Понякога говоря смело

Още един филм премахнат от списъка на чакащите.
Среднощни кошмари ми дават идеи за мой филм. Който, само да подчертая, няма да е страшен. Но пък кошмарите са странни и ме будят с писък, кънтящ в ушите ми следващите минути, а аз се свивам под завивките и отказвам да погледна навън. Не мога да дишам и не мога да си отворя очите, и чакам тихо да стане време да ставам.
Часове по-късно, обратно вкъщи, всички останали са отишли в някой пъб, но аз заспивам в момента, в който тялото ми докосва леглото, и сънувам продължението на съня, което вече не е кошмар, но хората са същите и местата също, и нещо ме кара да вярвам, че тази история ще е хубава.

Утре трябва да стигна до студиото ми, трябва. А ако е хубаво времето, ще се върна вкъщи, ще взема Алби и ще се разходя из новия ми квартал, за който не знам почти нищо все още.
И ключовете. Трябва да върна ключовете.

01:38 Edit: А преди малко попаднах случайно на мини документален филм Grand Tours of Scotland, и да, мисля, че всички знаете накъде отива това, пътешествието беше от Fort William пред Mallaig до Isle of Skye с 5-минутно лирическо отклонение във Glenfinnan, а аз не можех да си откъсна очите от всички изгледи на заден план и да си спомням ужасното време и хубавите снимки, които можех да направя, ако не бях свита от студ и криеща се от дъжда в колата през повечето време.
Освен това някой днес спомена за "страхотното му лято 2010, хайде пак тази година", а на мен ми идваше да се разплача, задето наистина не искам повторение на българското ми лято 2010. Не пак, моля. Skye може, но в една паралелна вселена.
И отново Стефан, "Някъде има зелени поляни, там ще избягаме, там ще се скрием."