Понякога говоря смело

Още един филм премахнат от списъка на чакащите.
Среднощни кошмари ми дават идеи за мой филм. Който, само да подчертая, няма да е страшен. Но пък кошмарите са странни и ме будят с писък, кънтящ в ушите ми следващите минути, а аз се свивам под завивките и отказвам да погледна навън. Не мога да дишам и не мога да си отворя очите, и чакам тихо да стане време да ставам.
Часове по-късно, обратно вкъщи, всички останали са отишли в някой пъб, но аз заспивам в момента, в който тялото ми докосва леглото, и сънувам продължението на съня, което вече не е кошмар, но хората са същите и местата също, и нещо ме кара да вярвам, че тази история ще е хубава.

Утре трябва да стигна до студиото ми, трябва. А ако е хубаво времето, ще се върна вкъщи, ще взема Алби и ще се разходя из новия ми квартал, за който не знам почти нищо все още.
И ключовете. Трябва да върна ключовете.

01:38 Edit: А преди малко попаднах случайно на мини документален филм Grand Tours of Scotland, и да, мисля, че всички знаете накъде отива това, пътешествието беше от Fort William пред Mallaig до Isle of Skye с 5-минутно лирическо отклонение във Glenfinnan, а аз не можех да си откъсна очите от всички изгледи на заден план и да си спомням ужасното време и хубавите снимки, които можех да направя, ако не бях свита от студ и криеща се от дъжда в колата през повечето време.
Освен това някой днес спомена за "страхотното му лято 2010, хайде пак тази година", а на мен ми идваше да се разплача, задето наистина не искам повторение на българското ми лято 2010. Не пак, моля. Skye може, но в една паралелна вселена.
И отново Стефан, "Някъде има зелени поляни, там ще избягаме, там ще се скрием."

Old songs, stay to the end

Поредна ранна сутрин, пореден път, когато имам нужда от повече сън, моля. Но пък затова прекарвам времето си седейки на твърдия под, а мислите ми блуждаещи из случки и разговори от последните дни, което хич не е лошо даже. Тананикам си We are so cliche, докато премествам реквизит и ме снимат доволна на едната пейка.
Късно следобяд, вече вкъщи и спяща под неочакваното слънце, баба звъни и съм щастлива, не съм я чувала от месеци, опитвам се да не се разплача, а тя ми казва, че няма никакъв смисъл да се прибирам в България. Обичам те, бабо, но това го казваш малко късно, а тя е дори по-изненадана, като й казвам, че имам вече билети. Аз също съм.

Последните седмици Mogwai и Editors се борят за вниманието им и съм ги разделила в различни интервали на деня, а вече си мисля за концерта след седмица и колко хубав дано да бъде.

Господи, прибирам се след по-малко от три седмици.

I said it once before but it bears repeating

Вторият път, когато е будя тази сутрин, съм обърнала гръб на прозореца и очите ми са затворени, и чувам само свистенето на вятъра навън. Не знам къде съм, не си спомням разположението на мебелите и не знам колко е часът. Завита съм през глава с одеялото и отказвам да повярвам, че е последната седмица на май. Силният вятър напомня за други дни, за други вселени, които изобщо не помагат, а аз продължавам да съм скрита под одеялото.

Няколко часа по-късно се боря с времето и се опитвам да дишам, но дъхът ми спира при всеки нов порив, вятърът ме блъска в стена, но чантата ми с портфолиото отнася удара. А онзи час горе в студиото е достатъчен да го прекарам в разговори за пътищата, вулкана и всички обещания, които се чувствам длъжна да направя.

А, и само между другото, в момента имам прекалено много части по кожата ми, които са в различни оттенъци на зеленото и синьото, отколкото би ми се искало. Ако не друго, някой ден ще имам истории за разказване. Може би.

Drown aways

Първи дни и вечери в новото ми вкъщи и е хубаво, много много хубаво и тихо. Или шумно, когато трябва. Пияната ми съквартирантка в 4 сутринта не е досадна, а стаята е недобоядисана и неоправена, дори малко студена, но е хубава, наистина. Веднъж щом я завърша, ще е прекрасна, а аз ще съм безкрайно горда и ще седя на новия ми килим и ще гледам в безкрайното бяло.

А впрочем тези дни напоследък бяха шумни и бързи, смях се много, танцувах бавно и пиех бързо, слушах музика, която ме прави тъжна заради всичките грешни причини, спях малко и се опитвах да се измъкна от разни места. Понякога дори буквално.

Днес в ИКЕА и има абсурди шведски неща, и абсурдни възглавници и пердета навсякъде, и Devo саксии, и плюшени спринцовки, и неща, умрели върху други неща.

Вчера сутринта си припомнях разговори отпреди времето и настръхвах всяка нова минута, и се мразя за всички неща, които си мислих и всички мисли, които изрекох на глас, защото ми се е струвало правилно на момента.

Беше дълга сутрин.

"Вечер си мислиш за хиляди лоши неща.

Нощем сънуваш, че няма да видиш брега."

Всъщност целият май е странен. Мисля, че е замесена една дяволска мисъл в главата ми просто да не се кача на самолета.

Обаче тогава ще има много бесни лица, може би.

Мисля да съм нова

Последни дни на Derby Street. Няма да ми липсва. Ще ми липсват само избрани моменти, tales of brave Ulysses, неща, които са ме правили щастлива и неща, които не са успяли да ме убият.

Съседите, които съм наблюдавала през последните месеци, съседи, които са ме забавлявали и ужасявали.

Коледа. Цялата Коледа сама в призрачния апартамент с подходящите книги и подходящите филми, и подходящите среднощни истории. В този ред на мисли, и Нова година, която си направих почти сама и беше шумно, а май нямаше да се получи така, ако не бях сама в този голям апартамент.

Первазът на прозорците ми, на който съм седяла не една нощ в почивките от проектите ми, и съм наблюдавала нощния град.

Слънчевите следобеди.

Възможността за камера обскура, която май няма да направя. Времето, естествено, че е времето виновно.

Обаче пък ме очакват нови приключения на Rosevale, а те и вече започнаха с цялото подреждане и чистене, боядисване, изхвърляне на нечий изоставен живот и унищожаването на биоорганизми, правещи си оргии по стените в стаята ми. Ама много, много хубава ще стане стаята, честно!

The thoughts you bring and the songs you sing

Този последен проект за годината. Всичко, каквото остава, е само портфолиото и всички останали неща на света, които ме правят щастлива. Пренасянето ми в новия дом. Боядисването преди това и обещаният филм на Анди. Гала вечерта, концертът (за който, ако спомена още нещо, сигурно ще ме затворят в някоя стая без интернет и телефон. Бих го очаквала.) и още 7000 неща, които ще направят прибирането ми в земята на GGP Almighty още по-нечакано.

Съжалявам.

Днес ми се случва почти същото, което ми се случи точно преди година, обаче това не ме притеснява, защото the best times are yet to come и мога само да се надявам, че лятото ми ще е по-добро от миналогодишното.

Зачеркнете последното. Надявам се просто да имам някакво лято, а като се върна тук да бъда пълна с истории за далечни земи и странни туземни навици. Защото историите, с които си заминавам средата на юни в главата ми, не бива да напускат пределите на летище Единбург.

Обаче дотогава все още има много време. А може да се появят и нови песни.

Instead of stressed, I lie here charmed

Дигър ме погледна с ей-такива очи днес, когато му казах, че съм свършила проекта.

- И рендирането ли?

- И рендирането.

Сигурно няма друго такова чувство, и ме поправете, ако греша, когато си готов с нещо дни предварително и имаш достатъчно време да се наспиш, да гледаш всичките серии, които си искал последните седмици и да поправиш някакви грешки, които може би ще забележиш в проекта ти.

К. отново ме попита на кои филми съм базирала ресторанта.

- 2001 Одисея в Космоса.

- Какво е това, някаква комедия ли? Трябва да ни накараш да го изгледаме в петък.

Погледнах я в очите и ми беше ясно колко искрена е. И точно в този момент осъзнах, че никога, по никакъв повод не искам да ми се налага да гледам който и да е бил филм с нея.

- Да, сай-фай комедия е.

- Аха, като Star Trek?

- Повече като Star Wars.

(Предполагам, че Кубрик и Кларк се преобръщат в гробовете си в момента. Съжалявам.)

White Noise

Имам чувството, че пиша само заради писането. Случва ми се, когато съм затворена в едно помещение и правя едно и също нещо с дни.

Слушам почти един и същи песни, новия албум на Mogwai и Стефан В., защото така се чувствам в момента. Не, няма пак да го цитирам пак.

Правя планове за следващите седмици (по-скоро като "ок, това просто трябва да стане в следващите дни", отколкото "много, ама много ми се ще да стане"), боядисване и други досадни задължения, преместване на кашони (тежки. много.), ИКЕА!, защото ИКЕА е почти задължителна всеки път, когато се преместиш на ново място (спално бельо, чинии, възглавници, некрадени от кръчмите чаши).

Лилавото е хубав цвят, обаче искам нещо друго. Кой цвят ще се види, ако се боядиса върху съществуващото лилаво?

Зелено?

Господи, и съм тръгнала да ставам интериорен дизайнер.

Spinning on that dizzy edge

Сряда ме води до тихо отчаяние.

Снощи си говорих с Иво и това ми вдигна насторението. Имам нужда от случайни разговори за времето, партита, на които не съм била и хора, които не харесвам. Искам да работя по-бързо и да имам повече време за всички неща, които искам да направя. Искам да свърша проекта си в петък, искам утре да пия с приятели и да съм спокойна. Искам повече слънце, само че нямам време да седя в парка, така че няма значение.

Имам две книги, които чета в почивките и преди да си легна. Което, в общия случай, е някъде към 6 сутрина. Steppenwolf и Gaza Blues, и сигурно съм последният човек на света, който все още не е чел Херман Хесе. Съжалявам.

Това е като мини wish list за нещата, които много искам да се случат, но зависят предимно от външни фактори. Като например какво ще е времето навън и времето вътре в мен (а днес за първи път чух един израз за цветове, който не бях чувала, а някакси звучеше правилно).

А сега искам да си взема душ. Поне това мога да свърша.

And my eyes they stray again

Whenever I run out of ideas, it's time to change the media. Here, the language too.

It's been quiet today, too quiet and calm, but it was alright. No people I'd really kick in the balls, no people whatsoever.

I went to the park today, as a part of my break. 40 minutes and the last 20 pages of my book. That's it. I was lying on the grass, my closed eyes were turned towards the sun. It warmed up my cold nose and fingertips, and I just wished I didn't have to go back to my flat. It's just one of those things that give you peace (peas, this joke is possible only in English) after a night of extreme anger and revenge masterplans.

I'm not a revengeful person, I can't even remember what was I thinking.

So there it is, the daily dose of random thoughts in my head.

All I really wanted to say was that every night I miss the morning sun.

I don't need a reason not to care

Мили хора, с които не искам да имам нищо общо, моля ви, оставете ме намира. Просто ме оставете. Нямам време за вас, нямам желание да намеря време и не ме интересува животът ви. Не ме интересува какви проблеми имате, не ме интересува какво казвате, сте казвали или ще кажете за мен (особено след този пост), не ме интересува какво си мислите в момента, най-вероятно никога няма и да ме интересува. Отдавна съществувам в друго пространство и време, сред други хора, които искрено се интересуват от мен, с които водя истински разговори и с които се чувствам добре.

Шансовете са, ако съм ви изтрила от шибания фейсбук или откъдето и да е било другаде, да не сте сред тези хора.

Така че, fuck off, моля.

Ок, сега нещо малко по-мило и майско.

Да, ок, вече е май, а аз имам страшно много работа и няколко неща, за тихо планирам как да станат и които ще ми донесат мир и спокойствие. Може би. Освен това днес цял ден снимахме филм, койтио има шанса да бъде добър. Here we go.

PS. И още един майски едит. Май, моля те, бъди добър месец, защото има прекалено много неща, които могат да се объркат, а не бива. Освен това, нали си говорихме вече за онези песни. Аз обещавам, че ще съм добро момиче, а ти направи нещо по техния въпрос, всичко останало остави на мен.