самата смятах така до един определен момент.
Но
Случи се така, че случайно се запознах с едно момче, един Стоян, после с едно момиче Маргаритка и после малко по малко открих истинските лица на чата. Тези, с които се разбираме дори без да пишем букви и без да се питаме за годините. Всъщност годините са само отмерват времето от раждането ни и нищо повече, нито мъдростта ни, нито силата ни, нито смелостта или каквото и да е било.
И всичко това го разбрах благодарение на всички хора, които още преди да ме видят наистина, казваха, истини, до които човек стига след години познание с някой. Звучи преувеличено, може би е така, може би дори е перкалено нескромно, но нали все пак скромност притежава човекът, който не притежава други качества?
Та имам и нова надежда за чата. Нова, особено след последния, най-паметен за лятото месец, който всъщност няма нищо общо с лятото и все пак звучи добре да се надявам на хубаво време.(Или на ледникова епоха, зависи от гледната точка и с кого говоря:))
А сега продължавам да се надявам някой да ме спаси от тази луда, луда песен.
Киро, къде си? :)