домашно, представете си

Любовта е абстрактно изживяване. Любовта е песен, любовта е сила, любовта е жажда за живот.
Любовта е онова, към което винаги се е стремял човек и онова, от което се страхува най-много.
Животът ни протича бързо. Тича, бяга, изминава някакъв сезон, после друг, отвреме-навреме се спира, за да можем да разгледаме изминалите картини, после продължава напред.
Но понякога, да, може би само понякога, всичко спира. За минута, за ден, да месец, за цял живот. Някои го наричат `любов`, други - `страст`, трети - `ослепяване`. За мен това е тласък напред, спънка назад, падане в бездната дори. Любов е да изпееш песен за забравените спомени и старите снимки. Любов е дори понякога само да стоплиш ръцете на този до теб.
Любовта, това сме ние.