Преди няколко вечери сънувах, че танцувам на Глен Милър с някакъв човек. Сетих се за това случайно докато слушах American Patrol. Помня малко - помня, че се радвах, помня, че танцувахме бързо и смешно, че се въртяхме в кръг и че бях с белите обувки. Не помня човека. Не съм изобщо сигурна дали е бил важен за историята. Ако трябваше да я напиша, нямаше да е. Някой рандъм човек от тълпата, който не е с бяла тениска и е с хубава усмивка. Примерно.
А днес последователността на песните е неочаквана, дори за четири сутринта. След час и половина ще изгрее слънцето, но няма да го чакам, въпреки че след края на Life on Mars с удоволствие бих изгледала отново трите епизода от Доктора с Джон Сим (Джон Сим е прекрасен.). You spin me right round like a record, примерно. И не мога да избягам от не-клишето на Scissor Sisters съвсем намясто в онзи епизод. Освен това бих изгледала един от всичките филми, които съм си свалила.
И официално започвам филмографиите на Дейвид Тенант, Кристофър Еклестън и Алан Рикман (не, той не е бил).
И няма никакъв, абсолютно никакъв начин да стана след три часа за рисуване. Съжалявам.
No comments:
Post a Comment