Patiently

Може би (а защо не, разбира се) Станислав, от когото се опитвам да се отърва от началото на лятото и да, имам си шибаните причини, и точно той се появява навсякъде, дори по разни уъркшопове, нищо че е бездарен до мозъка на костите си. Добре де, почти дотам. Да кажем до подкожната мазнина. Пак стига.
Today is the greatest
Day I have ever known
Cant wait for tomorrow
I might not have that long
Ill tear my heart out
Before I get out

Gangster Trippin'

Из безсмъртните улици на Бургас, разходка от светло към тъмно или обратното, зависи от часа, музиката е предимно забавна (Мисля, че е прекалено светло и горещо за емотата. То и как ще бъде иначе, с това "черно върху черно" не се живее.) и никога не бихме искали повече, отколкото може да понесем след 3 бири, например.
В този ред на мисли (или просто в някакъв) се опитвам да поискам да разбера каквото и да е било от тези 101 реда субтитри на Inland Empire, без особен резултат обаче. С последната реплика (чиято последна дума е before и този път няма как да я сменя) си представям физиономията на Шон преди футболния мач и волно се усмихвам. Ок, Cashback не е за всеки, но това не му пречи да е приятен и забавен, и отгоре на всичко никога не разбираме кой е бил другият движещ се в спрялото време, обаче много би ми се щяло да завали сняг и да го направя този номер и аз.
Иначе как ви се струва, завършваме уъркшопа с мафия и грандиозен разгром на убийците, които всъщност са единствените врели и кипели в играта (аз и "дете на латиница"), а Sing for the moment на Aerosmith всъщност не е Sing for the moment, а е Dream On.

How long now

Последното разумно нещо, което направих днес преди да осъзная, че вече съм си вкъщи, беше да погледна пресния мастилен надпис на дланта си. Напомни ми на една книга, чиято последна част излезе съвсем наскоро, и започнах да се смея. Два часа по-рано сънувах един сън, който ме преследваше цяла седмица преди около 5 години и който беше свързан с въпросната книга. Събудих се и главата ме болеше. Нямах белег на челото. Затова пък си спомнях съня ясно. Засмях се.
Смях се също и в баба наобяд, преди това със Софито в офиса, сутринта с радиото, отново снощи, вчера през деня и така обратно до понеделник.
Не помня да съм се смяла така активно от доста време.
Предлагам следващите дни пак, не защото са почивни, а защото винаги е по-добре да се смееш.

The Mess We're In

Би трябвало в момента да пиша райтинги за урока по английски. Би трябвало, но всъщност вече не ми се занимава, единственото, което искам, е да се изкъпя и да си легна, може би да почета малко, и да знам, че трябва да съм станала до 8.30, за да не закъснея за уъркшопа.
Разбира се, не бих отишла на урок, ако не знаех, че следващият месец-и-нещо единственото ми излизане относно вършенето на някакви задължения ще е ходенето ми на работа сутрин.
По-късно през деня с удоволствие бих се разпльокала (и това е най-точната дума в момента) на плажа, върху червената си кърпа със Снуупи, и бих забравила всичките глупости наоколо.
Те, глупостите, не че са много, обаче са летни глупости, което ги прави по-мързеливи за разрешаване, включвайки и въпросното ставане до 8.30, за да съм се разсънила поне малко до 9. Така или иначе първия час и нещо, единственото, за което си мисля, са разни пособия - ножове, сатъри, нагорещени ютии - и всичко, което би било полезно в бавното и мъчително убийство на някой произволно избран. На продавачката в магазина, която е винаги кисела, например.

Edit(половин час по-късно): Не обичам метъла. Не се радвам на хора, които много ожесточено обясняват как слушат само метъл, докато тайно въртят Камелия на уолкмените си и слушат радио Веселина. Глупаво е. Също така е глупаво на "Какво слушаш?" да отговориш "Ами всичко...Чалга, техно, хаус."
Аз съм музикална курва. Не го казвам аз, сестра ми ме нарече така преди около година. И е права, и всъщност въобще не ми пука. В плейлистата ми са заредени Дъ Бийтълс, Куийн, Остава, Фуу Файтърс, Уикеда, Йън Браун, Майлс Дейвис, саундтраците на Хари Потър и Властелина, Дъ Доорс, Гавин Деграу, Айсън, Стефан Вълдобрев, Ози, Оейзис, Орсън, Джет, Джамирокуай, Бийсти Бойс, дори и Майкъл Джексън.
И знаете ли какъв е резултатът? В ласт.фм с рейт "супер" съм с хора, чиито допирни точни в музиката са толкова вяла история, че дори си нямате и идея.

Мисля да съм нова

Днес, на 22ри юли 2007 година, пиша 222-рия си пост навръх 2-годишнината от създаването на одеялото.
Да му/ми е честито.
За тези две години този блог видя толкова много емоции, толкова много радост и тъга, толкова много купони, напивания и глупости, както и безброй много скрити в думите тайни/случки/събития, че, както се казва, направо ви е бедна фантазията.
Всъщност въобще не е така, това е просто израз, защото много от вас са участвали в някоя от случките - която и да е, когато и да е.
И ще продължава да е така, защото аз не давам никой да ми пипа блога, да трие постове или коментари.
Това е положението и благодаря на всичките ми читатели досега, макар че последните месеци осъзнах колко много незнайни от мен хора се занимават специално да отворят блога ми и да прочетат последната глупост.

Walking on Sunshine

Angel

Не планирам този пост като нравоучение и показно за правилните и добрите неща в живота, нито смятам да разсъжвадам върху някакви дълбокофилософски теми.
Една случайна, дори леко безмислена забележка на Марто относно уикипедия-навиците ми ме накара да проверя какво за бога толкова интересно пише там за Хари Потър, при което съвсем обичайно се отплеснах по други линкове, които в крайна сметка ме доведоха до Алан Рикман, точно толкова, че да осъзная факта, че той е участвал в ужасно много филми, които съм харесала, а дори не съм осъзнавала, че е главен герой.
Той е велик, сериозно ви казвам.

Пропаганда

Picture Book v2

Picture Book v1

Did you ever notice that there's a certain line in every song sticks out because it reminds you of a person that you just can't forget?
Нещо такова се опитвам да обясня напоследък на разни хора, обаче понякога е точно толкова безефектно и безефикастно, колкото и седенето пред телевизора на обяд.
Give me the song and I'll sing it like I mean it.
Другото нещо са снимките.
Днес си представях как утре ще отида на плаж след работа, или например ще седна да гледам дъ Пайтънс, или да чета Ъ Клокуърк Ориндж, обаче гледайте сеири утре следобяд. Иначе казано - запасете се с достатъчно много търпение и една палка, за всеки случай.
А относно мистерията къде се бях скрила предната вечер - с Мартина си направихме един малък импровизиран Джулай, където обаче видяхме как слънцето изгрява. Няма проблеми, нали все още сме юли така или иначе.

Best of You

Това е като някакво проклятие, 12 часа да не си се прибирал вкъщи и накрая да те изненадат с взиране в екрана до 1.00, после скици. Но пък е за сестра ми.
Това ли било да си студент по архитектура?
Така че, следващото мутренско синче/щерка, което е дало от на татко парите да следва архитектура и почне да се оплаква, че му било трудно - три крачки назад и да започне да използва главата си по предназначение - като гюлле.
Тук е място да отбележа, че не, никога не съм следвала, още по-малко архитектура, още по-малко в ТУ-то на Дармщадт, обаче докато изрязвах хотела и после премахвах някакви иначе миниатюрни части, ръката ми трепереше. Дори не искам да си представям на сестра ми ръката колко е треперела, докато е лепяла елементите по макета.
И може наистина да има "someone's taking the best of you", обаче в крайна сметка няма как да не знаеш за какво става въпрос. Просто няма как да се измъкнеш от факта, че си го научил и че няма да бъдеш от вълната нови български архитекти, на които им падат къщичките от раз. В която и част на света да си завършил. (Но не и в България, не и сега. Всичките, които следващите 5-6 години ще се дипломират, съм сигурна за точно 5, че наистина правят нещо, за да си ги заслужат архитектурните дипломи.)
Който е съгласен, да си вдигне бързо ръката, преди мутренските деца да са го видяли.

Но няма да се дам...

Днес е петък тринайсти, но това няма никакво значение, защото нищо не се случва. (Такива безмислени изречения се получават, когато в опита си да напиша нещо, осъзнавам, че нямам за какво да пиша.)
Ще се опитам да започна отново.
Днес е петък тринайсти, и в опит да не ми се случат някакви лоши неща (както казват хората), избягвам всякакви по-груби дейности, но все тая. Всъщност днес е един глуповат обикновен ден, който дори не може да се нарече "моно". Нищо, просто нищо, освен че май се разболявам, но това най-вероятно е функция на глупостта ми и факта, че излизам навън с все-още-влажна коса, нищо че е 30 градуса, примерно. Освен това, разучавам Cinema 4D, която всъщност е безкрайно интересна, ако не трябва да се смесва с архитектурни проекти. И най-забавното, буквално ми плащат да правя футболисти от кубчета и сфери, и очи. (Но пък майка наистина остана възхитена "Ама ти наистина ли можеш да го направиш така, вдлъбнато? Ааа, колко е готино, сигурно е много сложно. И сега как се съединяват тези двете? Яяяя!" и т.н.) Това пък се случва, като си учил известен брой години английски и нямаш почти никакви проблеми с разбирането на упътването. После се опитвам да приема някаква музика, но главата ми отказва, затова си зареждам Франк и Луи, за да не подплаша върволицата от хора в коридора.
Един мой глупав ден. Но не, няма да се дам, индийд.

Intergalactic

Побърквам се в тази стая, две седмици, две седмици едно и също. Magnetic Lasso Tool (L)/ Magic Wand Tool (W)/ Eraser (E)/ Save As -> PNG. -> съответния номер. Музиката е скучна, хората ги няма, май съм единствената, която прави нещо тук в момента, тоест правеше до момента, в който не й писна, имам да изхвърлям някакви остатъци от вкъщи, рекламите по радиото са отчайващи, точно сега искам да работя в рекламна агенция и да правя готини реклами, мамка му, а не някакви кучета, които сънуват не-знам-си-какво, после пращам някакви смс-и, и какво да направя по въпроса, че само разговорите ми са безплатни, нямам намерение да звъня на хората, само за да им цитирам Grace Kelly, те и сигурно спят, да не са като мен - "работни", не че не се вижда как в момента изгарям от невероятно и нетърпимо желание да работя, най-вече над формата на възглавницата ми или пък на формата на A Clockwork Orange, идеята е да ми е забавно докато пиша съобщенията и с надеждата, че и на хората ще им е забавно, докато ги четат, а пък A Clockwork Orange е една страхотна книга, трикът в четенето е да влезеш в историята и да знаеш малко руски, или пък да имаш рускоговорящи роднини наоколо, добре че в нашата даиствителност това не е трудноосъществимо, rot означава устни, veshch е предмети, но не вещи, devochka и babooshka са ясни, а bog навсякъде е написано с главна буква.
Час и половина след написването на горното очите ми отказват да следват извивките на предметите, затова решавам да науча някакви нови трикове, като се оказва изключително забавно и интересно да се гавриш с цвета на косата на разни хора с инициали К.Л. (You know who I mean.) и разни други такива неща.

Rock Around The Clock

Chapter5. Концерт на Щурците, на Тройката. Нали ви е ясно, че като звук или като светлинни ефекти, това можеше да се сравнява на градинско парти с лазерчета и пушек от огън. Но гласът, гласът е това, което наистина има значение. И за тези, които не са го слушали наживо, мога да ви гарантирам, че Кирил Маричков има велик глас, дори след 40 години. Да, представяте ли си, Щурците стават на 40.
Chapter6. Обичам да чувствам. Всъщност, едва ли има по-велико усещане от самото чувство, че и ти си тук, и ти риташ и се бориш за глътката си въздух. Чувството, че има на кого да се опреш точно в този един момент. Звучи банално, знам, но всъщност това са някакви наистина важни неща за мен. Защото аз може и да съм злобна на моменти, но всъщност наистина чувстам с всеки един сантиметър на тялото си. But this is not allowed.

Уиски с фъстъци

Мда, уиски с фъстъци е дневното положение в офиса, само че всъщност фъстъците са дефицит, докато уискито е в доволни количества и скрито на място, което само майка, работещите в офиса и инвеститорите знаят. Хладилникът.
Този хладилник крие тайните на офиса последните 4 години. Последната седмица чух какви ли не легенди за него. Павлина и Милена обичат да се шегуват, че ако вън е валяло, когато дойдат на работа, те си изчистват обувките с водка. Маркова, естествено, всяка една бутилка в Хладилника е маркова, при това най-често - неотворена.
Всичко останало би било наред в тази полудневна работа, ако не ми се налагаше да слушам четири часа онлайн Радио 1, в повечето случай прескачащо на малкото хубави песни. Ок, кажете ги 3 часа, като започне почивката на другите към 12 и като остана сама, си пускам някаква музика, която спасява животи.
И по принцип пиша постовете си късно вечер, когато вече почти нищо друго не може да се случи, но този път просто не можех да не разкажа за особеностите на майчините архитектурни фирми. Пък в един момент винаги ти става скучно да гледаш някакви снимки и да режеш елементи на Photoshop.
Go out and play, нали ви казвам.

Electric Nights

Дали този път всичко трябваше да стане, както трябваше? Без правописни грешки, без болка в главата на следващата сутрин, без памет.
Няма как да ви обясня, че наистина не е лесно, но още повече не е приятно да приема факта, че примерно един месец няма да се виждаме, като последните пет сме излизали всяка седмица по веднъж минимум. (без да споменавам седмиците накрая когато се виждахме почти всеки ден, ей така)
Но това всъщност са глупости и наистина ми омръзна да се опитвам да обясня на майка, че най-сигурно се чувствам сред други хора, а не когато карам някоГО произволен да ме изпрати до нас и после да се връща обратно до мястото Х. Но това наистина са глупости.
Изпити, проекти, коректури, не-знам-си-какво. И всъщност на никоГО не казах за единственото условие на майка, обаче то дали ще има някакво значение след седмица, две или три, едва ли. When I'm a moon around you.
В момента, дали от бирите и виното, и допълнителните бири вкъщи, искам да се хвърля от балкона и да потъна в асфалта като някои други певци/актьори преди мен, обаче на, не съм като Марта да имам котешко-девет живота и да не погубя нито един по време на срещите с В.Б. Must be strangely exciting.
Освен това, ако някоЙ все още не е гледал Go, мисля че е пропуснал доста - откъм съдържание, смях и саундтрак. (Isn't it ironic? -Don't you think?) Така че - Go, baby, Go Go.
И да не забравяме, че денят започва в 3 сутринта, а всичко останало - от сряда.

Nothing left for me to do but dance

Казват, че счупеното носи щастие, и дано е така, защото не ми е никак приятно 1. заради счупената врата към балкона 2. заради реакцията на майка. Така де, в един момент ми писва от всякакви забележки, да, ок, разбрахме, че е лошо, давай нататък. Например да ме питаш дали пък случайно не съм настъпила някое стъкло и не съм се наранила.
Не мисля, че ще може да го преглътне още дълго. Винаги съм си знаела, че има нещо специално в тази врата, и още по-специално във втората врата, която "не можем да ползваме, защото пречела на хладилника да се отваря." Нищо, че майка се кани да купува нов хладилник от два месеца и нещо, или как примерно вратата на хладилника се отваря с 10см по-малко, а това е фатално, O my brothers.
И после ми обяснявайте, че не било хубаво да живееш сам.

Like any hot-blooded woman

За и против обектите на желанието ни, дебати по темата през последните няколко денонощия. Дали си заслужава да се бориш за предварително загубена кауза и много време ли са три месеца? Кое е по-лошо : да можеш, но да те е страх или да не те е страх, но да не можеш?
42.
Това е положението, драги зрители, ако искате да намерите отговорите на такива въпроси, трябва да ги потърсите на места, където най-малко очаквате да ги намерите. ("Пътеводителят" е едно от тези места.) Защото те сами за себе си са толкова несъдържателни и обобщителни, дори глупави, почти колкото въпроса "Кои са по-велики - The Beatles или Queen?"
Друго такова място е на дъното на чашата от второто наливно Бургаско и порцията цаца.
И Grace Kelly.

Плис-плис, морски бриз

Не беше ли по-лесно, ако просто си живеехме с детските представи за happily ever after? Опитвам се да ви кажа, че животът ни едва е започнал, че да знаем какво ще стане и какво бихме искали след 2-3 години. Но пък всичко това е било радост и, едва ли не, непукизъм. Поради същата причина смятах това лято да работя и да спечеля някакви собствени пари, да пия бира от каквато и да е националност и да взимам сама решенията си. Да пътувам по черноморието ни, а това май че го правя вече така или иначе. От днес включвам в плановете и номадски пътешествия до европейски държави и неочаквани уъркшопове в края на месеца, също така и стискане на палци почти всеки ден от другата седмица до началото на август - за всички, участващи в кандидатстудентската кампания, имащи изпити по какъвто и да е предмет или предаващи проекти по архитектура.
А относно happily ever after - то така или иначе се случва в някакъв момент от приказката, и всичко си отива по местата, винаги, иначе нямаше да сме оправни момичета и момчета. Вие какво си помислихте.

In the strangest places

Ако започна да разказвам за всяка една случка от снощи, за автобусните спирки, за серийните убийци и домовете/скривалищата им, за нашия и съседните огньове, за музиката, за шезлонгите, за храната и за нас самите в цялата тази бъркотия, би се получил един голям постхичкоковски разказ с елементи на разсъждение.
Не това ми е целта в момента, а по-скоро да се убедя, че пострадали няма и всичко е под контрол. ("Ся, верно, под наш контрол, но поне под някакъв контрол, ебаси.") В крайна сметка, по-добре под наш контрол, отколкото под контрола на някакви, които дори не знаят за какво става въпрос. Or we find a new reason, a new way of living, and we breathe it in and try to dream again.
И все пак, този юлски изгрев си беше подходящият край на последните десет дни сама-вкъщи, и подходящо начало на лятото. Имам чувството, че всяка година това начало започва все по странно, ама сигурно и това е нормално.
There I was on a July morning.