В дни като този чувствам някаква остатъчна пронадлежност към Бургас, някакви спомени, някакви погледи и поредната бира с изглед към морето. Морето. Ех, това море и трудоваците около него, и бургаските гларуси, които изобщо, ама изобщо нямат вкус за жени и живот.
К, ако четеш това (а аз знам, че ще - защото ти ми каза), искам пак така заедно някъде, dancing the night away, и В този път ще се е наспала (обеща), а наоколо само хубави хубави хора по желание и по избор, и никакви, приети в Харвард. И няма да си губя обецата този път.
Иначе нищо не е било по на място, както разговорът ми днес с В, обичам ги тези разговори - и вървенето бавно по познатия път покрай строежа, ментовите ни вечери, когато винаги се случва нещо забавно и никога не е едно и също, дори музиката. Има ли мента в Германия?
И като съм започнала с разсъжденията, ако старият клас (да се разбира от КиМ) се съберем на хижа, или ще се изподерем, или ще бъде толкова скучно, че ще организираме масово религиозно самоубийство. Помнете ми думите.
No comments:
Post a Comment