Поредна ранна сутрин, пореден път, когато имам нужда от повече сън, моля. Но пък затова прекарвам времето си седейки на твърдия под, а мислите ми блуждаещи из случки и разговори от последните дни, което хич не е лошо даже. Тананикам си We are so cliche, докато премествам реквизит и ме снимат доволна на едната пейка.
Късно следобяд, вече вкъщи и спяща под неочакваното слънце, баба звъни и съм щастлива, не съм я чувала от месеци, опитвам се да не се разплача, а тя ми казва, че няма никакъв смисъл да се прибирам в България. Обичам те, бабо, но това го казваш малко късно, а тя е дори по-изненадана, като й казвам, че имам вече билети. Аз също съм.
Последните седмици Mogwai и Editors се борят за вниманието им и съм ги разделила в различни интервали на деня, а вече си мисля за концерта след седмица и колко хубав дано да бъде.
Господи, прибирам се след по-малко от три седмици.
No comments:
Post a Comment