How I'll never be anything I hate

Опитвам се да си преведа желанията на чужди езици, които никога не съм учила. Онзи прах, прашните вихрушки с цвят на портокал, може би не са толкова страшни. Правят фигурки във въздуха и събуждат надежди за топло лято - двата оставащи месеца. Преглъщат водата на големи глътки, после се насочват към вътрешността на стаята и осветяват всичко по пътя си. Миниатюрни изюмрудени точици ги следват по петите за полутон и се опитват да прескочат сянката ми върху пода.
А мен ме страх. Много ме е страх, защото ще е чуждо, велико, неотразяващо се в съседните огледала. Страшно, дори ужасяващо. А хората ги няма. Хората са тук, когато мен ме няма, и изчезват - изпаряват се от първите утринни лъчи, когато се появя. И всичко започва отначало.
"Music is not just orchestras and pop stars and special people with albums and downloads and concerts. It's you. 'Cause the music of the spheres is all around you. When you're on your own, just close your eyes, and you'll hear it. Music. Inside your head. 'Cause everyone's a musician, everyone's got a song inside them, every single one of you."

PS. Докато се рових, за да намеря епизод от Who Do You Think You Are?, попаднах на друг, за който осъзнах, че бях гледала вече - преди повече от две години, без да знам, че същият този актьор ще стане сред най-любимите ми един ден. И точно този епизод ме накара да започна да правя родословното ни дърво. Кой би могъл да знае, че светът е толкова малък.

With the monsters in your head

Тези демони са шумни, но не успяват да заглушат всяка мисъл, всяка идея и всеки спомен. Би било хубаво, ако можеха. Наистина много, много хубаво.
Обаче не могат, затова си мисля за хубаво време и домашен шоколадов ликьор или Агата Кристи в събота с летни бури. Днес се опитвах и да превеждам, а до 4 сутринта се борих с незапочнатия текст за София М., прехвърляйки наум предупреждения за обратно движение и якета с качулка, и студентски стереотипи.
Демоните прекаляват обаче, затова се получава един епичен сблъсък Muse vs. Coldplay. Можете да го разпознаете по вишнавочервените им сенки, които се отразяват в ирисите ми. Нищо обаче не може да намали желанието ми да остана тук възможно най-дълго, докато се видя с всички онези хора, с които искам, преди да замина и да се върна някога в бъдещето (защото снощи гледах цени на самолетни билети). А проблемът ще дойде когато тези хора изобщо няма да бъдат наоколо.
Our hopes and expectations, нали знаете?

I charm you and tell you of the boys I hate

Днес смятах да пиша за зеления чай с мента, за обичайното в барбосса и за дъждът, който се изваля върху нас. После щях да кажа за добрите съвети от правилните хора и за инвеститорите на майка, които знаят. За малкото ми откритие как говоря немски по-правилно (и по-бавно, но това е друга история) от няколко английски актьори, за онова треперене под лъжичката заради едно или друго, за всяка една секунда, когато съм си открадвала по една усмивка повече.
А Майкъл Джексън взе, че умря. И с него си отиде една цяла епоха. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм му била фенка, но всеки си има под една или друга форма спомени на негови песни. Billie Jean, Thriller, Bad. Сега следващия крал, на когото ще можем да се подиграваме на глупавите решения, ще се появи чак когато коронясат Чарлз.
Oh, well. Мисля да се върна на треперенето. Дава ми повече надежда, че ще стана рано утре сутринта.

I see the stars come out of the sky

В момента не мога да съм тук, нямам сили и нерви, желание, дори достатъчно бира няма, за да мога да изтърпя всички шибани нацистки изказвания на семейството отатък. И когато ме попитат защо искам толкова далеч, ще им предложа да поживеят с някого от тях. После ще им се изсмея в лицето и няма да ми пука. Не искам да се връщам в тази къща. Не искам да са част от моето семейство. А следващия път, когато майка отново се зачуди защо татко не харесваше вуйчо, и на нея ще й се изсмея.

(К, съжалявам. Има неща, с които може да правиш компромиси, и други - с които не трябва, за да е чиста съвестта ти. Ти си едно от тях. Винаги съм ти на разположение, ама ти го знаеш.)

Nah Nah

Отново в Бургас, the girl is back in town и иска нещо да се беше случило, да намери дори една причина да не иска да замине отново толкова скоро. Нямаше концерт, отново, само някоя случайна песен по сръбското радио, затова и напоследък се радвам на случайните неща - усмивките в хотела сутринта; равните павета, в които съм забила поглед, говорейки по телефона; правилната снимка и онзи спомен от миналото лято; съвпаденията в имената, намалението на книги в Прага, обещанията в прогрес и бирите в Барбосса.
I know this can't go on if things remain the same
The words have failed me, there's nothing more to say
А защо не?

I can't be happy any other way

Когато говорихме днес, звучеше по-голям. Сякаш се върнах две години назад и бях отново там.
Утре ще пътуваме до Прага, после - обратно вкъщи. Искам всичко да си е на мястото, искам всичко да си беше на мястото последните седмици, искам да е юли, да има къде да живея и да си говорим за онези 700 км повече.
Искам да можех да забавя времето.

I lost my faith in the summertime

Този път всичко ще е наред, иначе изобщо няма да е честно.
Знам, че трябва да спя, обаче не мога. Смея се на текстове, после нагласям tardis на десктопа на лаптопа (и е прекрасно синьо!), В все ме предупреждава да намаля сериалите, ама то така ли става? Все нещо ново, все онзи хубавият актьор или готината мацка от съседния филм са виновни, или сестра ти, която ти казва някакво заглавие, а хубавите серии край нямат.
В Германия ще продължим с Джон Сим (който е важното звено) или нещо друго подобно.

Confidential сериите са музика за ухото, буквално - дори ако оставим настрана всъщност шотландския акцент на Дейвид, можете да чуете всичко, за което се сетите. Rolling Stones, White Stripes, Oasis, Killers, Kasabian, Stone Roses, Cure, Kaiser Chiefs, Foo Fighters (прекалено много и прекалено случайно напоследък), Fratellis, а това бяха само последните три епизода.

Днес пък навсякъде е пълно със случайни асоциации с Доктора, "it's bigger on the inside", "който ги погледне се вкаменява" и т.н. от все непосветени. Което е всъщност прекрасно и забавно.

We are the young, we are the one

Защото днес цял ден чета и се ровя из спомени от едно друго, старо превъплъщение, смея се на глупави въпроси и забравени съобщения сред листите, после премислям подходящата музика и чакам вечерта да дойде, но е все така горещо, студеният чай не помага (и на гърлото ми също), но пък ще има Саймън Пег малко след полунощ.
И не знам как майка успя за пореден път да нахлуе на единствената песен, която исках да чуя.

ПС. А днес за пореден път се отчаях от българските преводачи, дубльори, асоциации и гласоподаватели. Да, Докторът е много замесен - мерси, че попитахте.

Into the night we shine

Преди няколко вечери сънувах, че танцувам на Глен Милър с някакъв човек. Сетих се за това случайно докато слушах American Patrol. Помня малко - помня, че се радвах, помня, че танцувахме бързо и смешно, че се въртяхме в кръг и че бях с белите обувки. Не помня човека. Не съм изобщо сигурна дали е бил важен за историята. Ако трябваше да я напиша, нямаше да е. Някой рандъм човек от тълпата, който не е с бяла тениска и е с хубава усмивка. Примерно.
А днес последователността на песните е неочаквана, дори за четири сутринта. След час и половина ще изгрее слънцето, но няма да го чакам, въпреки че след края на Life on Mars с удоволствие бих изгледала отново трите епизода от Доктора с Джон Сим (Джон Сим е прекрасен.). You spin me right round like a record, примерно. И не мога да избягам от не-клишето на Scissor Sisters съвсем намясто в онзи епизод. Освен това бих изгледала един от всичките филми, които съм си свалила.
И официално започвам филмографиите на Дейвид Тенант, Кристофър Еклестън и Алан Рикман (не, той не е бил).

И няма никакъв, абсолютно никакъв начин да стана след три часа за рисуване. Съжалявам.

And deciding in your youth

В дни като този чувствам някаква остатъчна пронадлежност към Бургас, някакви спомени, някакви погледи и поредната бира с изглед към морето. Морето. Ех, това море и трудоваците около него, и бургаските гларуси, които изобщо, ама изобщо нямат вкус за жени и живот.
К, ако четеш това (а аз знам, че ще - защото ти ми каза), искам пак така заедно някъде, dancing the night away, и В този път ще се е наспала (обеща), а наоколо само хубави хубави хора по желание и по избор, и никакви, приети в Харвард. И няма да си губя обецата този път.
Иначе нищо не е било по на място, както разговорът ми днес с В, обичам ги тези разговори - и вървенето бавно по познатия път покрай строежа, ментовите ни вечери, когато винаги се случва нещо забавно и никога не е едно и също, дори музиката. Има ли мента в Германия?
И като съм започнала с разсъжденията, ако старият клас (да се разбира от КиМ) се съберем на хижа, или ще се изподерем, или ще бъде толкова скучно, че ще организираме масово религиозно самоубийство. Помнете ми думите.