I said it once before but it bears repeating

Вторият път, когато е будя тази сутрин, съм обърнала гръб на прозореца и очите ми са затворени, и чувам само свистенето на вятъра навън. Не знам къде съм, не си спомням разположението на мебелите и не знам колко е часът. Завита съм през глава с одеялото и отказвам да повярвам, че е последната седмица на май. Силният вятър напомня за други дни, за други вселени, които изобщо не помагат, а аз продължавам да съм скрита под одеялото.

Няколко часа по-късно се боря с времето и се опитвам да дишам, но дъхът ми спира при всеки нов порив, вятърът ме блъска в стена, но чантата ми с портфолиото отнася удара. А онзи час горе в студиото е достатъчен да го прекарам в разговори за пътищата, вулкана и всички обещания, които се чувствам длъжна да направя.

А, и само между другото, в момента имам прекалено много части по кожата ми, които са в различни оттенъци на зеленото и синьото, отколкото би ми се искало. Ако не друго, някой ден ще имам истории за разказване. Може би.