All this beauty is skin deep

Не знам дали този понеделник беше честен. Сънища, които ме будят часове по-рано и запечатани образи в главата ми. Разговори, които ме карат да се усмихна и съобщения, на които се разсмивам. После всичко се променя, когато осъзнавам какво става, И. както винаги се опитва да ме успокои, само че не му се получава, защото никой всъщност не знае какво да каже в някакъв такъв момент. Час по-късно карам Л. да си направи списък на идиотите, докато пием вино бързо и мислим дълго.

Сега отново сама в големия апартамент, така ми се ще догодина да живея сама, а дали ще открия нещо. Малко ми е студено, но няма значение, защото искам да се скрия под завивките и да продължа да чета. В момента това е единственото състояние, когато се чувствам напълно добре и спокойно, и когато нищо не зависи от мен.

Това е от което имам нужда - топлото ми легло, горещ шоколад и всичко да е наред утре. Моля.