Този последен проект за годината. Всичко, каквото остава, е само портфолиото и всички останали неща на света, които ме правят щастлива. Пренасянето ми в новия дом. Боядисването преди това и обещаният филм на Анди. Гала вечерта, концертът (за който, ако спомена още нещо, сигурно ще ме затворят в някоя стая без интернет и телефон. Бих го очаквала.) и още 7000 неща, които ще направят прибирането ми в земята на GGP Almighty още по-нечакано.
Съжалявам.
Днес ми се случва почти същото, което ми се случи точно преди година, обаче това не ме притеснява, защото the best times are yet to come и мога само да се надявам, че лятото ми ще е по-добро от миналогодишното.
Зачеркнете последното. Надявам се просто да имам някакво лято, а като се върна тук да бъда пълна с истории за далечни земи и странни туземни навици. Защото историите, с които си заминавам средата на юни в главата ми, не бива да напускат пределите на летище Единбург.
Обаче дотогава все още има много време. А може да се появят и нови песни.
No comments:
Post a Comment