However big I ever feel

Днес е някаква случайна събота, срещам много хора на всеки ъгъл и говорим за много неща, прекалено много неща и прекалено много хора. Кари задава грешните въпроси на грешния човек, или по-точно, много правилните въпроси, но все пак на грешния човек, а аз свивам рамене и й казвам, че ми е студено.

После вкъщи, отказвам да готвя и вместо това гледам филм, гледам и прясно проявените снимки и с Мим се усмихваме на котката, а аз се радвам тихо на ярки цветове и съм доволна от слънцето.

Този път проектът ни е странен, а в главата си имам безкрайни идеи за тухли и оголени кабели, а имената ни ще ги пише наред с имената на останалите хора.

Освен това, имам билет за Battles, а само това би било достатъчно да ме прави тиха и щастлива за поне още една седмица.