Vergebens.
Alles war vergebens, doch wusste ich, dass das passieren wird. Alle Traenen, sie sind auch vergeblich. Wir bleiben Freunde und das ist sehr wichtig. Vielleicht das wichtigste.
Er gefaellt mir sehr, das weiB er auch. "Er gefaellt mir, aber ich gefalle ihm nicht, wir sind nur Freunde...." Ich wiederhole und wiederhole, auch vergebens. Manchmal sind die Gefuelle staerker als die Gedanken, das ist von allen bekannt.
Ich musste alles das schreiben. Er wird das lesen, ist es aber unglaublich schwer, von ihm verstehen zu werden - er spricht kaum Deutsch.
Trotz alles, bedanke ich M. fuer die Zeit, die wir zusammen gebracht haben und die wir bringen werden.
Auch eine groBe Danke zu meiner Schwester und die Ivelina, die mir so viel an dieser Nacht halfen.
28 May 2006
27 May 2006
26 May 2006
Това е за сестра ми (без посвещение)
Моят Ханаан (кл.р.2 предварително се извинявам за дължината на поста:))
Самолетът кацна. Слязох от него, взех си багажа и се зачудих накъде да тръгна. Нямаше табели, като на всичко българско. Седнах върху куфара си и ми идваше да се разплача. Колко брутално беше всичко! За нецеленасочената дезориентация имам предвид.
Знаех къде съм, но не знаех къде и какво ме очаква. Понякога съм се чувствала като някой, от когото крадат Времето, изсмукват чувствата, използват ме за секретарка, за довереник и информационно бюро. И точно в един такъв момент съм искала д асе скрия в едно оградено с високи стени място, до което имат достъп само спомени, надежди и хора, истинските ми приятели. Това място - моят Ханаан.
Всъщност аз не съм религиозна, в Бог не вярвам, но, както казва учителката ми по литература - абсолютен атеист няма. Всеки вярва в нещо. И докато някои вярват в Честността, други - в Апокалипсиса, аз вярвам в свободата на избора човек да бъде където и когато поиска. И затова си създавам един Ханаан, място без положение и време. Моята лична свобода ми е жизнено необходима - по всяко време. Имам потребност да размишлявам в уединение за своите решения и собствените си предсказания. И там, в този Ханаан, аз го постигам.
И достигам без страх върховете на дърветата, поглъщам жадно слънчевата светлина. Там Луната ми се смее и аз й се усмихвам обратно. А компания може и да не ми е нужна - само музиката покрай тялото ми и в сърцето ми. Там н едължа нищо никому и отговарям само пред себе си и Природата.
Към Ханаана няма точен изглед. Веднъж той е безлюден площад с по-жълти павета, веднъж - поляна с огнени пеперуди за късмет, веднъж - покрив на някой висок блок, обзаведен с червен диван, антена, радио и много позитивна енергия. И навсякъде съм аз. С пола, с дънки или зимно яке, с книга, с листи за рисуване, с хора или без. Но съм аз, спокойна и знаеща, че каквото и да се случи - от мен зависи то.
В моя Ханаан.
Моята Душа.
(п.с. сис, не успях да го направя. следващия път, обещавам ти(си) го)
Самолетът кацна. Слязох от него, взех си багажа и се зачудих накъде да тръгна. Нямаше табели, като на всичко българско. Седнах върху куфара си и ми идваше да се разплача. Колко брутално беше всичко! За нецеленасочената дезориентация имам предвид.
Знаех къде съм, но не знаех къде и какво ме очаква. Понякога съм се чувствала като някой, от когото крадат Времето, изсмукват чувствата, използват ме за секретарка, за довереник и информационно бюро. И точно в един такъв момент съм искала д асе скрия в едно оградено с високи стени място, до което имат достъп само спомени, надежди и хора, истинските ми приятели. Това място - моят Ханаан.
Всъщност аз не съм религиозна, в Бог не вярвам, но, както казва учителката ми по литература - абсолютен атеист няма. Всеки вярва в нещо. И докато някои вярват в Честността, други - в Апокалипсиса, аз вярвам в свободата на избора човек да бъде където и когато поиска. И затова си създавам един Ханаан, място без положение и време. Моята лична свобода ми е жизнено необходима - по всяко време. Имам потребност да размишлявам в уединение за своите решения и собствените си предсказания. И там, в този Ханаан, аз го постигам.
И достигам без страх върховете на дърветата, поглъщам жадно слънчевата светлина. Там Луната ми се смее и аз й се усмихвам обратно. А компания може и да не ми е нужна - само музиката покрай тялото ми и в сърцето ми. Там н едължа нищо никому и отговарям само пред себе си и Природата.
Към Ханаана няма точен изглед. Веднъж той е безлюден площад с по-жълти павета, веднъж - поляна с огнени пеперуди за късмет, веднъж - покрив на някой висок блок, обзаведен с червен диван, антена, радио и много позитивна енергия. И навсякъде съм аз. С пола, с дънки или зимно яке, с книга, с листи за рисуване, с хора или без. Но съм аз, спокойна и знаеща, че каквото и да се случи - от мен зависи то.
В моя Ханаан.
Моята Душа.
(п.с. сис, не успях да го направя. следващия път, обещавам ти(си) го)
25 May 2006
(-) Collide
Пет дни.
Толкова много време.
Само пет дни.
Бях си направила план, тук, в главата си, какво ще направя за петте дни, а не съм свършила нищо. Пропилях два в безцелно търсене на точни думи и листи, снощи дори не спах, преосмисляйки несвършения план. Пак се върнах на главната му идея - да прекарам максимално пълноценно последните почивни дни преди изпита. [Не че ме е страх, не че се притеснявам. Една пиеса може да е много по-страшна. И все пак ако съумея да си спазя собствените обещания, дадени на корковите стени и рисунките ми, всичко ще е по-добре.]
Май добре обмислените планове винаги се провалят, а? Не, не и този, не сега, не по такъв начин. Всичко ще мине добре, всичко ще се върне на мястото си [поне доколкото е възможно]. Може да не стане един перфектно изпълнен план, но няма и да се провали. Това също съм го обещала.
Изпитът ми ще мине успешно, и той ще си замине като гаден сън, ще съм го изкарала успешно [и всякакви други глупости от този род], дори споменът за него няма да остане. Не искам да остава, не си заслужава цялата година треперене и блъскане на главата над на-моменти-почти-нерешимите-загадки-на-учителката.
Само времето в момента върви срещу мен.
Но времето беше единица под въпрос, нали така?
Следват кисело мляко, съвети по никое време и нещо с Пол Бетани [Firewall, Dogville или A Knight`s tale (да, отново)]
Толкова много време.
Само пет дни.
Бях си направила план, тук, в главата си, какво ще направя за петте дни, а не съм свършила нищо. Пропилях два в безцелно търсене на точни думи и листи, снощи дори не спах, преосмисляйки несвършения план. Пак се върнах на главната му идея - да прекарам максимално пълноценно последните почивни дни преди изпита. [Не че ме е страх, не че се притеснявам. Една пиеса може да е много по-страшна. И все пак ако съумея да си спазя собствените обещания, дадени на корковите стени и рисунките ми, всичко ще е по-добре.]
Май добре обмислените планове винаги се провалят, а? Не, не и този, не сега, не по такъв начин. Всичко ще мине добре, всичко ще се върне на мястото си [поне доколкото е възможно]. Може да не стане един перфектно изпълнен план, но няма и да се провали. Това също съм го обещала.
Изпитът ми ще мине успешно, и той ще си замине като гаден сън, ще съм го изкарала успешно [и всякакви други глупости от този род], дори споменът за него няма да остане. Не искам да остава, не си заслужава цялата година треперене и блъскане на главата над на-моменти-почти-нерешимите-загадки-на-учителката.
Само времето в момента върви срещу мен.
Но времето беше единица под въпрос, нали така?
Следват кисело мляко, съвети по никое време и нещо с Пол Бетани [Firewall, Dogville или A Knight`s tale (да, отново)]
24 May 2006
You`re here, aren`t you?
Без цитати, без коментари.
Изходът е някъде там, а дори да няма път, ние ще избягаме от края на дните си. Аз ще те чакам там, на същото място, но ти недей да идваш. Знам, че не искаш.
А всичко е илюзия, сън, кошмар, в който ние сме чудовищата на новото време - с посребрени коси, дълги рокли с обръчи, кожата ни не е нашата собствена (а ти знаеш какво имам предвид).
Днес е сряда, понеделник беше отново петък, а неделята ще предвести началото на финалното отброяване. Преди това всичко ще потъне в сълзите на Алиса, търсеща ключа към вратата. А след края ще остане само новото начало.
Там ще съм и аз, все още ще те чакам, накрая на вселената, ти ще си в другия й край, но ще ме виждаш (колко малка всъщност е тя). Белите мишки между нас ще бъдат изядени от котките, знаците и символите ще се стопят в мислите ни, моя Ханаан, моята Душа. Дневниците ще бъдат изгубени в миналото, музиката е само за този ден, а шоколадовото блокче ще го видя чак август.
А ти си там и ме виждаш, но няма да дойдеш.
Знам, че не искаш.
Изходът е някъде там, а дори да няма път, ние ще избягаме от края на дните си. Аз ще те чакам там, на същото място, но ти недей да идваш. Знам, че не искаш.
А всичко е илюзия, сън, кошмар, в който ние сме чудовищата на новото време - с посребрени коси, дълги рокли с обръчи, кожата ни не е нашата собствена (а ти знаеш какво имам предвид).
Днес е сряда, понеделник беше отново петък, а неделята ще предвести началото на финалното отброяване. Преди това всичко ще потъне в сълзите на Алиса, търсеща ключа към вратата. А след края ще остане само новото начало.
Там ще съм и аз, все още ще те чакам, накрая на вселената, ти ще си в другия й край, но ще ме виждаш (колко малка всъщност е тя). Белите мишки между нас ще бъдат изядени от котките, знаците и символите ще се стопят в мислите ни, моя Ханаан, моята Душа. Дневниците ще бъдат изгубени в миналото, музиката е само за този ден, а шоколадовото блокче ще го видя чак август.
А ти си там и ме виждаш, но няма да дойдеш.
Знам, че не искаш.
23 May 2006
завръщането на един спомен
Дирейки незнайно какво, човек много често попада на нещо, отдавна забравено, но заслужаващо мястото си в историята.(от една страна)
Някой ми беше казал, че съм прекалено голяма, за да гледам анимации.(от друга страна)
Някъде посредата стои едно от най-любимите ми анимационни, а сигурно и за едно цяло поколение - "Костенурките нинджа".
Случайно намирайки един линк към уолпейпъри и пр., си припомних нетърпението до следващия епизод, тръпката да разбереш какво ще стане накрая, една снимка, на която 3-4-годишната аз съм снимана на фона на един плакат, смеха. О, смехът. И, абсолютно естествено, пицата. :)
И осъзнавайки, че след някакви реформи Нинджите са станали притежание на "Марвел", респективно и самите те са се променили, при това доста, почнах да търся из така-полезния-на-моменти нет старите епизоди. Засега, почти безуспешно.
И затова като една видна фенка на отдавна изчезнали филми, си позволявам да публикувам няколко паметни цитата.(на английски)
Leonardo: We turtles don't know the meaning of the word defeat.
Michaelangelo: That's right! We never bothered to look it up in the dictionary.
Vernon: Have no fear! Newsman is here!
Michaelangelo: Newsman?
Raphael: Yeah, I can't wait to meet his sidekick, Weather Boy.
Raphael: After all we just went through, how can you even look at a pizza?
Michaelangelo: I don't want to look at it; I just wanna eat it.
Leonardo: What's a cat doing up here?
Raphael: Probably asking that same question about four turtles!
Някой ми беше казал, че съм прекалено голяма, за да гледам анимации.(от друга страна)
Някъде посредата стои едно от най-любимите ми анимационни, а сигурно и за едно цяло поколение - "Костенурките нинджа".
Случайно намирайки един линк към уолпейпъри и пр., си припомних нетърпението до следващия епизод, тръпката да разбереш какво ще стане накрая, една снимка, на която 3-4-годишната аз съм снимана на фона на един плакат, смеха. О, смехът. И, абсолютно естествено, пицата. :)
И осъзнавайки, че след някакви реформи Нинджите са станали притежание на "Марвел", респективно и самите те са се променили, при това доста, почнах да търся из така-полезния-на-моменти нет старите епизоди. Засега, почти безуспешно.
И затова като една видна фенка на отдавна изчезнали филми, си позволявам да публикувам няколко паметни цитата.(на английски)
Leonardo: We turtles don't know the meaning of the word defeat.
Michaelangelo: That's right! We never bothered to look it up in the dictionary.
Vernon: Have no fear! Newsman is here!
Michaelangelo: Newsman?
Raphael: Yeah, I can't wait to meet his sidekick, Weather Boy.
Raphael: After all we just went through, how can you even look at a pizza?
Michaelangelo: I don't want to look at it; I just wanna eat it.
Leonardo: What's a cat doing up here?
Raphael: Probably asking that same question about four turtles!
21 May 2006
Ритъмът на нощта
Няма нищо по-хубаво и весело от това да излезеш на балкона и, пазейки се с ловки движения от комарите, да пееш любими песни. За предпочитане - весели.
Вече няколко човека от улицата ме изгледаха странно.
Някъде по средата на "кемикъл парти" се сетих за покривите. Уви, нашият не е плосък, както ми се искаше. А майка няма ключове за стария апартамент.
Както и да е, засега и балконът е вариант, макар и не съвсем достатъчен. [Достатъчен бе обаче на едни купони за нова година да събере много народ.]
И продължавам да си пея весели песни за весели неща, докато светът не е посивял отново и докато познати ме спират по коридорите, за да ми кажат, че съм по-весела от преди.
"За всичко си има причина" - казва мъдро Ивето, макар, че може просто да ми се е приискало да съм весела, безпричинно. Заради времето, например. Весела при дъжд, весела, ако е слънчево. И цялата тази Радост изразявам в песен, неписана и непята в оригинал от мен.
И докато седим на дивана и се наслаждаваме на времето, вуду-магията помогна за всичко, и докато Джими(или който и да е друг) пее, животът продължава. А аз не искам да съм никой друг, освен мен, но това обаче е от друга песен.
Вече няколко човека от улицата ме изгледаха странно.
Някъде по средата на "кемикъл парти" се сетих за покривите. Уви, нашият не е плосък, както ми се искаше. А майка няма ключове за стария апартамент.
Както и да е, засега и балконът е вариант, макар и не съвсем достатъчен. [Достатъчен бе обаче на едни купони за нова година да събере много народ.]
И продължавам да си пея весели песни за весели неща, докато светът не е посивял отново и докато познати ме спират по коридорите, за да ми кажат, че съм по-весела от преди.
"За всичко си има причина" - казва мъдро Ивето, макар, че може просто да ми се е приискало да съм весела, безпричинно. Заради времето, например. Весела при дъжд, весела, ако е слънчево. И цялата тази Радост изразявам в песен, неписана и непята в оригинал от мен.
И докато седим на дивана и се наслаждаваме на времето, вуду-магията помогна за всичко, и докато Джими(или който и да е друг) пее, животът продължава. А аз не искам да съм никой друг, освен мен, но това обаче е от друга песен.
20 May 2006
17.30
Искам да гледам филм , който не е забранен от църквата, в който главните герои си влизат в кожата, буквално или не, където всяка народност си говори на езика, а не на всенародния AmE. (Където е мястото да вмъкна, че във въпросния филм Пол Бетани беше изненада, разочарование, радост. И трите едновременно.) А единствената главна причина да искам да го гледам, е да се насладя на перфектната игра на Т.Х., научил дори български, но за едни други цели.
Новото ми призвание - да превеждам текстове от английски на немски, без да се налага после да размествате буквите, за да получите смислено съдържание. (Сети се за Dieser Romeo blutet, aber du kannst sein Blut nicht sehen.)
Сега обаче следват Кентърбърийските разкази на Чосър.
*И много държа да ми докажеш за съществуването на онази снимка.
Новото ми призвание - да превеждам текстове от английски на немски, без да се налага после да размествате буквите, за да получите смислено съдържание. (Сети се за Dieser Romeo blutet, aber du kannst sein Blut nicht sehen.)
Сега обаче следват Кентърбърийските разкази на Чосър.
*И много държа да ми докажеш за съществуването на онази снимка.
18 May 2006
Days Go By
Да знаеш, че можеш; да можеш да разбереш. Изборът винаги е труден. Избирам да съм си аз, да съм сестра на Десито и да се гордея с което. Избирам музиката, която да слушам. Избирам хората, с които да излизам. Избирам пиесите, които да гледам. Избирам филмите, които да сваля. Избирам какво да си поръчам. Избирам си бъдеще.
Лепилото в съня отдавна изсъхна, време е да запиша онзи диск с музика. Научих се да правя пуканки, което е полезно за извън-класните дейности. Утре изпращаме 12-ти (поне тези, които оцеляха след). Някои от тях ще ни липсват, други изпращаме с успокоение. Все пак след три години сме и ние наред.
След Изпращането следва : Карнавал-но шествие, истории за огън и вода, вяра и дъждове. (И сега изведнъж ми се пригледа[догледа] Дюн, обаче ще пропусна. Утре съм първа смяна.)
И затова, лека ви нощ.
Edit: Една влюбена двойка. Момичето го познавам, момчето - не. Май че е било нарочно да изляза на терасата точно когато ми се приплака, за да поема чист следдъждовен въздух, и в този момент да ги видя и да ми стане забавно. Не заради друго, почти винаги е забавно да видиш познат в непозната ситуация.
Edit 2: Съвсем бях забравила, че утре нямам първи. Доколкото очаквам, и останалите няма да ги имам много-много.
Enjoy the silence and the Twin Peaks` Soundtrack.
Лепилото в съня отдавна изсъхна, време е да запиша онзи диск с музика. Научих се да правя пуканки, което е полезно за извън-класните дейности. Утре изпращаме 12-ти (поне тези, които оцеляха след). Някои от тях ще ни липсват, други изпращаме с успокоение. Все пак след три години сме и ние наред.
След Изпращането следва : Карнавал-но шествие, истории за огън и вода, вяра и дъждове. (И сега изведнъж ми се пригледа[догледа] Дюн, обаче ще пропусна. Утре съм първа смяна.)
И затова, лека ви нощ.
Edit: Една влюбена двойка. Момичето го познавам, момчето - не. Май че е било нарочно да изляза на терасата точно когато ми се приплака, за да поема чист следдъждовен въздух, и в този момент да ги видя и да ми стане забавно. Не заради друго, почти винаги е забавно да видиш познат в непозната ситуация.
Edit 2: Съвсем бях забравила, че утре нямам първи. Доколкото очаквам, и останалите няма да ги имам много-много.
Enjoy the silence and the Twin Peaks` Soundtrack.
17 May 2006
врид за един ден
Заповед № 261, На основание чл.147 ал.1 т.1 (блабла).... Мисля, че разбрахте какво имам предвид.
Днес три часа от общо шестте се водих официално ВрИД Пом. Директор по УД, или както е по-известно ВрИД Бубалова. (ВрИД Чочо беше един Андрей от 12-ти клас). В останалите бях учителка по история(брутализъм, толерантност, излагация:)), ученичка, правеща класно по математика и умиращ от скука човек.
Всъщност за този ден не направих нищо особено, наистина. Всъщност нищо не направих, но това е друга тема. И след поредния час нищоправене, с Андрей обсъждахме функциите на един чин, с или без ученик на него.
Какво ново?
Правиха ни снимка, респект за фотографа. За първи път да се харесам на училищен фотос. Освен това на вчерашното почти-култово класно по литература се зарадвах максимално. Не заради друо, обаче половината ми е преработка на хенримилъровата "Тропик на Рака", собствени преживявания и спомени, и цитати на учителката по литература. (Чора да ме прощава, не й написах името, ясно защо.)
А пък утре Чочо ще ни изпитва, всичко останало го пропускам по важност.
Респект и благодаря за кафето.
Днес три часа от общо шестте се водих официално ВрИД Пом. Директор по УД, или както е по-известно ВрИД Бубалова. (ВрИД Чочо беше един Андрей от 12-ти клас). В останалите бях учителка по история(брутализъм, толерантност, излагация:)), ученичка, правеща класно по математика и умиращ от скука човек.
Всъщност за този ден не направих нищо особено, наистина. Всъщност нищо не направих, но това е друга тема. И след поредния час нищоправене, с Андрей обсъждахме функциите на един чин, с или без ученик на него.
Какво ново?
Правиха ни снимка, респект за фотографа. За първи път да се харесам на училищен фотос. Освен това на вчерашното почти-култово класно по литература се зарадвах максимално. Не заради друо, обаче половината ми е преработка на хенримилъровата "Тропик на Рака", собствени преживявания и спомени, и цитати на учителката по литература. (Чора да ме прощава, не й написах името, ясно защо.)
А пък утре Чочо ще ни изпитва, всичко останало го пропускам по важност.
Респект и благодаря за кафето.
16 May 2006
Кислород
Има нещо много брутално в цялата тази работа. В понеделниците, имам предвид.
Днес пропуснах да си пея Остава, може би беше прекалено светло. Обаче за сметка на това слушах Оейзис, май че нямаше други около мен. Но те другите отдавна се отказаха да разбират причините, заради които разчитам повече на собствената си логика, отколкото на утрешните новини. А и никога няма да успеят да ги разберат.
Мразя понеделниците така, както мразя безвкусното събуждане и дима от цигара. Никога не е късно понеделникът да се обяви за забранен ден, обаче тогава няма да можем да пеем Остава, не и открито. Предпочитам да си върна петъка, после уийкенда, а след това ще му мисля за остатъка от седмицата.
За пореден път показах мислено среден пръст на всичките наши така-наречени закони и си свалих цял сезон на Карнавал + Fire walk with me. (говоря за събота вечерта)
Всъщност вече е вторник, значи седмицата свърши, нали?
А Чосър е велик.
Amor vincit omnia.
Днес пропуснах да си пея Остава, може би беше прекалено светло. Обаче за сметка на това слушах Оейзис, май че нямаше други около мен. Но те другите отдавна се отказаха да разбират причините, заради които разчитам повече на собствената си логика, отколкото на утрешните новини. А и никога няма да успеят да ги разберат.
Мразя понеделниците така, както мразя безвкусното събуждане и дима от цигара. Никога не е късно понеделникът да се обяви за забранен ден, обаче тогава няма да можем да пеем Остава, не и открито. Предпочитам да си върна петъка, после уийкенда, а след това ще му мисля за остатъка от седмицата.
За пореден път показах мислено среден пръст на всичките наши така-наречени закони и си свалих цял сезон на Карнавал + Fire walk with me. (говоря за събота вечерта)
Всъщност вече е вторник, значи седмицата свърши, нали?
А Чосър е велик.
Amor vincit omnia.
14 May 2006
лято в града
Слънцето грейна, температурата скочи на момента и почти всички се отправиха (с късите си поли и мъникенските си походки) към най-близкия чалга-клуб, където да слушат на спокойствие музика за душата и трапезата за два гласа и оркестър.
Почти всички.
Джендема
Снощи в нощта
Почти всички.
Джендема
Снощи в нощта
Сребърните вежди на дъгата
безсрамно се усмихват под дъжда.
Тихо ме поглеждаш,
без никаква надежда да пробием самотата.
Безправен като бяла бучка захар
пътува ретрофилма на съня.
Не искам да го махам,
не искам да се връщам в свободата,
в стоглавата акула на деня.
Посмей се ти със мен приятел,
хили се цяла нощ на вечността!
Ти мислиш, че си зле във жалък кратер,
пред нас са само рози и трева!
Пусни мустак и не пропускай бира!
Раздай всяка малка красота!
Не тропай на вратата!
Не ставай от кревата-гира ще ти падне на главата!
Лазехме по много лоши джофри,
по влагата в добрите им очи.
Какво се случи снощи?!
Какво се случи снощи?!
- Изпуснахме големите жени!
Хили се цяла нощ приятел!
Заклещен си, голяма работа!
И си мислиш, че си зле в този малък кратер.
Очаква те поляна и трева!
Поздрав за останалите.
13 May 2006
Follow this feeling
Казано е, че сме направени по Божий образ и подобие. Тогава защо не сме идеални и защо никога не взимаме правилното решение? Или може би просто Бог е един обикновен човек - със своите лични проблеми и грешки. [А нямаше ли да е най-просто, ако той не се беше запознал с нея, или ако тя не беше колежка с него, или ако беше остана в невидение за всичко.]
Аз пък казвам "Животът продължава, а ние продължаваме с него.", вървейки бодро към дома, нищо че вали като из ведро.
Johnny take a dive
With your sister in the rain
Нищо, че не мога да обясня това, което той не може.
Много неща пропуснах днес, ще пропусна и Последния епизод [но обещавам да го гледам!].
Утре гарантирам, че няма да пропусна немския, но за излизане след това не съм се уговаряла - сигурно е следващия пропуск.
И ще следвам това това чувство.
Аз пък казвам "Животът продължава, а ние продължаваме с него.", вървейки бодро към дома, нищо че вали като из ведро.
Johnny take a dive
With your sister in the rain
Нищо, че не мога да обясня това, което той не може.
Много неща пропуснах днес, ще пропусна и Последния епизод [но обещавам да го гледам!].
Утре гарантирам, че няма да пропусна немския, но за излизане след това не съм се уговаряла - сигурно е следващия пропуск.
И ще следвам това това чувство.
Петък
е и петък мина. А с него напрежението и пиесата. Но не и тъгата.
Много малко хора имат късмета и душата да усетят силата на сцената от самата сцена, докато завесата е все още спусната. Прожектори светят към теб, а завесите хвърлят огромни мрачни сенки. Чувстваш се като в Рая.
Но всичко премина. Премина по-бързо и по-неочаквано. Виковете и махането ми подействаха успокояващо.
Благодаря на Желева, най-важната. След това благодаря, но не по ред на важност, на Боби, Радо, малкия Сава, Катя, Митко, Ани, Ренка, Силви, Ели, Мартина, Кольо, Иво, Вики. Съвсем умишлено пропуснах двама и дано да се усетях защо. Или да ме оборят, ако греша, но в такъв случай аз ще им поднеса всички възможни форми на извинение. [Въпреки това, за да не съм прекалено злобна, им благодаря за усилията през година.]
Благодаря на страхотната публика за страхотните аплодисменти.
Благодаря ужасно много на хората, които идваха и си отиваха на афтър-партито и го направиха невероятно, уникално и почти неповторимо. Вярно, не бях с трупата, обаче според мен не им липсвах. Сигурно са успели да ме наредят добре в мое отсъствие.
Но от всичко най-много благодаря на Марто за страхотния безцелно загубен ден, за това, че ми помогна да приема, разбера и после да не направя възможните грешки, за пеперудата и въобще, с риск да стана банална, за всичко.
А пиесата отмина, но тръпката - не. И пиша този блог със сълзи на очи. Сълзи от радост, тъга, спомени и надежди за догодина.
Пък и все още имам чувството, че сърцето ми ще изскочи и ще се взриви на милиони частици. Може би въпреки всичко, това не е била сценична треска. Не знам.
Знам само, че ми е студено и мокро :)
Догодина пак, нали?
Много малко хора имат късмета и душата да усетят силата на сцената от самата сцена, докато завесата е все още спусната. Прожектори светят към теб, а завесите хвърлят огромни мрачни сенки. Чувстваш се като в Рая.
Но всичко премина. Премина по-бързо и по-неочаквано. Виковете и махането ми подействаха успокояващо.
Благодаря на Желева, най-важната. След това благодаря, но не по ред на важност, на Боби, Радо, малкия Сава, Катя, Митко, Ани, Ренка, Силви, Ели, Мартина, Кольо, Иво, Вики. Съвсем умишлено пропуснах двама и дано да се усетях защо. Или да ме оборят, ако греша, но в такъв случай аз ще им поднеса всички възможни форми на извинение. [Въпреки това, за да не съм прекалено злобна, им благодаря за усилията през година.]
Благодаря на страхотната публика за страхотните аплодисменти.
Благодаря ужасно много на хората, които идваха и си отиваха на афтър-партито и го направиха невероятно, уникално и почти неповторимо. Вярно, не бях с трупата, обаче според мен не им липсвах. Сигурно са успели да ме наредят добре в мое отсъствие.
Но от всичко най-много благодаря на Марто за страхотния безцелно загубен ден, за това, че ми помогна да приема, разбера и после да не направя възможните грешки, за пеперудата и въобще, с риск да стана банална, за всичко.
А пиесата отмина, но тръпката - не. И пиша този блог със сълзи на очи. Сълзи от радост, тъга, спомени и надежди за догодина.
Пък и все още имам чувството, че сърцето ми ще изскочи и ще се взриви на милиони частици. Може би въпреки всичко, това не е била сценична треска. Не знам.
Знам само, че ми е студено и мокро :)
Догодина пак, нали?
11 May 2006
Четвъртък
е времето за сценична треска, а тя си е точно на мястото.
Въпреки това - Цял ден бях като ходеща реклама на Кока-Кола. Първо на училище, разнасяйки наляво-надясно по репетициите една бутилка, после, от спирката до вкъщи - още една. И най-после разкрих мистерията с изчезващото име.
А в пиесата вярваме ние. И няма да е толкова зле, щом Сава, Сава, Кольо и Иво са на линия. За музиката се знае, и дано да няма пак като миналия път "Завесата! Завесата!" или 10-те най-дълги безмузикални секунди в живота на Виктория.
Пожелания за успех приемам, обаче само наживо (с малко изключения). Иначе работа не вършат. Билети продадохме (уж. аз лично - само 1:)), шефовете си получиха официалните покани. (И защо точно мен сложите да дам на Чочо, човекът дори не ми се усмихна. Обаче за сметка на това научих, пак от него, че от дърветата на випуск `04 е останало само едно. Вандали мръсни. )
Утре ще си пращам молбата за зам., както вече обещах. Стискайте палци!
До утре вечер в нашия спектакъл.
И малко Франк и Нанси за довиждане.
I know I stand in line, until you think you have the time
To spend an evening with me
And if we go someplace to dance, I know that there’s a chance
You won’t be leaving with me
And afterwards we drop into a quiet little place
And have a drink or two
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you
I can see it in your eyes, that you despise the same old lies
You heard the night before
And though it’s just a line to you, for me it’s true
It never seemed so right before
I practice every day to find some clever lines to say
To make the meaning come through
But then I think I’ll wait until the evening gets late
And I’m alone with you
The time is right your perfume fills my head, the stars get red
And oh the night’s so blue
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you
(I love you, I love you,...)
Въпреки това - Цял ден бях като ходеща реклама на Кока-Кола. Първо на училище, разнасяйки наляво-надясно по репетициите една бутилка, после, от спирката до вкъщи - още една. И най-после разкрих мистерията с изчезващото име.
А в пиесата вярваме ние. И няма да е толкова зле, щом Сава, Сава, Кольо и Иво са на линия. За музиката се знае, и дано да няма пак като миналия път "Завесата! Завесата!" или 10-те най-дълги безмузикални секунди в живота на Виктория.
Пожелания за успех приемам, обаче само наживо (с малко изключения). Иначе работа не вършат. Билети продадохме (уж. аз лично - само 1:)), шефовете си получиха официалните покани. (И защо точно мен сложите да дам на Чочо, човекът дори не ми се усмихна. Обаче за сметка на това научих, пак от него, че от дърветата на випуск `04 е останало само едно. Вандали мръсни. )
Утре ще си пращам молбата за зам., както вече обещах. Стискайте палци!
До утре вечер в нашия спектакъл.
И малко Франк и Нанси за довиждане.
I know I stand in line, until you think you have the time
To spend an evening with me
And if we go someplace to dance, I know that there’s a chance
You won’t be leaving with me
And afterwards we drop into a quiet little place
And have a drink or two
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you
I can see it in your eyes, that you despise the same old lies
You heard the night before
And though it’s just a line to you, for me it’s true
It never seemed so right before
I practice every day to find some clever lines to say
To make the meaning come through
But then I think I’ll wait until the evening gets late
And I’m alone with you
The time is right your perfume fills my head, the stars get red
And oh the night’s so blue
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you
(I love you, I love you,...)
10 May 2006
Сряда
е средата на работната седмица. Репетиции по никое време, отново. Поне си имаме вече причина, билети и програми. Ужасно много свършена и отметната работа.
Утре - повече.
Утре - повече.
09 May 2006
Вторник
е ден на надеждите и на досадно дългото нищоправене. Също и на самоуправлението. Вече управлявахме другите, време е да се насочим към себе си. I against I е заглавието на една песен, и точно това ми се случва, след като се скарах с един добър приятел.
Днес всичко мина по мед и масло у.с.в., с изключение малко абсурдистански изпълнения, които са обичайното състояние за някои (чиновнически) слоеве на обществото.
Един друг човек на едно друго място беше написал, че този петък е в ума му. Прав е, дори не знае колко дяволски е прав. И как този петък ще е един от последните дни, в който ще се възползвам от привилегиите си като блондинка под прикритие в тъп виц за тъпи блондинки.
Вторник определено е тежък ден, а аз се чувствам като сритан парцал, буквално, а откритията, които направих, са толкова нищо особено и ново, че дори не заслужават да мисля за тях.
Край........до следващата бира.
Днес всичко мина по мед и масло у.с.в., с изключение малко абсурдистански изпълнения, които са обичайното състояние за някои (чиновнически) слоеве на обществото.
Един друг човек на едно друго място беше написал, че този петък е в ума му. Прав е, дори не знае колко дяволски е прав. И как този петък ще е един от последните дни, в който ще се възползвам от привилегиите си като блондинка под прикритие в тъп виц за тъпи блондинки.
Вторник определено е тежък ден, а аз се чувствам като сритан парцал, буквално, а откритията, които направих, са толкова нищо особено и ново, че дори не заслужават да мисля за тях.
Край........до следващата бира.
08 May 2006
Понеделник
ще бъде отново в петък. Не, не се шегувам, нищо, че часовник нямам. Всичко си има разумно обяснение, но не всяко обяснение може да бъде възприето от разума.
Опитах се да сложа някъде в саундтрака и Франк, обаче някои го приеха за прекалено старомоден.[Което си беше връщане, заради отказа ми да им пусна чалга.] Обаче аз си го пускам. Малко стришом от хорските приказки, но си го пускам. And more, much more than this, I did it my way.
Утре ще се правя на (акхъм) Ст. инспектор по немски език. [Дори ако има време, ще напиша един пост и от РИО.]И ще съм в една стая с един друг, който пък отговаря за компютрите. [А днес се правихме на големите хакери и им показвахме как да си инсталират скайп.]
А вие нали ще дойдете на пиесата?
(Следва текст, който е писан специално от Нелито за нуждите на театралната, всички права запазени.)
На този свят няма невъзможни неща, така че, вместо да чакаш безцелно на релсите, хвани на стоп някоя кола, която ще те закара до някое ново приключение, а то ще ти помогне да повярваш в нещата от живота. Неща, прости като да помогнеш на някого и сложни като да се влюбиш.
Опитах се да сложа някъде в саундтрака и Франк, обаче някои го приеха за прекалено старомоден.[Което си беше връщане, заради отказа ми да им пусна чалга.] Обаче аз си го пускам. Малко стришом от хорските приказки, но си го пускам. And more, much more than this, I did it my way.
Утре ще се правя на (акхъм) Ст. инспектор по немски език. [Дори ако има време, ще напиша един пост и от РИО.]И ще съм в една стая с един друг, който пък отговаря за компютрите. [А днес се правихме на големите хакери и им показвахме как да си инсталират скайп.]
А вие нали ще дойдете на пиесата?
(Следва текст, който е писан специално от Нелито за нуждите на театралната, всички права запазени.)
Да обобщим:
На този свят няма невъзможни неща, така че, вместо да чакаш безцелно на релсите, хвани на стоп някоя кола, която ще те закара до някое ново приключение, а то ще ти помогне да повярваш в нещата от живота. Неща, прости като да помогнеш на някого и сложни като да се влюбиш.
07 May 2006
Мисли позитивно
Един краен песимист: "Нещата никога не могат да станат по-зле."
Един краен оптимист: "Може, може!"
Засега нищо не е по-зле, отколкото беше преди 10 минути, което ще отрека, ако случайно се подхлъзна в банята, докато се къпя.
И тъй като дори дву-и-половина-часовият ми престой при Вичева не влоши нещата, реших най-после да си изпълня заканата от две седмици, касаеща надписа по червените кецове на сестра ми. Е, гарантирам ви, че вече на тях няма и спомен от надписа Candies, и слава Богу за което.
Остава ми да си доушия полата, евентуално, и да си напиша домашното за утре. Последното няма да стане, значи грабвам иглата и конеца, и почвам.
Относно позитивната музика на днешния ден - май забравих бутон рипийт на данди уархоус. Не че е проблем, те са пичове.
Бай дъ уей, майка пак е изкупила половината шоколадови щандове на Метро-то, което вече е проблем, `щото просто няма кой друг да ги яде вкъщи, освен мен. [Help!] Освен ако не реша да се направя на гъзарка, да стопя половин кило шоколад и да топя в него плодове. [Не казвам "череши", череши просто по това време няма.]
Дневен цитат от песен :
So baby let`s get it on
Drinkin wine and killin time,
sittin in the summer sun...
Идиличен цитат с елементи на дълбоко мечтаене по следващите 4 месеца.Дори 5 - до рождения ми ден.
Иначе предложението ми е все още в сила.
Един краен оптимист: "Може, може!"
Засега нищо не е по-зле, отколкото беше преди 10 минути, което ще отрека, ако случайно се подхлъзна в банята, докато се къпя.
И тъй като дори дву-и-половина-часовият ми престой при Вичева не влоши нещата, реших най-после да си изпълня заканата от две седмици, касаеща надписа по червените кецове на сестра ми. Е, гарантирам ви, че вече на тях няма и спомен от надписа Candies, и слава Богу за което.
Остава ми да си доушия полата, евентуално, и да си напиша домашното за утре. Последното няма да стане, значи грабвам иглата и конеца, и почвам.
Относно позитивната музика на днешния ден - май забравих бутон рипийт на данди уархоус. Не че е проблем, те са пичове.
Бай дъ уей, майка пак е изкупила половината шоколадови щандове на Метро-то, което вече е проблем, `щото просто няма кой друг да ги яде вкъщи, освен мен. [Help!] Освен ако не реша да се направя на гъзарка, да стопя половин кило шоколад и да топя в него плодове. [Не казвам "череши", череши просто по това време няма.]
Дневен цитат от песен :
So baby let`s get it on
Drinkin wine and killin time,
sittin in the summer sun...
Идиличен цитат с елементи на дълбоко мечтаене по следващите 4 месеца.Дори 5 - до рождения ми ден.
Иначе предложението ми е все още в сила.
In a mood
От какво има нужда едно Нели в момента?
Освен от душевна любов, като никога Нели се показа като една абсолютна материалистка и се опитва да не се разплаче пред вида на любимия си часовник – полускъсан. ”Еми така ще е то, за какво ти беше кожена верижка”- беше предрекъл мъдро един вече бивш съученик преди повече от две години. За какво ли? Ами първо, подарък ми е. Второ, драги ми Петко, не аз носих усилено до четвърти клас часовници с пластмасови верижки Made in Adsurdistan. Както и да е, по една или друга причина, дните на часовника са преброени.(Но само преброени, все още има да живее.)
Освен това, това същото Нели се нуждае от едни нови кецове, които І да не са и те пред полуразпад, заради това, че ги е носила 2 години, зиме и лете, и ІІ – не са дотолкова червени, че да те е срам да ги сложиш с пола. А Converse са отдавна гръцки, ама то си им и личи де, щом има дори и ментета. Изглежда, ще ми се наложи да хвана някой под ръчичка и да ходим по магазините – поне за кецове.
А ако и това не помогне, Нели не се е отказала от душевната любов.
Мамка му, дори един свестен приятел не можеш да си хванеш от цялата тази гора баскетболисти-футболисти и всякакви други типове спортисти. Хубаво си говорехме веднъж с Ивето, че на нас ни подхождат някакви, които са спечелили олимпиада по най-голямо количество изпита бира, например. Специално за Ивето това би трябвало да е ракия, тя нали е нашия горд кон, който пие ракия.(дълга история)
Аз пък съм феята на пуканките. Не, сериозно.
Та, желаещи? :)
Освен от душевна любов, като никога Нели се показа като една абсолютна материалистка и се опитва да не се разплаче пред вида на любимия си часовник – полускъсан. ”Еми така ще е то, за какво ти беше кожена верижка”- беше предрекъл мъдро един вече бивш съученик преди повече от две години. За какво ли? Ами първо, подарък ми е. Второ, драги ми Петко, не аз носих усилено до четвърти клас часовници с пластмасови верижки Made in Adsurdistan. Както и да е, по една или друга причина, дните на часовника са преброени.(Но само преброени, все още има да живее.)
Освен това, това същото Нели се нуждае от едни нови кецове, които І да не са и те пред полуразпад, заради това, че ги е носила 2 години, зиме и лете, и ІІ – не са дотолкова червени, че да те е срам да ги сложиш с пола. А Converse са отдавна гръцки, ама то си им и личи де, щом има дори и ментета. Изглежда, ще ми се наложи да хвана някой под ръчичка и да ходим по магазините – поне за кецове.
А ако и това не помогне, Нели не се е отказала от душевната любов.
Мамка му, дори един свестен приятел не можеш да си хванеш от цялата тази гора баскетболисти-футболисти и всякакви други типове спортисти. Хубаво си говорехме веднъж с Ивето, че на нас ни подхождат някакви, които са спечелили олимпиада по най-голямо количество изпита бира, например. Специално за Ивето това би трябвало да е ракия, тя нали е нашия горд кон, който пие ракия.(дълга история)
Аз пък съм феята на пуканките. Не, сериозно.
Та, желаещи? :)
06 May 2006
Life goes on
Равносметки от последните три дни:
1. Наште герои се върнаха славно от похода си срещу нашественическите варненски войски.
І вариант - победоностно
ІІ вариант - не чак толкова
2. Една добра почивка и активно нищоправене.
3. СМС-и по никое време.[все още продължават]
4. Още книги за допрочитане и сценарии за доизясняване.
Бургас днес:
0. Един загубен предиобед (Виж ІІизр., т.2)
1. Репетиции до никое време.
2. Глупав слънчев съботен следобед. И никой ли не се сети да ми се обади да излезем?
3. Рисуването е шибано тогава и само тогава, когато не разбираш и думичка от обяснението на учителя.[Тогава обаче всичко се доизбистрява.]
4. Снимки на забавни хора - 1 на брой.
5. Последното радио.
И малко планове...
1. Няколко епизода за гледане + почване на нов сериал [Carnivalе]
2. It`s all `bout the movies - Gegen die Wand/Children of Dune/Бунтът на L/малко анимета [евентуално]/Dune [още по-евентуално]
3. Lost in space - Бърз урок по припомняне на ключовите-места-където-можеш-да-си-удариш-лошо-главата-в-Адриана-Будевска.
4. Да кажа на всеки, на който трябва, колко много значи за мен. [Но в един по-късен етап.]
5. Време за пролетно-лятно гонене на дневния мързел.
6. Да си издържа изпита. [Да, знам, че е рано, обаче почвайте отсега да ми стискате палци.]
7. Да спра да пиша безсмислени постове. [Няма да е скоро. :)]
8. Да отида на цирк/кино/театър. Желаещи?
9. Да спра да се гавря с темплейта на блога си.[Абсолютно невъзможно!]
Някакви други предложения?
05 May 2006
We are everything we need.
Ден ІІІ
Като никога, денят започна без особени произшествия. Дори направо ми липсваше ранното събуждане с петела, който известява получените съобщения.
Първи час - Дали. Втори час - Бесеница. Трети/Четвърти - Игра на думи. Пети - Бесеница. Просто ползотворен ден :)
Освен всички останали простотии, осъзнах няколко истини.
1. Нищо не ти пречи, дори само веднъж, да помогнеш на човек, който по правило не понасяш много-много.
2. Не всичко е такова, каквото изглежда.
3. Има музика за всякакви случаи.
4. Понякога един-единствен мейл може да те зарадва повече от първи сняг.
5. Не всеки подарък е материален.
And I hope you find this gift.
04 May 2006
My life is brilliant. My love is pure.
Всичко, до което се докосна, става прах от пепел, пепел във прахта. Животът започва с пълна сила, а аз седя наедно място и чакам някой да дойде и да ме отведе далеч от моето собствено съществуване. Малкото Глупаче го няма вече, няма го и Мъника.
Там съм аз, там е и моята съдба. Там, при него, който е да е той. Аз всъщност знам кой е, но само аз. И докато не кажа нещо на някой, той ще продължи да си остава далеч от събитията. Завесата ще се вдигне, маски ще покриват лицата ни, музиката ще свири туш, а публиката ще аплодира безмилостно – както всеки изминал път.
А това не е сценарий за филм, не е и сън, забравен и възстановен от миналото.
Това съм аз, а животът е това, което в момента ми се случва. “Експерт по западните езици” – това ще съм във вторник. В петък пък ще съм музикален озвучител.
А какво ще бъда утре?
Cosmic Girl
Ден ІІ
Откритие! Денят не започва в 4 сутринта, както твърди един филм, а в 1:30. По-точно в 1:30:09, ако ще вярвам на часовника на телефона ми. (Мерси, че ме събудихте :Р).
Немския го проспах, по физика обсъждахме идеалния учител.
Cause I like you,
Yeah, I like you,
And I'm feelin so Bohemian like you,
Yeah, I like you,
Yeah, I like you,
And I feel wahoo, wooo...
[Нищо специално, просто ме радва песента.]
И пак.
And I like you, I like you, I like you, I like you, I like you, I like you, I like you.
And I feel wahoo, woooo...
Определено е по-добре от "...ако една стена разбиваш със глава...". [Д2- Тук и Сега, лош стартов текст за Дидо, силни вокали - пак за него.]
А вън е слънчево. Go out and play.
Откритие! Денят не започва в 4 сутринта, както твърди един филм, а в 1:30. По-точно в 1:30:09, ако ще вярвам на часовника на телефона ми. (Мерси, че ме събудихте :Р).
Немския го проспах, по физика обсъждахме идеалния учител.
Cause I like you,
Yeah, I like you,
And I'm feelin so Bohemian like you,
Yeah, I like you,
Yeah, I like you,
And I feel wahoo, wooo...
[Нищо специално, просто ме радва песента.]
И пак.
And I like you, I like you, I like you, I like you, I like you, I like you, I like you.
And I feel wahoo, woooo...
Определено е по-добре от "...ако една стена разбиваш със глава...". [Д2- Тук и Сега, лош стартов текст за Дидо, силни вокали - пак за него.]
А вън е слънчево. Go out and play.
03 May 2006
8 евро
Ден І
Първите четири часа ги проспах.
Последен 5-ти. Чочо ни научи как да опъваме палатка, как да си правим супа от детелини и как да кладем огън. Перфектно, сега да ни научи как да извървим 50 км пеша и сме готови за купон на село.
I'm singing in the rain
Just singing in the rain
What a glorious feelin'
I'm happy again
I'm laughing at clouds
So dark up above
The sun's in my heart
And I'm ready for love...лалала.
Хайде, да не прекалявам с пеенето отсега, че ще изплаша хората :)
А ако питате защо постът се казва `8 евро` - ами толкова струвала палатката на Чочо. Поне за цените на нещата му вярвам. Почти винаги. :)
02 May 2006
Another day in Paradise
И така, имаме вече сцена (време беше), и подбрана музика имаме (автографи след пиесата), дори главоболие, обаче то ще премине като летен дъжд.
Да обобщим.
1. В петък се уговорихме да се срещнем в 16:15 на часовника.
2. Срещнахме се и отидохме при г-н Славов, с който набързо се разбрахме, че онези, които ни бяха взели залата, са идиоти.
3. Отидохме до ДНА, но защо, по дяволите, трябва да им плащаме толкова за, дефакто, нищо.
4. Решихме да продължим мистерията с изгубената зала във вторник.
4.1. Вторник. Направихме си репетицията. Отидохме да си искаме времето за залата.
4.2. Продължаваме да искаме залата.
4.3. С риск да се повторя, продължаваме да я искаме.
4.4. Зациклих. Поне накрая се примириха. Беше време, а?
Междувременно, почивните дни минаха без особени злополуки, освен един диск и един кабел, обаче това е друга история. Пък и сега имам книга да чета, хаха :)
Да обобщим.
1. В петък се уговорихме да се срещнем в 16:15 на часовника.
2. Срещнахме се и отидохме при г-н Славов, с който набързо се разбрахме, че онези, които ни бяха взели залата, са идиоти.
3. Отидохме до ДНА, но защо, по дяволите, трябва да им плащаме толкова за, дефакто, нищо.
4. Решихме да продължим мистерията с изгубената зала във вторник.
4.1. Вторник. Направихме си репетицията. Отидохме да си искаме времето за залата.
4.2. Продължаваме да искаме залата.
4.3. С риск да се повторя, продължаваме да я искаме.
4.4. Зациклих. Поне накрая се примириха. Беше време, а?
Междувременно, почивните дни минаха без особени злополуки, освен един диск и един кабел, обаче това е друга история. Пък и сега имам книга да чета, хаха :)
Subscribe to:
Posts (Atom)