Since I've come home, well my body's been a mess

Не бях честна за вчера. Не беше толкова лош ден, обаче много неща се натрупаха (и продължават, всъщност). Но поне имаше причини да се смея (преди очевидните причини почти да треперя от страх пред телефона и да чакам някой да каже нещо), имаше изречения, които смятам да си запиша и запомня. Всъщност имаше доста от тях, от много хора и относно още повече. (Не ми се ще сега да цитирам, защото се съмнявам някой някога да оцени/разбере in-jokes в такава среда.)

Да минем на днес, вторникът, който не промени нищо, от който не помня нищо, освен че отидох в студиото и ядох супа от кокос и кориандър, а после се прибрах и спах дълги часове, а после и четох в леглото - просто защото не можех да стана и да направя нищо полезно от остатъка от деня.

Балард обаче е прекрасен във всякакви състояния на духа.

А супата изобщо нямаше вкус на кокос.

All this beauty is skin deep

Не знам дали този понеделник беше честен. Сънища, които ме будят часове по-рано и запечатани образи в главата ми. Разговори, които ме карат да се усмихна и съобщения, на които се разсмивам. После всичко се променя, когато осъзнавам какво става, И. както винаги се опитва да ме успокои, само че не му се получава, защото никой всъщност не знае какво да каже в някакъв такъв момент. Час по-късно карам Л. да си направи списък на идиотите, докато пием вино бързо и мислим дълго.

Сега отново сама в големия апартамент, така ми се ще догодина да живея сама, а дали ще открия нещо. Малко ми е студено, но няма значение, защото искам да се скрия под завивките и да продължа да чета. В момента това е единственото състояние, когато се чувствам напълно добре и спокойно, и когато нищо не зависи от мен.

Това е от което имам нужда - топлото ми легло, горещ шоколад и всичко да е наред утре. Моля.

She gave away the secrets of her past

As promised, my 30-day music challenge, all at once, cause I can't be arsed to do it day by day. Also, I stole this idea from Brogan (and you should check her blog from my "meet the gang" list on the right, кво се правите, че не знаете къде е. Пък и тя е пич.)

Day 1: Favourite song (at least lately.)


Day 2: Least favourite song (also, the only reason I lock myself in my flat on July 1st. It's a Bulgarian thing.)



Day 3: A song that makes you happy (the better Friday song)


Day 4: A song that makes you sad (listen to it, just LISTEN to it!)


Day 5: A song that reminds you of someone


Day 6: A song that reminds you of somewhere (those long summers in our country house; also, the film is amazing)


Day 7: A song that reminds you of a certain event (V and me singing it at the Karaoke bar on my 18th birthday, the first of our mint nights.)


Day 8: A song you know all the words to


Day 9: A song you can dance to (no one has actually seen me doing it, but I can, i promise)


Day 10: A song that makes you fall asleep (all of his songs, just by the sheer thought of him)


Day 11: A song from your favourite band (as I stated some time ago, they were part of my emotional education)


Day 12: A song from a band you hate (I don't even know where to begin. I have them more than Justin Bieber, Rebecca Black, Lady Gaga and all chalga singers. I really really do. They make me sick just by seing their posters on the street.)


Day 13: A song that is a guilty pleasure (well, it was a big hit last summer, it was all over the telly...)


Day 14: A song that no one expects you to love (just this one, I promise. And no, I've no idea why.)


Day 15: A song that describes you (and I don't even like U2)


Day 16: A song that you used to love but now hate (I was 12, alright?)


Day 17: A sond that you hear often on the radio (summer '10, last time I listened to the radio was in September)


Day 18: A sond you wish you heard on the radio (not enough of them on Bulgarian radios)


Day 19: A song from your favourite album (a ned band, or not, I fucking love this album)


Day 20: A song that you listen to when you're angry (the intro. on max.)


Day 21: A song that you listen to when you're happy (hard choice, too many of them)


Day 22: A song that you listen to when you're sad (all my love goes to this song, really)


Day 23: A song that you want to play at your wedding (because of the second verse; almost losing to The Feeling - Sewn)


Day 24: A song that you want to play at your funeral (also, I want to be cremated. Someone please remember this. Almost losing to http://youtu.be/C_RwiJLTKzQ )


Day 25: A song that makes you laugh (waaay to easy)


Day 26: A song that you can play on an instrument (the whistling part, haha)


Day 27: A song that you wish you could play (come and think of it, this might be a better response to Day 15)


Day 28: A song that makes you feel guilty (i really have no idea what is this supposed to mean)


Day 29: A song from your childhood


Day 30: Your favourite song from this time last year (i still think about their concert, sometimes)

Of all that's come and going

Следващият пост е дете на музикалното недоспиване последните няколко вечери, примесени с вкуса на кокос и бонбони за гърло.

For the sake of my own sanity, чудя се дали си заслужават всичките нерви, които хабя с хората наоколо.

Но после няколко човека в няколко последователно дни ме питат дали наистина, наистина ми харесва тук.

Не знам кой ще ме разбере. Обичам това място. Обичам всеки един момент, всяка една дума, която някой ми каже, обичам със силата на 1000 слънца, задето ме кара да се усмихвам или да плача, но да чувствам; отново да мога да чувствам всичко. Както М каза преди няколко нощи, май успях да открия своя малък рай.

И всъщност, да, това с хабенето на нервите си заслужава, защото by the end of the day аз ще бъда онази, която ще се усмихне на случайното следобедно слънце и ще усеща аромата на града, пропит в сградите (не се прави, че не знаеш за какво говоря), няма да го приема за даденост и ще познава правилните хора.

Next: 30-day music challenge наведнъж. Like a boss.

And some water for my throat

Може би е някакъв масов проблем с новото източноевропейско кино, не знам. Има и добри филми. Има го "Светът е голям", има го Фатих Акин, има ги всички онези сръбски филми.

Днес гледах Dvojka, преведено като Twosome (въпреки че и името е глупаво, честно) и не беше ужасен, но не беше и, ами - имах по-големи очаквания. Имаше и хубави моменти, но единственото, което наистина си заслужаваше, се случваше в главата ми. Знаех, че отивам на road trip film, I should've seen it coming.

Всъщност нямам нищо против какво се случва в главата ми понякога. Понякога е полезно. А сега си спомних някои неща, които ме караха да се усмихвам на сцени, на които може би не е трябвало. И може би е грешно, но за секунда си пожелах ново шотландско лято. "Лято". Вече официално е пролет така или иначе.

Но пък иначе бяхме толкова малко хора в залата.

She's lived it ten times or more

Днес бягам много и навсякъде, кръстосвам улиците бързо и почти не спирам на светофари. Почти заспивам права половин час след започването на някакви измислени презентации с някаква измислена претенциозност; пия вода и се опитвам да се събудя. Всъщност пия прекалено малко вода, но много irn bru, но пак не помага, нищо не помага, а докато се прибера вкъщи има прекалено много време. После пак излизам и пак се прибирам. Всичко става много бързо, за части от секундата, а аз съм будна през цялото това време, усещам изгрева и се усмихвам на слънцето в тъмната стая, а после - следобед, когато огрява цялата стена и всичко е пролетно.

Някакси не искам вкъщи, но проверявам билетите за след няколко месеца. Искам да видя морето, да видя приятелите си и семейството, но всъщност няма какво да правя там. Всъщност, искам да прекарвам лежерни слънчеви следобеди в парка до нас, да чета книги на чужди езици, да пия бира, а денят да е много много дълъг.

I wish that I saw something to make me come of age

Малко наопаки ми са нещата днес. Опитвам се да не се ядосвам на изречения и забележки, прекарвам часове далеч от екрана в опит да направя нещо полезно за себе си, или просто да не правя нищо. Стига се и до това, да седя на пода, да пия вино от бутилката и да гледам безцелно в стената, защото текстурата ме успокоява.

По някаква причина март е по-лош от февруари. Това не се случва често. Може би е от времето. Може би трябва да стискам зъби и да чакам астрономическата пролет. Може би трябва да пия повече вино и да седя на пода, и да ям повече пица; да спра да се ядосвам на тъпи хора и да спра да изпращам съобщения след полунощ.

А може би просто трябва да се наспя и да си прочета книгата.

This is not about emotion

Обмислям да спра всякакви контакти с около 70% от хората, които познавам тук и да започна наново. Не мога, наистина не мога да разбера някои неща и някои хора. Знам какво тя е говорила за мен и за неща от моя личен живот, които изобщо не я интересуват; за взаимоотношения, за които тя не знае нищо. Това цялото, като ме поставите в положение да трябва да избирам между двама човека, едва ли не, просто не минава пред мен.

Вратата е ей там, а аз имам достатъчно много работа, за да не ме интересува какво ще става с вас.

The beast has come to steal your heart

По някаква причина си спомням, че Editors бяха преди година. Явно всички странни проекти се случват по това време, все светлини и звуци.

Вчера направихме разбор на задачите, всички малки и глупави задачи, а на мен ми писва и им казвам, че ще се занимавам със звука. Точно така, майната ви, аз ще правя единственото нещо, което няма нищо общо с дизайна. После ще боядисваме галерията, а аз ще ви се смея на претенциозните глупости, които сте направили.

This is how I roll, а точно в момента не ви се кефя, съжалявам.

Иначе трябва да правя блог и да пиша statement към него, и всичко това за четвъртък, а още не съм го започнала. Другата седмица ще е много, изключително забавна. Mark my words.

(И имам билет за Battles за началото на юни. Това споменах ли го вече?)

I wish I'd stayed asleep today

Не бих казала, че е скучно, но понякога имам нужда от повече напрежение, за да седна и да свърша някаква работа по проект. Който и да е проект; каквато и да е работа.

Танви несъзнателно ми открадна молива във вторник. Ще оживея и без него, но ми беше любим.

Ще имаме някаква обща среща обсъждане в петък, ако не се успя. Както почти всеки петък.

Този проект ще го кръстя с кодовото име Bricks and Mortar и тайно ще си тананикам Editors, докато правя скиците. (С цитат от Тони, че трябва да имам един тон скици. Аз само че един тон скици на купчина тухли няма да правя, мерси.)

Отделно, заливам се с горещ шоколад, удрям си главата в ръб и крака във ваната (не в тази последователност), накрая се смея на тъпи случки и търся тъпи песни, които да не ме накарат да заспя.

А утре имам една последна лекция (горе-долу, за тази година) и е някакси в реда на нещата да се появя за нея.

However big I ever feel

Днес е някаква случайна събота, срещам много хора на всеки ъгъл и говорим за много неща, прекалено много неща и прекалено много хора. Кари задава грешните въпроси на грешния човек, или по-точно, много правилните въпроси, но все пак на грешния човек, а аз свивам рамене и й казвам, че ми е студено.

После вкъщи, отказвам да готвя и вместо това гледам филм, гледам и прясно проявените снимки и с Мим се усмихваме на котката, а аз се радвам тихо на ярки цветове и съм доволна от слънцето.

Този път проектът ни е странен, а в главата си имам безкрайни идеи за тухли и оголени кабели, а имената ни ще ги пише наред с имената на останалите хора.

Освен това, имам билет за Battles, а само това би било достатъчно да ме прави тиха и щастлива за поне още една седмица.

All I felt was peace

Cause sometimes - just sometimes - it's alright not to be strong. It's ok not to fight the demons by yourself, and just ask for help.

But it's March already, and I need to smile and to change my playlists, and pray for a better weather.