Първи дни и вечери в новото ми вкъщи и е хубаво, много много хубаво и тихо. Или шумно, когато трябва. Пияната ми съквартирантка в 4 сутринта не е досадна, а стаята е недобоядисана и неоправена, дори малко студена, но е хубава, наистина. Веднъж щом я завърша, ще е прекрасна, а аз ще съм безкрайно горда и ще седя на новия ми килим и ще гледам в безкрайното бяло.
А впрочем тези дни напоследък бяха шумни и бързи, смях се много, танцувах бавно и пиех бързо, слушах музика, която ме прави тъжна заради всичките грешни причини, спях малко и се опитвах да се измъкна от разни места. Понякога дори буквално.
Днес в ИКЕА и има абсурди шведски неща, и абсурдни възглавници и пердета навсякъде, и Devo саксии, и плюшени спринцовки, и неща, умрели върху други неща.
Вчера сутринта си припомнях разговори отпреди времето и настръхвах всяка нова минута, и се мразя за всички неща, които си мислих и всички мисли, които изрекох на глас, защото ми се е струвало правилно на момента.
Беше дълга сутрин.
"Вечер си мислиш за хиляди лоши неща.
Нощем сънуваш, че няма да видиш брега."
Всъщност целият май е странен. Мисля, че е замесена една дяволска мисъл в главата ми просто да не се кача на самолета.
Обаче тогава ще има много бесни лица, може би.
No comments:
Post a Comment