We are alone but I'm alone with you

"You are not a mistake. You are wonderful and brilliant. And even if you were a mistake, you'd be the most amazing mistake that's ever happened on the world."

Защото понякога прекарваш месеци с някого и осъзнаваш, че нищо друго - никога - не е имало значение - освен всяка вечер да заспиваш до някого и всяка сутрин да търсиш очертанията му в тъмнината на стаята.
Everything in its place.

Clap your hands and shake on a summer's day

A понякога просто не ти остава време да напишеш нищо ново, защото се бориш с малкото си свободно време, далеч от работата и от други хора.

Така че с малко закъснение, в понеделник odeqlo стана на 9, което звучи някакси безумно старо. Да му е честито, изпийте по един студен айран в жегата и се радвайте на всяка нова песен, която кара сърцето ви да подскочи.

Безсъние

Because sometimes things don't quite work out the way you want to.
Sometimes you want to spend another day with your boyfriend, watching films and eating takeaway in bed. But you have to go to work.
Sometimes you honestly tried to help someone only to get a massive complaint from them. Because working in retail fucking sucks.
Sometimes you want a nice and quiet evening, so you can catch up with all the work and the 7 million emails. But it's the school holidays.
Sometimes you've been trying to write a blog post for weeks but your life happened, your friends happened, your midnight conversations, your big sister's graduation, your work, your promises, other people's alcohol, all of this happened, and you chose your priorities.

Now you need to go to bed and have another weird dream about flying tortoises made of starlight while you hope the following day to give you a bit more excitement and a reason to keep on going.

It comes from a different time, from a different place, all love and grace

Прекарвам глупаво много време в преглеждане на сцени и снимки, хората на работа ме питат някакви неща, а аз почти не чувам нищо и гледам в други посоки. Крейг прави коментари за съкваритрантите ми и се смеем на глупави неща, които вече съм забравила.

Неделя беше шумна и забавна, танцувахме много и се въртяхме в кръг. Пихме много. Някои пиха повече от други, някои танцуваха повече от други, някои играха на бадминтон и тенис. Бях забравила какво е чувството да пиеш много много евтин алкохол и да не те интересува, че си си оставила чантата на земята в другия край на палатката, защото всеки познава всеки там и всичко е наред.

Опитваме се да си направим плановете за следващия месец напред и е безумно трудно по някаква причина, но майка е обещала да донесе бутилка с домашна ракия (което е абсурдно, признавам), а Скот ми е обещал от месец да направи мисо супа. Освен това модното шоу за ИКЕА с видеото и тихата паника, и финалният проект за сестра ми - което прави всичко дори по-страшно, отколкото е.

Вчера ли бяхме на 22

Година след завършване, все още съм в ИКЕА и всичко е наред, правя проекти и живея на хубаво място с добри хора (и Софи след месец и нещо). Оспорвам идеи; водя глупави разговори и гледам филми с приятели и хубава craft beer. Има нови хора в живота ми и като че ли новогодишният ми късмет бавно се сбъдва. Всичко на мястото си, а аз съм отново happy little ghost, задето имам причини да се усмихвам в тъмното и да рисувам повече.

I read the stories in your eyes

Seven days in sunny June
Are long enough to make me wanna stop everything, just sit down on the wee bench in the maintenance room and breathe very very deeply.

So many things I have to do, daylight is never enough. Scott promises nice venison burgers tomorrow night while I finish off the mood boards for my sister, and all I want is to go to sleep.

The August getaway may or may not happen, but all I want is to run away from Glasgow for a bit. For a weekend or for 4 days, I just want to turn off my mobile and go to a place where I can stare into the wilderness for long enough to believe that I just saw hobbits running away from a group of orcs.

But now bed and dreaming of MDF boards painted in three layers of white.

All excited but we don't know why

Dear World,

You all know my endless love for Editors and the happiness every gig of theirs brings to me.
Last Thursday I saw Prince live. Yes, that Prince. Mr Nelson, the person behind that massive list of songs that you all like dancing to. Prince is amazing. Brilliant. He grabs you and doesn't let you breathe. You are there and he will make every penny for your ticket worthwhile. You jump, scream, shout, sing, wave arms, clap hands and ignore everybody else.

And then there is Sophie who is going to be my new flatmate and it will be genius. Sophie and Nelly's Excellent Adventure in Space and Time on Peel Street.

Also Scott who makes the perfect steaks and knows the best animations.

Yours truly,
Nelly who is actually kinda content with most at the moment

Seems that I was busy doing something close to nothing

Положението днес:

Please, just don't sell my ticket.
P: Don't worry, I won't.
Good. Cause if you do, I'll kill you in your sleep.
P: *makes a stabbing motion in the air*
Yeah, just like that. Plus the maniacal laugh.
P: *backs off slowly*

Освен това с Гейл обсъждаме устойчивост и размерите на "плюс" моделите (и защо това е пълен булшит); може би ще бъда модел в шоуто й (напоследък правя толкова много неща на работа, които са толкова странни и забавни, и ме карат да се радвам на факта, че работя сред тези диви, диви хора).

Карлота си заминава за Испания края на месеца, затова прекарвам дни в разговори за миналото и планове за бъдещето. Тя, прекрасна и шумна, ще ми липсва безумно много в постоянната природа на Глазгоу. Но преди това да се случи, тя ми дава един от най-ценните съвети на света и ми казва да не се предавам никога.

Мисля, че е време да завърша филма си.

Fearless on my breath

И септември ще бъде май, но преди това започвам месеца с безумните гениални идеи на Марсела и големите ни майски планове. Всички неща трябва да бъдат завършени до другата седмица, а денонощието никога не стига да се изкъпеш, да си лакираш ноктите и да гледаш любимото си нощно шоу по YouTube преди да е време да отиваш да спиш.

May, behave.

I want you to realise when I'm gone

Тази седмица беше странна. От типа "странен", когато правиш плановете 10 секунди преди нещата да се случат и никога не знаеш кой е на отсрещната страна на телефонната линия.
Понеделник в парка и хубавите новини; вторник в Балоx с дърветата и със снимките, и с неочакваните хора, които променят целия ти месец за час и половина. После още новини и срокове в последния момент, all the things to do, различни сокове и много ментов чай за душата. Горещият шоколад и грейпфрутите никога не са достатъчни.

How I wish I could open my heart

Take your only day off for this week and make it worth the waiting.
Clean up, go to the park, fill your ears with loud music and your lungs with the smell of freshly bloomed trees.

Walking down Crow Road, face buried in the sun and thoughts disappearing in between rays of light. I miss it, I really do. I don't particularly miss Bulgaria but sometimes I dream about the hot summer days and long nights spent at the beach drinking beer and soaking our feet in the warm sea.

And some really good news today. This happens as well sometimes.

Softly through the shadow of the evening sun

Понякога ги има и тези дни, които те карат да искаш да започнеш да пиеш в 8.30 сутринта и ефективно те превръщат в алкохолик.

В други новини, преместих мебелите в стаята ми (най-после) и вече изглежда хубава и уютна. Има нужда от два допълнителни рафта на стената, но намерих място за лампата ми, която я местя от апартамент на апартамент от 4 години и компютърът вече не е на земята, така че всичко вече си отива по местата.

Give me something to believe in

It's April already. I don't know how this happened. I also don't know how the last week happened as well.

Stockholm was wonderful. It was in all shapes, in squares and block colours. Catching up with Dick so many months after the last time we saw each other was wonderful. All the stories and all the laughs, all the silly things we said, all the places that we visited; all the beer, all the soup and all the midnight baguettes.

It's been a while since I had a heavy feeling of not wanting to get on that airplane back to Scotland. Actually, never. I've always looked forward to anything that would happen when I'm back home. But this time, no. So here I am, sitting in my bedroom almost two days after I arrived, realising how for the first time I have nothing to cheer me up, nothing to be looking forward to but a pile of work and the group of people I will meet tomorrow at work.

I have more stories from the windy North, I have plenty of them, but I'm still trying to arrange them in my head and suppress the urge to just catch the next plane back. I also don't feel like sharing any and all of them, which made my mother very disappointed several hours ago.

Remurdered

Главата ми бучи с всичките думи, които искам да изкрещя. Нямам сили, нямам дъх, сърцето ми спира за минута-две-три, преди да започне отново; очите ми не виждат думи и линии.
Последователности.

Искам косата ми отново да е дълга, за да мога да се крия в нея, очите и душата си да крия. Искам да задушавам хората около мен и да ме е страх от вятъра на спирката. Искам песните да не съществуват вече, само шумът в главата ми да остане; искам нови неща. Искам страст и искам еуфория. Искам точни размери и повече вода, и повече кучета на улицата. 

Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности,
от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да
остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.

Follow, misguide, stand still

Понякога има и такива месеци, когато не спираш да правиш много неща едновременно и 24те часа на денонощие никога не са достатъчни. Правиш глупави грешки върху неща, които не са ти много ясни, черташ линия след линия и отговаряш на всички въпроси; строиш мебели, пиеш неща с много захар в тях и се молиш софтуерът ти да не блокира.

5 минути по-късно софтуерът ти блокира.

5 минути по-късно и главата ти блокира.

После отиваш да си купиш бира и да гледаш Досиетата Х.

Relative Hysteria

Mарт започва така: С шума от тонколоните над главите ни, странни хора ни блъскат и ни разливат напитките, пияните мъже не са особено интересни, а ние с Марсела се смеем на всички малки глупости на света.

Този февруари не беше дълъг, но беше тежък и заслужаваше един такъв край, където отиваш в клуб и се чувстваш най-старият човек на света (но си буден и на крак от последните 17 часа и последното, от което имаш нужда е пияно момче да те преследва из залата и да не те оставя намира.)

Толкова много работа, толкова несъществуващо време и Стокхолм след три (!) седмици.

PS. Всички готини хора отиват в Нова Зеландия в някакъв момент, явно.

Everything about you resonates happiness

Закачих си на стената над леглото розовия ми Battles постер. Всеки път като го погледна ми се прияжда сладолед.
Никога не се чувствам по-щастлива от моментите, когато имам толкова много работа, че ми се плаче. Такъв вид мазохизъм се предава генетично в това семейство, според баба. Нещата, които трябва да правя, стават все повече; скицникът ми е препълнен с идеи, рисунки и записки, в дневника ми няма място да добавям хора, а Rave Tapes е суууупер.

Социален живот? Какъв социален живот?

PS. Февруари. Изчезни вече, моля ти се.

Monday mornings, hungover red eyes hide it all away

Тази седмица е бърза и дива, разговорите са много, все еднакви, но всъщност напълно различни. Хората се повтарят, усмивките им също.
Февруари започва така.
Германци и мопсове в пъбовете, глупави изречения, досадни мъже и почти ядосано Нели. Истории за призраци и шумове в апартамента, всички добри хора на света се опитват да си намерят работа. Всъщност този пост започна преди три дни и беше депресиран и ядосан, и искащ да помогне, но не знаещ как. Изпитвам онова ужасно натрапчиво чувство на безсилие, когато думите ми не стигат и идеите ми не изсъхват още в зародиш. Както през 2011, когато можех да видя силното желание на Рос да отиде в Ню Мексико, но нищо не зависеше от мен, изобщо. Преди няколко месеца обсъждахме как нямам почти никакви шансове да правя нещо свързано с дипломата си скоро. Сега съм с три проекта за месец и ИКЕА, което преди всичко е много хубаво място, за да се запознаваш с нови добри хора.
2014 моята година ли е? Както беше 2007ма и както беше 2010та (отчасти)? Къде са последователностите? Къде са филмите и къде е снегът, който ни бяха обещали? Почти ми липсва безгрижието на студентските години, когато почти всеки проблем можеше да бъде решен на парче пица и бира. Сега бирата не стига, а виното не е достатъчно сухо.
Не се оплаквам, наистина не се. Благодарна съм за всеки един проект - колкото и безумен да е той. Но съм и безумно изплашена от всичките неща, които този път са наистина и този път зависят само и единствено от моите умения.

Следващият месец ще е безумен.

Sauve moi encore

Two in the morning, and I'm walking fast down the street, not looking left or right and trying to ignore the bitter cold entering through the sleeves of my coat. Two in the morning, Byres Road is full of people and noises, the City That Never Sleeps on its own merits. I've been doing this for years now, passing by the same places and feeling the same smells, ignoring the drunk people smoking on the streets outside the bars.

Понякога се случват неща, за които нямам обяснение. Понякога използвам два различни езика, за да обясня какво имам предвид. Понякога искам песните никога да не свършват или да мога да се върна в някой произволен момент от някоя снимка.

Имам безумно много работа - истинска работа - и това ме прави един малък щастлив призрак, който е безкрайно изморен и има нужда от повече вдъхновение и irn bru. Синините по тялото ми нямат разумно обяснение. Everything in its right place, както казва новогодишният ми късмет.

А сега, леглото.

We could talk about the weather or the price of London rent

Нищо не се е променило за последните четири години. Скоро четох разказите, които бях написала. Нищо не се е променило. Нищо. Пак слушам същите песни и бирата пак не стига, пак правя същите грешки и пак отказвам да си ги призная.
Имам проекти (истински) и за първи път не ме е страх и имам чувството, че знам какво правя. Въпреки че всъщност нямам никаква идея какво правя. С Марсела прекарваме вечерта, пиейки вино и обсъждайки нещата от животите ни. Тя се смее на петъчните ми приключения и разказва забавни истории за хората, които познаваме. Да работиш в ИКЕА е почти все едно да си обратно в гимназията, с всичките слухове и клюки, и групите с хората, "яка маса" и хората, които всяка седмица се появяват с махмурлук.
Work hard, party hard.
Нищо не се е променило.

I want you to realise when I'm gone

I like opening my heart on New Year's. It gives me a sense of closure, and I get to start the new year with clear mind and open eyes. I sometimes, and quite often, say stupid things and probably make people feel uncomfortable, I don't always use the right outlet to do so, and will expect some response - even when I deep in my heart realise none will or should follow.

I did it again, tonight, although I didn't want to, not now, not this way. But I did it and it didn't feel heavy. It felt brilliant - like sitting on the roof last night and shouting at midnight at the street passers by. It felt right, and I felt content. Because 2013 was a terrible, terrible year, but it made me realise things for myself, and it made me feel scared for people again, and it opened my eyes for what was really important during the last four years, what mattered, what I learned and what I shared.

This time it will be different, I promise. This time I start by having spoken out everything that was lodged inside me, and by shouting from the rooftop the things that I want people to remember me with.